Решение № 6302 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6302 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Мария Б. Тошева в присъствието на прокурора В. К. П. като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100510023 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от 19.07.2023 г. на ищеца Б. Б. Д., срещу решение № 9689/07.06.2023 г., постановено по гражданско дело № 27849/2022 г. на Софийски районен съд, 176 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Прокуратурата на Република България искове по чл. 2, ал.

1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие повдигнато незаконно обвинение в престъпление по ДП № 2550/2014 г. на 07 РПУ – СДВР, пр. пр. № 37775/2014 г. на СРП и НОХД № 22550/2015 г. на СРС, НО, 19 състав, и за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 2 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по ДП № 2550/2014 г. на 07 РПУ – СДВР, заедно със законната лихва от 03.06.2020 г. до погасяване.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението с оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на 1 материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел за доказани по делото единствено тези неимуществени вреди, свеждащи се до изпитаните от ищеца страх, притеснения и душевни страдания, свързани с опасността от осъждане за престъпление, което не бил извършил. Останалите - засягане на честта и достойнството на ищеца и изпадането му в депресивно състояние, приел за недоказани. Необосновано приел, че негативната промяна на обществената нагласа спрямо ищеца се дължала не непременно на процесното обвинение, а на предишни криминални прояви на ищеца, делата по които били прекратени не поради липсата на извършено престъпление, а поради това, че към съответния момент същият бил непълнолетен и спрямо него били наложени възпитателни мерки по чл. 61 НК. Твърденията за изпадане в депресивно състояние, както и претендираната по-висока интензивност на настъпилите в резултат на незаконно повдигнатото обвинение негативни психически изживявания останали недоказани поради това, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът оставил без уважение искането му за назначаване на съдебнопсихологическа експертиза. На следващо място, при отчитане тежестта на повдигнатото обвинение първоинстанционният съд неправилно приел, че същото било за престъпление, наказуемо с наказание лишаване от свобода до три години, като редуцирането на наказанието при условията на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК не променяло състава на престъплението, неговата висока степен на обществена опасност, както и нетърпимостта на обществото към подобни прояви. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че продължителността на наказателното преследване не надхвърлял разумния срок за провеждането му - продължило повече от четири години и половина, като на ищеца било наложило да се яви на деветнадесет съдебни заседания. При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не съобразил младата възраст на ищеца. По отношение на отхвърлената част от претенцията за имуществени вреди сочи, че разликата представлявала разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в досъдебното производство, чиито размер не бил доказан поради неправилно отхвърлено от СРС искане за разпит на свидетел.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

2

Ответникът по въззивната жалба не е подал отговор, като в откритото заседание излага възражения за неоснователност. Моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния в обжалваната част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Проверката за правилността на първоинстанционното решение е в рамките на заявените в жалбата основания, като съдът следи служебни единствено за спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 от ТР № 1/09..12.2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е частично неправилно в обжалваната част.

Пред въззивния съд спорни са въпросите за: 1/ вида и характера на претърпените неимуществени вреди; 2/ наличието на причинна връзка между тях и проведеното наказателно преследване; 3/ справедливия размер на неимуществените вреди; 4/ доказани ли са имуществени вреди над присъдения размер.

По въпроса какви са претърпените вследствие на процесното наказателно производство неимуществени вреди:

Приетите за доказани от СРС са отрицателните психически изживявания, състоящи се в изпитаните от ищеца психически стрес, страх и притеснения, неизменно съпътстващи произтичащата от повдигнатото му обвинение опасност да бъде осъден за престъпление, което не е извършил.

3

Въззивният съд намира за установено, че вследствие наказателното производство е бил уронен авторитетът и е било засегнато доброто име на ищеца в обществото. Според показанията на свидетеля Г. – приятел на ищеца, с когото той излизал в обща компания и се събирали в двора на училището, в което учил ищецът по това време, обстоятелството, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършването на престъпление, станало достояние на съучениците му посредством техен общ познат, като същото било повод за техните подигравки, като го наричали „крадец“. Освен това, свидетелства за неодобрителните коментари на съседите на ищеца по същия повод и в същия смисъл. Тези показания се подкрепят от показанията на свидетеля П.Й. – майка на ищеца, според които „съседи, където са живеели в Младост, са се подигравали на детето затова, че е подсъдим“. Поради тази причина ищецът се преместил да живее на друго място - при майка си, живял там две години докато впоследствие бащата на ищеца взел решение да продаде апартамента в ж.к. „Младост“ и се преместили в друг квартал. Действително, установява се от представената от СДВР справка, че ищецът е бил разследван за още две деяния по чл. 194 НИК – кражба на детски играчки в периода май-юни 2007 г., както и за кражба от октомври 2014 г. Видно от справката спрямо него са прилагани мерки по чл. 61 НК. От доказателствата по делото обаче не се установява тези обстоятелства да са били достояние на съседите и съучениците му. Следва да се има предвид и че първите две деяния от справката са в период, предхождащ образуването на процесното прозводство с повече от 7 години. Същевременно, от показанията на свидетелите се установява, че именно процесното обвинение е предизвикало описаните погоре реакции /липсват данни за такива преди процесното производство/.

Доказва се и настъпилото в резултат на повдигнатото обвинение накърняване на честта и достойнството на ищеца. Като ценност честта и достойнството се свързват със самоуважението, съзнаването на собствените качества и възможността за правилна самооценка. От показанията на свидетелите, както и от изслушаното от въззивния съд заключение на съдебнопсихологическата експертиза, се установява, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е предизвикало у него силно чувство на срам, довело е до затваряне в себе си и избягване на общуване с приятелски кръг и отчасти с близки. Това поведение на ищеца свидетелства за занижената му самооценка и чувство за непълноценност, които представляват израз на засегнатата му чест 4 и достойнство. Тези негативни психически изживявания се различават от страха и притеснението на ищеца, произтичащи от опасността да бъде осъден за престъпление, което не е извършил, и доколкото се установяват, следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението наред с последните.

На следващо място, продължителността на наказателното производство – без значение дали е в рамките на разумния срок или извън него, по настоящия иск следва да се съобрази на плоскостта на продължителността на негативните усещания. Ответникът отговаря, доколкото забавянето на делото не се дължи на действия на самия ищец, каквито в случая не се твърди и установява да има. Дали срокът на производството е бил разумен или не е предмет на иск по чл. 2б ЗОДОВ, какъвто не е предявен.

По въпроса за справедливия размер на вредите по смисъла на чл. 52 ЗЗД въззивният съд съобразява следните обстоятелства:

Процесното инкриминираното деяние е престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, наказуемо с лишаване от свобода до три години. Обвинението е за престъпление, извършено от ищеца като непълнолетен и в Общата част на НК е предвидена задължителна замяна на предвидените в Особената наказания, по същество водещо до редуциране на наказателната отговорност на непълнолетните. Намалено при условията на чл. 63, ал. 1, т. 2 НК, наказанието, което е могло да бъде наложено на ищеца за повдигнатото му обвинение, е лишаване от свобода до три години. Именно с този, а не с по-високия, предвиден в Особената част на НК, размер следва да бъде съобразено обезщетението, доколкото с него са свързани страховите представи и притесненията на ищеца, произтичащи от опасността да бъде осъден. По отношение на ищеца не са прилагани мерки за неотклонение, нито други мерки за процесуална принуда. Времетраенето на наказателното преследване, продължило в периода от 05.10.2015 г. до 03.06.2020 г., е 4 години, пет месеца и 28 дни. По време на производството ищецът е бил в изключително млада възраст - към момента на привличането му като обвиняем на 17 г., към който момент е бил неосъждан. Освен приетото от СРС отражение върху психиката на ищеца, от изслушаното във въззивното производство заключение на съдебно-психологическата експертиза, се установява, че в резултат на повдигнатото му обвинение у ищеца са 5 възникнали емоционални симптоми, изразяващи се в интензивна тревожност, чувство за несигурност, безпомощност, отчаяние, безизходица, които според вещото лице се вписвали в картината на посттравматично стресово разстройство. Доказаха се и засягане доброто име и уронване авторитета на ищеца в обществото, както и засягане честта и достойнството му.

Поради тази причина настоящият състав счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД възлиза на сумата от 6 000 лв.

За разликата над посочения размер искът е неоснователен. Не се доказаха твърденията за: 1/ страх от обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 5 г.; 2/ депресия като клинично състояние /установи се тревожност и посттравматично разстройство/; 3/ ищецът да е влошил успеха си в училище – няма данни за оценките му преди и след обвинението; 4/ спаднало желание на ищеца да се бори за развитие – напротив от СПЕ се доказва да намира опора именно в работата си, както и че се е отдал изцяло на нея.

По въпроса за размера на имуществените вреди:

При липса на доводи в жалбата, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че твърденията на ищеца за плащане на сумата 1 000 лв. остават недоказани.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени за сумата над 4 000 лв. до 6 000 лв., ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. до погасяване. Следва да бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати още 2000 лева /разликата над 4 000 лв. до 6 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В останалата обжалвана част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., какво и в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1 500 лв. до 2 500 лв., ведно със законната лихва, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.