Решение № 21499 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21499 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110133027 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Ищецът Гаранционен фонд е предявил срещу ответника Р. Х. А. осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 КЗ за заплащане на сумата от 4061,27 лв., представляваща възстановено в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетение по щета № 120422/19.07.2016 г. за имуществени вреди, причинени по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № ********, в резултат на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 15.05.2016 г. в Република Полша, община „Вишня мала - селски район“, местност „Кринично“, път № К5, км. 350, по вина на ответника като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.06.2021 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 15.05.2016 г. в Република Полша, община „Вишня мала селски район“, местност „Кринично“, път № 5, км. 350, настъпило застрахователно събитие – ПТП, по вина на ответника Р. Х. А. като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ********, който не съобразил скоростта си с условията на движение и реализирал удар с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № ********, вследствие на което му нанесъл материални щети. Посочва, че към датата на ПТП ответникът управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че за нанесените по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ материални щети Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /в качеството на компенсационен орган в държавата по обичайното местопребиваване на увреждащото моторно превозно средство/ възстановило по претенция на Националното бюро на полските автомобилни застрахователи /в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите/ изплатеното от него обезщетение в размер на 2076,50 евро, който размер включва и извършените в производствата пред компенсационните органи ликвидационни разноски за определяне и изплащане на обезщетението. Ищецът твърди, че на основание чл.

559, ал. 2 КЗ и при спазване на законоустановения срок възстановило по щета № 120422/19.07.2016 г. на НББАЗ сумата от 4061,27 лв. /паричната равностойност на 2076,50 евро/ чрез банкови преводи от 01.08.2016 г. и 14.07.2020 г., от които 1489.64 евро – 1 обезщетение, 500,86 евро – такса обработка по Фактура № 3000006173/13.07.2015 г. и Фактура № 30000011162/04.06.2020 г., 86 евро – банкови такси. Поддържа, че с факта на плащане на обезщетението е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. Посочва, че е изпратил на ответника регресна покана да възстанови платената от Гаранционен фонд сума, но до настоящия момент това все още не е сторено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва обичайното местопребиваване на увреждащия лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. № ******** да е на територията на Република България, както и че ответникът не е негов собственик. Възразява ответникът да е управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и протИ.правното и виновно поведение на ответника.

Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи информационна бележка за пътно произшествие и справка от базата данни на Информационния център на Гаранционен фонд. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените вреди. Твърди, че водачът на увредения лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № ******** е изцяло виновен за настъпване на ПТП, тъй като не е осъществил наблюдение на пътната обстановка. Оспорва НББАЗ да е изплатило на Националното бюро на полските автомобилни застрахователи търсеното обезщетение, респ. ищецът да го е възстановил на НББАЗ. Възразява ответникът да е бил поканен да възстанови процесното обезщетение. Оспорва иска и по размер с доводи, че изплатеното на увреденото лице обезщетение не съответства на нанесените материални щети по процесния автомобил. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 КЗ.

Разпоредбата на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, предвижда създаването във всяка държава членка на орган за изплащане на обезщетение в размер, съответстващ най-малко на задължението за застраховане, за имуществени вреди или за телесни увреждания, към който увреденото лице да може да предяви претенция, когато не е било изпълнено задължението за застраховане на превозното средство, причинило увреждането. Съгласно чл. 25 от директивата, ако в двумесечен срок от произшествието не е възможно да се установи застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава членка на пребиваване. От т. 48 от преамбюла на директивата следва, че ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени от увреденото лице вреди в случаите, които могат да бъдат обективно установени, поради което дейността на този орган се ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Директивата предвижда органът за изплащане на обезщетения да има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице, като за да бъде улеснено упражняването на правата на този орган, е предвидено той да има право на автоматично възстановяване на сумата от гаранционния фонд в държавата членка, в която обичайно се намира превозното средство, в качеството му на краен платец на сумата, която се изплаща на увреденото лице, като задължението на гаранционния фонд за заплащане на обезщетението е съчетано със суброгация в правата на увреденото лице и право на регрес срещу виновното лице. Така приетите с Директива 2009/103/ЕО насоки са имплементирани в българското вътрешно 2 законодателство чрез уредбата им в действащия Кодекс за застраховането /обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, по-конкретно в разпоредбите на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ КЗ, чл. 558 КЗ и чл. 559 КЗ.

Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани превозни средства обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По силата на чл.

559, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният фонд възстановява изплатени от компенсационен орган на държава членка суми, когато превозното средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се установи застрахователят. Съгласно чл. 506, ал. 3 вр. чл. 515 КЗ за Република България този компенсационен орган е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, което по арг. от чл. 517, ал. 3 КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в съответната държава членка по местонастъпване на вредите и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Съгласно чл. 559, ал. 3 КЗ след изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. По смисъла на чл. 561, ал. 1 КЗ Гаранционният фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди и възстановява на бюрото изплатените от него обезщетения за вреди в съответствие с международните договори, по които е страна. В случая, като съобрази и приетото в Решение № 20/02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., съдът приема, че моментът на възникване на регресното право на ищеца Гаранционен фонд е моментът на настъпване на вредоносното събитие – 15.05.2016 г., тъй като още тогава е известно, че увреждащото МПС не е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като с извършване на плащането от Гаранционния фонд настъпва изискуемостта на неговото регресно вземане. Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП правоотношенията във връзка с регресното право на Гаранционния фонд следва да бъдат уредени съобразно действащия към момента Кодекс за застраховането, поради което съдът намира, че правната квалификация на предявения срещу ответника осъдителен иск е чл. 559, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 КЗ.

Гореизложеното налага извод, че встъпването в правата на увреденото лице от страна на Гаранционния фонд срещу делинквента се обуславя от установяването от ищеца в условията на пълно и главно доказване на следните факти: 1). настъпило пътнотранспортно произшествие на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на КЗ; 2). настъпилото ПТП да е виновно причинено от водач на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; 3). в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие да е било невъзможно да се определи застрахователят, т.е., за увреждащото моторно превозно средство да не е била налице валидно сключена задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 4). пряка причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и причинените на увреденото МПС имуществени вреди; 5). изплащане от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в качеството му на компенсационен орган в полза на компенсационния орган в съответната държава членка по местонастъпване на вредите на застрахователно обезщетение в размер, съответстващ на претърпените вреди, ведно със сторените за определянето му ликвидационни разноски; 6). възстановяване на изплатените суми от страна на Гаранционния фонд в качеството му на краен платец.

3

Ответникът следва да установи, че е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

От приетата по делото Информационна бележка за пътно произшествие № KW4516/16, издадена на 25.05.2016 г. от Околийското полицейско комендантство в Тжебница, област „Долни Шльонск“, Република Полша, се установява, че на 15.05.2016 г. в 15:36 ч. в Република Полша, община „Вишня мала – селски район“, местност „Кринично“, път № К5, км. 350, е настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел неопределен, с рег. № *******, управляван от Р. Х. А., български гражданин, и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел неопределен, с рег. № ********, застрахован от „STU Ergo Hestia S.A.” по полица № 907000445330, управляван от П.В.Г., украински гражданин. В информационната бележка е посочено, че причина за настъпилото ПТП е поведението на водача Р. Х. А., който не съобразил скоростта си с условията на движение и ударил отзад лек автомобил марка „Фолксваген“, модел неопределен, с рег. № ********.