Решение № 159 от 25.08.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр.Несебър, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20232150200528 по описа за 2023 година

Производството е образувано по чл.4 от УБДХ въз основа на Акт за констатирано дребно хулиганство, съставен на С. А.- родена на **.**.****г. в А., гражданин на А., омъжена, неосъждана, с висше образование, работи като готвач в „Л.П.“, ЕГН: **********, от Иван Петров Василев- мл.полицейски инспектор при РУ- Несебър, за това, че на 23.08.2023г. около 00.20 ч. в хотел „Юпитер“ в к.к. „Слънчев бряг“, при възникнал скандал е отправено устно разпореждане от полицейски служители към С. А., да преустанови агресивното си поведение, след което е започнала да обижда полицейските служители Ш., К. и А., казвала им е „Ще Ви съсипя боклуци такива, ще Ви прокълна всичките, дяволи такива“. При усмиряването й, се е опитала да ухапе полицай К.. Срещу свидетеля полицай А. се е обърнала с думите „Какво ме гледаш бе курво мръсна“, като се е наложило задържането на С. А. в РУ-Несебър с полицейска заповед за срок от 24 часа. С тези свои действия изразени на обществено място, С. А. е показала оскърбително отношение и държание спрямо полицейските служители, посетили сигнал по друг повод в хотел „Юпитер“, с което е нарушила обществения ред и спокойствието на гражданите. С.

Аревиясян-П. е запозната с правото й на адвокатска защита, като отказа назначаване на служебен защитник.

Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение Несебър, уведомена съгласно чл.5 от УБДХ, не изпраща представител и не изразява становище по случая.

В съдебно заседание нарушителката А. се явява лично и дава обяснения, като отрича да е обиждала полицейските служители, както в хотела, така и впоследствие в 1 сградата на Районно упралвние гр. Несебър, да им е отправяла неприлични изрази и ругатни. Отрича да е възпрепятствала работата на полицейските служители, както и да е нарушавала обществения ред и спокойствието. В хода по същество счита, че по отношение на нея е било предприето незаконно и неправомерно задържане, а с оглед събраните гласни доказателства чрез разпита на полицейски служители заявява, че не може да се противопостави на казаното от тях и да опровергае изложеното от тях в показанията им в предвид, че е била лишена от възможността да ангажира доказателства.

СЪДЪТ след като изслуша нарушителя, за да се произнесе, взе предвид следното обстоятелство:

Свидетелят Х. А. П. е работил в хотел „Юпитер“, к.к. Слънчев бряг като администратор. Вечерта на 22 срещу 23 август 2023 година, същият получил удар в областта на лицето от лице, което е настанено като турист в хотела и който е част от група чуждестранни туристи. Същият е позвънил по този повод на телефон 112, за да съобщи за посегателсвото спрямо него, като в телефонен разговор след това е уведомил и майка си – С.

Арешатян-П., която работи в ресторант „Л.П.“ в к.к Слънчев бряг като готвач и която по време на този телефонен разговор е била в квартирата си.

За инцидента от страна на дежурния в районното управление, са били уведомени свидетелите ае.д.ш. и Р.Л.К., двамата полицейски служители, които по това време са изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред на територията, обслужвана от Районно упралвние на МВР гр. Несебър. Отпътували са със служебния автомобил, който е бил управляван от свидетеля К., като при пристигането си в хотела, заварили Х.П., който ги е чакал и им е обяснил за инцидента. Заявил им е, че е бил ударен от едно лице в бара на хотела, след което той заедно с полицейските служители, са се насочили към бара, където заварили да стои едно от лицата от групата, от която е и лицето, което му е нанесло удара. Същият се посочва с име Т.. Този Т. е обяснил на полицейските служители и в частност на свидетеля Е.Ш., който е разговарял с него на английски език, че този, който е ударил Х.П., се намира в хотелската си стая. Тази информация била потвърдена и от служителите в бара, с които полицейските служители са разговаряли. Тогава четиримата – двамата полицейски служители, Х.П. и чужденецът Т., са отишли в тази хотелска стая, находяща се на първия етаж, като при почукването от стаята излязло лице, което е заявило на полицейските служители, че лицето, което търсят и което е ударило по-рано Х.П., спи.

Тогава свидетелят Ш. е влязъл в стаята, видял е лицето, което да спи на леглото, няколко пъти се е опитвал да го съуди, но безуспешно. В това време по коридора, в който са се намирали свидетелят К., Т. и Х.П., се е появила майката на последния – С. А., която също е била уведомена по-рано за инцидента от сина си и се е насочила към лицето с име Т., като се опитвала да го удари с ръце и да му държи сметка за това, че е пострадал сина й, наричайки го „нищожество“, и се е заканвала да го убива. Свидетелят К. се е опитвал да предотврати посегателството от страна на А., като да я държи по-надалеч от лицето, срещу което се е насочила, но през това време и докато свидетелят Ш. все още не е бил излязъл от хотелската стая, но е чул силните викове и закани на А., синът й Х.П. е успял да нанесе няколко удара 2 на Т., което е наложило двамата полицейски служители да поставят на П. белезници, за да предотвратят по-нататъшно посегателство от негова страна. Предвид, че това е станало в присъствието на майката на П. - А., последната още повече се ядосала и е насочила упреците си към двамата полицейски служители, като е настоявала да освободят сина й. Полицейските служители почти веднага установили, че появилата се жена е майка на П. Тя е продължавала да не изпълнява разпорежданията им да се отдръпне на страна, опитвали са се да я успокоят, но афектирана продължавала да се опитва да издърпа сина си, наричала полицейските служители „дяволи“. Силните й викове вече са били насочени само към полицейските служители, като им е крещяла, че не трябва да задържат сина й, тъй като не е направил нищо и ги упреквала, че защитават престъпник.

Опитите на двамата полицейски служители да успокоят обстановката и да преминат към нормален разговор с появилата се жена, са се оказали неуспешни. Поискали са от нея да им предостави документ за самоличност, но тъй като не е имала намерение да изпълнява каквито и да е полицейски разпореждания, продъжавала да упреква полицаите, както и да им крещи и да ги обижда, поради което те са били принудени и на нея да поставят белезници, за да я отведат в районното управление. При пристигане пред Районно управление в гр. Несебър и при въвеждането й в сградата заедно със сина й П., тя се опитала да ухапе свидетелят К., като е продължила и с упреците и обидите към полицаите, че са оставили престъпник да избяга, а не са го задържали. Обиждала ги е, че са боклуци, като виковете й с тези думи са били много силни. Същевременно им се е заканвала, че тъй като си знае правата и има адвокати, ще уволни всичките и ще ги осъди. Във фоайето на районното управление намиращите се там полицейски служители са се опитвали да я успокояват, за да не вика, правили са й забележки да се държи прилично, но Аравшетян е продължила по същия начин със силните си викове. Един от полицейските служители, който също й е правил забележка, е свидетелят Г. А., която се опитала и да извърши обиск в резултат на 24 часовото й задържане, но е успяла да вземе само носената от А. черна дамска чанта и да опише в протокола за обиск вещите, намиращи се там. На това обръщение и разпореждане от страна на А., А. я обидила като й казала: „Не ме пипай, курво мръсна!“. Всичко това е наложило по-рано да бъде приведена в съответната килия с оглед постановеното й 24 часово задържане с полицейска заповед за арест, като единствения начин да се нормализира обстановката поне във фоайето на управлението.

По този начин съдът приема, че от обективна и субективна страна, привлечената като нарушител С. А. е осъществила неприостойно действие по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ, нарушаващи обществения ред, изразяващи се в непристойно поведение, изразено в употреба на ругатни, обиди и други неприлични изрази на публични места, каквито безспорно са хотела и сградата на Районно управление гр. Несебър, където се посрещат и граждани, като тези ругатни и неприлични изрази са насочени към органи на властта, като е правила и опит за сбиване с друго лице – гост на хотел „Юпитер“ в к.к. Слънчев бряг.

Категорично с тези непристойни действия и изказване на много висок глас неприлични изрази и обиди е нарушила обществения ред както в хотела, така и в сградата на управлението. Тези отправени закани за физическа саморазправа, заплахи, обиди, отправени 3 основно към полицейски служители, които са извършвали действие по предотвратяване на конфликтна ситуация и изясняване на случай на физическо посегателство, както вдигането на шум, изключително арогантния тон, с който през цялото време е налагала и е настоявала полицейските служители да извършват едни или други действия или да се въздържат от извърпване на такива, е нарушила спокойствието на гостите на хотела в този късен, вечерен час, а упоритото неизпълнение през същия този период и на посочените места на полицейските служители, на практика е довело до възпрепятстване на работата при изпълняване на техните служебни задължения. С. А. не се е съобразявала с дадените й указания в опити същата да бъде успокоена, като е настоявала да продължи с това непристойно и неприемливо поведение, от гледна точка на местата на извършването им, между които и хотел с предназначение почивка на туристи. Абсолютно правилно, което са могли да сторят полицейските служители, поне за да ограничат неприличното поведение на А., са предприетите от тях действия по първоначалното поставяне на белезници, отвеждането й в сградата на районното управление, след като са установили и са приели, че не само полицейските разпореждания, но и чисто добронамерени приканвания да се държи нормално и да не пречи на работата не могат дадат целеният резултат и търсеното от полицейските служители разбиране и подхода към успокояване на обстановката.

Не се констатират абсолютни никакви не само неправомерни действия от страна на полицейските служители при изпълнение на служебните им задължения, включително и при задържането на А. и сина й, което в случая се явявало наложително, но и каквито и да било действия, които да са предизивкали и да са дали повод или да са станали причина А. да осъществява неприлично поведение, да отправя заслужени според нея обиди, закани, заплахи, а и дори посегателство с цел физическа саморазправа. Напротив, тя сама, още с появяването си в хотела, е решила, че трябва да наруши обществения ред, включително и като пречи на органите на властта, да извършват служебните си задължения по установяване на факти, да налага нейните разбирания за справедливост и за това кой следва да носи отговорност и кой не бива да бъде наказван. Заявените от нея вярвания не отговарят да са насочени дори към поддържане на нормални човешки отношения и нормален начин на общуване. Именно обстоятелството, че изтъква, че е носител на определена вяра и религиозни убеждения счита, че й дава право да посяга физически, да оскърбява, да укорява и да критикува всички останали, които тя счита, че извършват неправилни или грешни неща.

Такъв вид разбирания обаче са особено вредни и не допринасят за необходимостта в обществото да се налагат нормалните човешки отношения, спокойното общуване между хората, при които никой да не се чувства засегнат, обиден, заплашен. Затова убежденията на А., че тя има моралното право да нарушава спокойствието на гражданите, да налага своите разбирания за отношения между хората и как те трябва да общуват помежду си, както и че всеки друг трябва да се съобразява с нейните убеждения и да изпълнява това, което тя счита за правилно, трудно биха били променени, защото критериите й за справедливост не се покриват с общоприетите такива. У нея е налице различно разбиране и за необходимост от спазване на даден обществен ред и какво включва този ред.