Решение № 52 от 18.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000597 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №192/20.11.2024г., постановено по т.д. №58/2024г. на ВКС е отменено Решение №321/28.07.2023г., постановено по въззивно т.д. №268/2023г. на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Предмет на настоящото въззивно производство се явява жалбата против решение №3/02.02.2023г., постановено по т.д. №93/2021г. по описа на Окръжен съд – К., подадена от Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. – всички чрез адв. П. А., със съдебен адрес: ***, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. против „Р.*“ АД – гр. К., ул. „И.В.“ №*, ЕИК** искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 и чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в договор за покупко – продажба на дружествени дялове рег. №**г. /за удостоверяване на подпис/ и рег. №**г. /за удостоверяване на съдържание/ на нотариус К.Г., рег. №* на Н.к. за нищожна като сключена при заобикаляне на закона, респ. при накърняване на добрите нрави и с което са осъдени жалбоподателите да заплатят на „Р.*“ АД разноски по делото в размер на 1080 лева.

Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение и по същество – да постанови друго, с което да прогласи нищожността на договор за покупко – продажба на дружествени дялове рег. №**г. /за удостоверяване на подпис/ и рег. №**г. /за удостоверяване 1 на съдържание/ на нотариус К.Г., рег. №* на Н.к. като сключен при заобикаляне на закона, респ. при накърняване на добрите нрави – по съображения, подробно развити в жалбата.

Считат, че съдът не е изложил мотиви по иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.

2-ро от ЗЗД относно евентуалното нарушение на разпоредбата на чл.240б ал.1 от ТЗ, доколкото се касае за сделка между баща и син, а липсва писмено уведомяване на СД за договора, който се отклонява съществено от пазарните условия или излиза извън обичайната дейност на дружеството. Счита, че липсват мотиви и по твърдяното нарушение на чл.116 ал.2 от ДОПК, тъй като не е извършена пазарна оценка и такава от независим оценител, преди да бъде осъществена сделката и за цената, по която да бъде осъществена. По иска с правно основание чл.26 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД изразява несъгласие с изложените мотиви за неоснователност на иска, поР. недоказаност на твърдението за нееквивалентност на престациите по сделката. Счита, че след като чистият актив на ответното дружество се равнява на 567 000 лева и то няма задължения, стойността на една акция е 56.70 лева, т.е. разликата с номиналната стойност от 10 лева е 46.70 лева. Счита, че активът на ответното дружество по пазарна стойност към момента на извършване на сделката е 700 996.50 лева, а сделката е сключена за 7960 лева. Въз основа на това счита за доказано твърдението за нееквивалентност на престациите и от там – за нищожност на атакуваната сделка, поР. противоречието и с добрите нрави. Счита, че сделката противоречи и на целта, с оглед на която е било създадено ответното дружество, а именно: изкупуване на дружествени дялове от капитала на „Т.К.“ ООД, а на практика чрез нея е извършено обратното, поР. което намира че това също е аргумент в подкрепа на твърдението за противоречието и с добрите нрави и за неизпълнение на функциите на изпълнителния директор с грижата на добър търговец по смисъла на чл.237 ал.2 от ТЗ. Позовава се и на процесуално нарушение, допуснато от страна на първоинстанционния съд, свързано със събиране от относими за спора доказателства.

Въззиваемата страна „Р.*“ АД– гр. К., ул. „И.В.“ №*, ЕИК** – чрез пълномощника на дружеството адв. Е. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна К. В. Й. не е подал писмен отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание на 24.01.2025г., представляван от своя пълномощник адв. И. Д., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба против първоинстанционното решение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.2-ро и чл.26 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД.

Ищците Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. – всички чрез адв. П. А., със съдебен адрес: *** твърдят, че са акционери в „Р.*“ АД като Р. Б. притежава 1119 броя акции, С. Т. – 680 броя акции, М. Г. – 680 броя акции, С. П.- 680 броя акции и Г. Т. като наследник на акционера И. Т. – 380 броя акции от капитала на дружеството. Твърди, че дружеството „Р.“ АД е съдружник в „Т.К.“ ООД. Твърди, че на 01.04.2019г. е проведено заседание на Съвета на директорите на „Р.“ АД, на което по т.4 от дневния ред е взето решение за 2 продажба на 796 дяла от капитала на „Т.К.“ ООД, които „Р.“ АД притежава като СД е упълномощил изпълнителния директор да извърши продажбата на цена не по-ниска от номиналната стойност на дяловете. Твърди, че на **г. „Р.*“ АД, представлявано от изпълнителния директор В. Й. продава на К. В. Й. 796 дяла от капитала на „Т.К.“ ООД по номиналната стойност на дяловете от 10 лева за сумата 7960 лева.

Считат тази сделка за нищожна, поР. сключването и при заобикаляне на закона и – евентуално – поР. противоречието и с добрите нрави. Последното се мотивира с оглед нееквивалентността на престациите по договора за покупко-продажба. Тя произтича, според жалбоподателите, от обстоятелството, че „Т.К.“ ООД притежава недвижими имоти на стойност 2 595 478.46 лева, от това се прави извод, че на 796 дяла, притежавани от „Р.*“ АД съответства еквивалент от имуществото на „Т.К.“ ООД равен на 645 625.27 лева, а тези 796 дяла са продадени за 7960 лева. Твърдят, че дори цената от 7960 лева не е постъпила в касата на дружеството и на практика дяловете да дарени на сина на изпълнителния директор.

Нищожността, поР. заобикаляне на закона се основава на твърдението, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.240б ал.1 от ТЗ, доколкото се касае за сделка между баща и син, а липсва писмено уведомяване на СД за договора, който се отклонява съществено от пазарните условия или излиза извън обичайната дейност на дружеството и поР. нарушение на чл.116 ал.2 от ДОПК, тъй като не е извършена пазарна оценка и такава от независим оценител, преди да бъде осъществена сделката и за цената, по която да бъде осъществена.

С предявените два установителни иска, съединени при условията на евентуалност, се претендира прогласяване нищожността на посочения договор от **г. за покупко – продажба на дружествени дялове рег. №**г. /за удостоверяване на подпис/ и рег. №**г. /за удостоверяване на съдържание/ на нотариус К.Г., рег. №* на Н.к. като сключен при заобикаляне на закона, респ. при накърняване на добрите нрави.

Ответникът „Р.*“ АД – гр. К., ул. „И.В.“ №*, ЕИК**, представляван от адв. Е. П., не признава предявените искове.

По отношение на наведените с исковата молба факти – се признава обстоятелството, че ищците са акционери в „Р.*“ АД, че на 01.04.2019г. е взето решение на Съвета на директорите на същото дружество за продажба на 796 дяла от капитала на „Т.К.“ ООД, които „Р.“ АД притежава на цена не по-ниска от номиналната стойност на дяловете. Признава се и факта, че такава сделка е осъществена на **г. Дяловете са закупени от К. В. Й. по тяхната номинална стойност общо за цена 7960 лева.

Ответникът счита, че решението на СД е взето в съответствие с решенията на извънредното общо събрание на „Р.*“ АД, проведено на 18.12.2009г. за продажба на активи или за замяна на дълг срещу собственост, с цел окончателно уреждане на задълженията и минимизиране на загубите, доколкото дружеството не извършва дейност и не реализира приходи. Оспорва твърдението, че се касае за разпореждане с активи, чиято стойност надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет. В този смисъл счита, че не е налице нарушение на чл.236 3 ал.2 от ТЗ при взимане на решението от СД. Намира, че извънредното ОСА от 18.12.2009г. е дало правомощия на СД да извършва сделките по чл.236 ал.2 от ТЗ, но дори и да се приеме, че е налице нарушение на чл.236 ал.2 от ТЗ, то сделката, която се атакува е действителна – съгласно чл.236 ал.4 от ТЗ, а лицето, което я е сключило отговаря пред дружеството за причинени вреди. Оспорва твърденията за нищожност на сключения договор за покупко – продажба на дялове, сключен на **г.

Ответникът К. В. Й. от гр. Х.о, бул. „Г.С.Р.“ **, не взима становище по предявените искове.

С допълнителната искова молба ищците изразяват становище, че решение та ИОСА от 18.12.2009г. не дава основание за вземане на решение от СД за продажба на активи десет години по-късно, след решението на ИОСА, доколкото икономическите потребности са различни във всеки момент. Намира, че решението на ИОСА не е актуално и е ирелевантно, още повече че не е записано като основание в протокола от заседание на СД за взетото решение за продажба на 796 дяла от капитала на друго дружество, притежавани от „Р.“ АД.

Допълнителен отговор от ответниците не е постъпил.

Първоинстанционният съд първоначално с Решение №23 от 14.07.2022г., имащо характер на определение, постановено по т.д. №93/2021г., е прекратил производството по делото като е намерил предявените искове за недопустими, поР. липса на правен интерес. С Определение №418 от 23.11.2022г., постановено по т.д. №738/2022г. на АС – Пловдив прекратителното определение е частично отменено – относно исковете с правна квалификация чл.26 ал.1 предл.2-ро и чл.26 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД. След връщане на делото в Окръжен съд – К. не е проведено открито заседание и е постановено обжалваното понастоящем решение по същество на спора, като предявените искове са отхвърлени като неоснователни. Непровеждането на открито съдебно заседание след отмяна на прекратителното определение безспорно е процесуално нарушение, допуснато от съда. В случая обаче то не е довело до ограничаване правото на страните от участие в процеса и не се е отразило на възможността им да сочат доказателства. Онези доказателства, които са относими към правния спор, които са направени своевременно в процеса и не са били преклудирани, но чието събиране е отказано от първоинстанционния съд, са допуснати и събрани при настоящото разглеждане на делото от въззивната инстанция съобразно направеното искане във въззивната жалба. В производството пред въззивния съд е проведено открито съдебно заседание, в което е дадена възможност на страните да поддържат становищата, възраженията и твърденията си. След изясняване и на въпроса с допустимостта на предявените искове с правна квалификация чл.26 ал.1 предл.2-ро и чл.26 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД, следва да се разгледа тяхната основателност въз основа на ангажираните доказателства по делото.

Не се спори между страните, че ищците Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. са акционери в ответното дружество „Р.*“ АД. Р. Б. притежава 1119 броя акции, С. Т. – 680 броя акции, М. Г. – 680 броя акции, С. П.- 680 броя акции и Г. Т. като наследник на акционера И.

Т. – 380 броя акции от капитала на дружеството. Това се установява и от представените 4 удостоверения за броя на притежаваните акции от капитала на „Р.*“ АД с номинална стойност 10 лева всяка /стр.42-47 от делото на ОС/. Не се спори и относно обстоятелството, че дружеството „Р.“ АД е бил съдружник в „Т.К.“ ООД. Той е заличен като такъв с вписване в ТР 22.04.2021г. въз основа на извършено прехвърляне на притежаваните от дружеството 796 дяла с номинална стойност 10 лева всеки на един от другите съдружници в дружеството – К. В. Й..