Решение № 223 от 14.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100507001 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на М. И. К., молител в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, която обжалва същото с оплаквания за неправилност. Развива подробни съображения в подкрепа на сочените оплаквания.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи молбата й за съдебната й защита с налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН, подробно посочени в жалбата.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ц. С. П., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство, който, оспорва същата като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба на молителя без уважение като неоснователна, като потвърди 1 обжалвания съдебен акт.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна и пледира за нейното отхвърляне като такава.

Претендира сторените деловодни разноски по представен списък. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 38693 от 28.03.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от М. И. К. срещу Ц. С. П..

В молбата се излагали твърдения, че страните са живели във фактическо съпружеско съжителство, като на 23.08.2023 г. ответникът нанесъл побой на молителката. Правела искане за издаване на заповед за защитата му с мерките по чл. 5, ал. 1от ЗЗДН.

Ответникът оспорвал молбата и обстоятелствата, изложени в нея.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установена следната фактическа обстановка :

Между страните не е спорно, че двамата съжителствали като съпрузи от повече от шестнадесет години, като по време на съжителството си, през 2010 г., двамата закупили в съсобственост жилище в гр. София, ж. к. ****, като и двамата били регистрирани на този адрес. От съжителството си страните нямат родени деца. Не е спорно също, че до процесната дата – 23.08.2023 г. те обитавали едно домакинство – посоченото съсобствено жилище.

По делото е представена декларация от въззивницата по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от въззивницата на 24.08.2023 г., според която въззиваемият осъществил домашно насилие над нея, изразило се в „нанасяне многократно на удари в главата, ръцете, гърба и други части на тялото“, като в момента на подписване на декларацията била с шина на безименния пръст на лявата ръка. Посочено е също, че насилието било извършено на 23.08.2023 г., около 01.00 часа в съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. София, ж. к. ****, както и че в последните четири години ответникът й нанасял многократно побои, като тя изпитвала страх за живота и здравето си.

Въззивният съд не цени същата декларация, като намира същата за негодно 2 доказателствено средство, доколкото в нея не съдържа ясно описание на акта на домашно насилие, като не са посочени конкретните действия на въззиваемия, чрез които същият е упражнил твърдяното насилие над нея, както и последиците от тях.

По делото са представени и приети като писмени доказателства по делото копия на материали по досъдебно производство № 226 ЗМК 1438/2023 по описа на 02 РУСДВР и копия на материалите по НЧД № 11680/2023 г. по описа на СРС, НО, 109 състав.

От анализа на материалите по досъдебно производство № 226 ЗМК 1438/2023 по описа на 02 РУ-СДВР се установява следното : Същото било образувано по заявление на М. И. К. от 23.08.2023 г., която сочела, че от около 15 години живеела на семейни начала с Ц. С. П., двамата живеели в гр. София, ж. к. ****, а преди четири години, П. започнал нова работа като асансьорен техник и скоро след това започнали проблемите им, като той станал агресивен към нея и започнал да й посяга. Сочела различни такива случаи през 2020-2022 г. Твърдяла, че на 22.08.2023 г. с Ц. били на рождения ден на дъщеря й, всичко било нормално и те се прибрали около полунощ. Приготвяли се за сън, когато П., заявил й, че гласът й е дразнещ, а след като тя отговорила, че така си говори, той я нападнал и блъснал, тя паднала на дивана, а той започнал с юмруци да я удря по гърба и главата, хванал за косата и ударил главата й в ръба на един шкаф, който се намирал до дивана. Същевременно крещял разни обиди и извил безименния пръст на лявата й ръка и тя изпитала силна болка. Удрял около 10-на минути, след което престанал, а тя му казала да си събира нещата и да се маха. Ц. си взел някакви неща от апартамента и излязъл. След побоя тя не можела да движи безименния пръст на лявата си ръка.

Същите обстоятелства са отразени в докладна записка, като е посочено, че пострадалата е посетила 02 РУ на СДВР на 23.08.2023 г. около 09.30 часа, подала сигнал, но не представила СМУ, като заявила, че на по-късен етап ще посети лечебно заведение; няма установени очевидци на деянието, местопроизшествието не е посетено и не е извършен оглед на място, като по случая е образувано досъдебно производство с № 226 ЗМК-1438 по описа на 02 РУ-СДВР за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.

На 23.08.2023 г., в 14.30 часа Ц. П. бил задържан за 24 часа в помещение за временно задържане в 02 РУ – СДВР, който срок бил продължен до 72 часа, а впоследствие спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Видно от листове за преглед на пациент в КДБ/СО, абмулаторни листове и образна диагностика, на 23.08.2023 г. в 04.05 часа, въззивницата била прегледана в спешен кабинет по неврохирургия при УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД, била насочена към консултация с хирург, ортопед и травматолог, като била назначена рентгенография на цял череп, на длан и пръсти и на гръден кош, като й била поставена шина на 3 пръста, дадени били препоръки за покой и криотерапия. Установени били подкожен хематом челно в ляво, болки в областта на главата, крайниците и тялото, за които наранявания пациентката съобщила, че била удряна с ръка по главата и била блъскана в стена. Установени били също болка в областта на 4 пръст на лява длан, оток и ограничено движение на същия пръст. Като придружаващо заболяване и усложнение е посочена контузия на раменния пояс и мишницата, а при прегледа на дясна гривнена и лакътна става не са установени клинични данни за ограничен обем на движението, без палпаторна болезненост към момента на прегледа, болка при движение на дясна раменна става. За тези наранявания прегледаната съобщила, че й нанесен побой от съпруга й, оплаквала се болка и ограничено движение на лява ръка, хематоми в областта на дясна предмишница, болка на дясната раменна става. В 04.20 часа, при последваща консултация със специалист, въззивницата съобщила, че й е нанесен побой от познато лице преди около част, като била удряна с ръка по главата и била блъскана в стена. Оплаквала се от болка в долната част на гръдната кост, отричала задух, гадене и повръщание, както и да е губила съзнание. Назначена била рентгенография на гръден кош и стернум, като към момента на прегледа не били установени данни за травматични увреди на вътрегръдни и коремни органи.

За оценка на получените от пострадалата травматични увреждания била назначена съдебно медицинска експертиза със задача вещото лице да даде заключение по тялото и крайниците на пострадалата констатират ли се травматични увреждания и каква е тяхната давност, начин на получаване и медикобиологична характеристика.

Видно от съдебно медицинска експертиза на живо лице № 214/2023 г., на 23.08.2023 г., в 11.10 часа, в присъствието на технически сътрудник, назначеното вещо лице прегледало пострадалата, която съобщила, че на 23.08.2023 г., около 01 часа, в дома й, била нападната от мъжа, с когото съжителства, който я блъскал и удрял с ръце.

Пострадалата представила амбулаторен лист № 185171/23.08.2023 г., издаден нейно име от „Пирогов“ с основна диагноза по МКБ Навяхване и разтягане на ставите на ниво пръсти. При прегледа и от медицинската документация на М. К. се установили – оток и ограничени движения на 4-ти пръст на лявата ръка, оток и кръвонасядане на челото; кръвонасядания на гърба вдясно и на двата горни крайника, които травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, с ограничена контактуваща повърхност, по механизма на удар или притискане с/върху такива и можели да се получат по начина, съобщен от пострадалата, а по своята медико-биологична характеристика представлявали временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По отношение на давността вещото лице посочило, че само констатираните оток и кръвонасядане на челото на пострадалата, можели да бъдат получени по времето, съобщено от пострадалата, а останалите наранявания са с по-голяма давност.

Назначена била СМЕ и за нараняванията, констатирани при Ц. П., като видно от 4 съдебно медицинска експертиза на живо лице № 215/2023 г., същият бил прегледан в 13.55 часа, в присъствието на технически сътрудник, като съобщил, че на 23.08.2023 г. около 01-02 часа бил дърпан, блъскан, драскан и удрян от съпругата си. Заключение е посочено, че при прегледа на П. са установени кръвонасядания в областта на носа, лявата мишница и дясната мишница, кръвонасядане в областта на долно челюстен ъгъл, охлузвания в областта на шията в дясно, лявата задушна област, по гърба и кръста в ляво , по предната повърхност на гръдния кош, по двете мишници и по лявата предмишница. Травматичните увреждания с характер на драскотини и ивиционни охлузвания се дължат на тангенциално действие на тъпоръбести предмети, каквито са човешките нокти, а установените кръвонасядания са получени по механизма на удари и/или притискане с/върху твърди тъпи предмети с ограничени контактуващи повърхности, като с изключение на кръвонасядането на лявата мишница, всички останали увреждания можели да бъдат получени по времето и начина, съобщен от прегледания.

В хода на това производство страните били разпитани, като П. отричал да нанесъл побой на К.. Твърдял, че след още докато били в ресторанта и празнували рождения ден на дъщерята на К., последната започнала да го обижда и обвинява, че щял да има среща с поредната си любовница, а след като се прибрали тя легнала на дивана и гледала в телефона си, а в един момент започнала да му крещи, да го обижда и заплашва, след което станала и започнала да го удря с юмруци по лицето, разбила му носа и му потекла кръв, но тя продължила да го щипе, скубе и да го дърпа за ушите, одраскала ръцете и гърба му с нокти. Той се опитал да се защити, при което леко я избутал, но тя не била падала на земята и не я удрял. След това си събрал багаж и си тръгнал.

При третия си разпит като пострадало лице, К. заявила, че й била издавана заповед за защита, чийто срок изтекъл през март или май 2023 г., но не я пазела и не можела да посочи номера й. Освен това заявила, че поддържа заявеното до момента, като уточнила, че до момента не била подавала сигнали, включително на номер 112, за упражнявано насилие над нея от П., като не била подавала молби до съда по ЗЗДН, защото се срамувала. Посочила и описала различни случаи на домашно насилие в периода юни-юли 2020 г. до април 2022 г., като посочила също, че на 17.08.2023 г. П. отново извършил акт на домашно насилие спрямо нея, като след като се скарали, я хванал с две ръце за шията, започнал да я души и й крещял „ненормалнице, ще те удуша“, като същевременно я блъскал в гардероба и удрял гърба й в подпряна на същата мебел метална стълба. После я пуснал и казал, че не си заслужавало да се занимава с нея, а след 30-40 минути й се извинил за всичко, което й бил причинил.