Решение № 10748 от 05.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10748 гр. София, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от П. ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110116092 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. В. В. и Б. П. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 61813/2021 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу П. В. В. ЕГН: ********** гр.

София, ЖК , общ. Столична, обл. София (столица) и Б. П. В. ЕГН: ********** гр.

София, ЖК общ. Столична, обл. София (столица) за сумите от: главница от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 9 541,53 BGN /девет хиляди петстотин четиридесет и един лева и 53 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г. в размер на 1 512,83 BGN /хиляда петстотин и дванадесет лева и 83 стотинки/, главница от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 21,80 BGN /двадесет и един лева и 80 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г. в размер на 4,62 BGN /четири лева и 62 стотинки/, държавна такса в размер на 221,62 BGN /двеста двадесет и един лева и 62 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/. Претендираните суми се разпределят, както следва: ½ част по отношение на всекиго от ответниците.

В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение по отношение на тях. След указание до заявителя, последният е предявил 1 установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, . Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. Отричат да се намират в договорни отношения с ищеца, както и че липсва сключен договор в писмена форма между тях. Сочат, че радиаторите в имота са демонтирани през м. юли 2002 г., а водомерите са пломбирани. Считат, че претендираните количества ТЕ не са реално доставените в имота. Оспорват и дължимостта на лихва за забава. Не оспорват представените от ищеца нотариални актове за собственост. Поради тези и останалите подробно изложени съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират разноски.

Третото лице – помагач не ангажира становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че е погасил претендираното вземане.

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ответниците се явяват потребители на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, респективно – погасени ли са същите поради изтекъл давностен срок.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на 2 двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 05.07.2022 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 29.09.2022 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответниците са собственици на процесния имот, а именно ап. 6, находящ се в гр. Со в процесния период в посочените от ищеца ид. части, а именно – ½ ид. част по отношение на всекиго от ответниците.

Тези факти се се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно:

Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № . по описа на I-ви нотариус при СРС и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № с район на действие СРС.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението през 2003 г. радиаторите и водомерите за топла вода в процесния обект били демонтирани, като е останала единствено щранг – лира в банята. В проведеното открито съдебно заседание на 29.09.2022 г. вещото лице уточнява, че през процесния период топлинна енергия в обекта е отдадена единствено от щранг – лирата в банята, като същият сочи, че от топлорайон Люлин му бил предоставен акт за изключване на отопление и топла вода в обекта от 23.09.2003 г., като прилага копие от същия /л. 92 от делото/, уточнявайки, че този акт не бил изпратен от ищцовото дружество на третото лице - помагач. Видно от представения акт, на посочената дата е удостоверено демонтирането на 6 броя радиатори, както и че е извършено пломбиране след това. Вещото лице по СТЕ заявява освен това, че извършил оглед на процесния имот, от който установил, че впоследствие в апартамента отново били монтирани радиаторите, но те не били топлоснабдени от ищцовото дружество, а била изградена отделна отоплителна система единствено за апартамента, която се захранвала от камина с водна риза и електрически котел.

Експертът сочи, че на място констатирал, че топлата вода действително е затапена и се 3 използва единствено щранг – лира. Посочено е в експертното заключение, че поради неосигурен достъп до имота през исковия период, топлинната енергия за отопление е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата.

Поради неосигурен достъп през процесния имот, топлата вода била начислявана на база брой /4 лица/ потребители по 140 л. на ден за 1 човек съгласно Наредба № 16-334.

В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като същият съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към 17.08.2022 г. няма данни за извършени плащания, касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение е 9563,33 лв., а ½ част от тях, припадаща се на всеки от ответниците – в размер на 4781,66 лева, от които 4770,76 лв. топлинна енергия и 10,90 лв. дялово разпределение.

Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, установена след извършване на дялово разпределение от третото лице - помагач, като тя се изразява в сума за доплащане от 358,21 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 1517,45 лв., от които 1512,83 лв. върху непогасената топлинна енергия и 4,62 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. Посочен е дългът съответно от 1/2 части /756,72 лв. лихва върху топлинната енергия и 2,31 лв. лихва върху дяловото разпределение/. По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера на вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 28.10.2018 г., вещото лице е посочило, че общият размер на дължимата главница за топлинна енергия е в размер на 8857,01 лева, а за дялово разпределение – в размер на 21,80 лева, а относно лихвата за забава – сумата от 1372,46 лв. относно вземането за топлинна енергия, а относно лихвата за забава върху вземането за дялово разпределение – сума от 4,62 лв.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.