Решение № 92 от 17.06.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 205/2022
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 17.06.2022
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Стоян Атанасов Германов
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 206, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора Св. М. Л. като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20225000500205 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 7568/21.05.2022 г. от П. на РБ против решение № 272/04.03.2022 г., постановено по г. д. № 2410/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е осъдена П. да заплати на Г. Г. СТ. ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., ул.
„Х.К.“ № 1, Делови център П., ет. 6, офис 606, адвокат Т.Е. сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012г. на РП - Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление, ведно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част и да отхвърли иска или да намали размера на присъденото обезщетение.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 8993/04.04.2022 г. от Г. Г. СТ. ЕГН ********** против решение № 272/04.03.2022 г. , постановено по г. д. № 2410/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на П. да заплати сумата над присъдения размер от 5 000.00 лева до пълния предявен размер от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка 1 с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП - Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление, както и в частта с която е отхвърлена претенцията за заплащане на 1 800.00 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП - Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части и да уважи претенциите в пълен размер. Претендира разноски.
Ответник П. на РБ счита, че жалбата е неоснователна.
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Предявени от Г. Г. СТ. ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х.К.“ № 1, Делови център П., ет. 6, офис 606, адвокат Т.Е. против П. на РБ.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП - Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление, както и в частта с която е отхвърлена претенцията за заплащане на 1 800.00 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП - Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете.
В исковата молба се твърди, че против С. е водено ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП – Р. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление.
Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от документите по приложеното наказателно дело.
Хронологията на наказателното производство е следната:
На 24.01.2012 г., в ОП-Р. е депозирана жалба вх. № 105/2012 г., от П.П., в качеството на управител на „С.з.“ ООД. В нея се твърди, че на 23.01.2012 г. била уведомена по телефон, а после се уверила и лично, след отиване на място, че двамата синове на Г.С., подпомагани от други лица, изнасяли имущество на дружеството от игралната зала на адрес:
2 гр. Р., ул. „Р.Д.“ № 32, но въпреки обаждането и до полицията, не получила съдействие за предотвратяване ограбването на залата, извършено от съдружника С. еднолично, без знанието на останалите съдружници и на нея, като управител на дружеството, като присвоеното от него имущество е на стойност от около 150 000.00 лева. Моли срещу Г.С. да се започне досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, както и да се окаже съдействие за осигуряване на достъп до игралната зала, до която, използвайки факта, че другите двама съдружници не живеят в България, Г.С. не давал, нито е предоставял необходимите документи и отчет ( т. 1 от ДП № 1084/2012 г., л. 79 - л. 80).
С постановление на прокурор от ОП-Р. от 25.01.2012 г., жалбата е изпратена по компетентност на РП-Р. (л. 78, т.1 от ДП).
С писмо от 30.01.2012 г. на прокурор при РП-Р., на ОД на МВР-Р. са изпратени материалите по образуваната пр. пр. № 301/2012 г., за провеждане в 10-дневен срок на предварителна проверка с оглед престъпления по чл. 323, ал. 1 от НК или друго престъпление по НК, като извършването на проверката е възложено на К.К. (л. 40 от том 1 на ДП).
На 09.04.2012 г., от К.К. е изготвена докладна записка по ЗМ-1084/2012 г., с предложение преписката и събраните при проверката материали да се върнат на РП-Р. с мнение за образуване на досъдебно производство срещу Г.С. за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК (л. 38 - 39 от том 1 на ДП).
Описаното в докладната записка кореспондира в общи линии на данните от събраните при проверката обяснения, като от дадените от Г.С. на 07.03.2012 г. е видно, че не отрича извършените действия, описани в жалбата на П.П., но отрича да е присвоил имуществото, а твърди, да го е прибрал на отговорно пазене в два гаража (л. 57, том 1 от ДП).
Описаната докладна записка е постъпила ведно с материалите по преписката в РП-Р. на 12.04.2012г. (л. 37, т. 1 от ДП), като с постановление от 17.05.2012 г., прокурор от РП-Р. е отказал да образува досъдебно производство, тъй като установените факти не разкриват фактически състав на престъпление от общ характер, а претенциите, които лицата, ангажирани със случая, имат помежду си, следва да се уредят по реда на ГПК или на ТЗ (л.
27-28 от т. 1 на ДП).
Това постановление е било обжалвано от П.П. на 28.05.2012 г.
С постановление на прокурор от ОП-Р. от 31.05.2012 г., жалбата на П.П. е уважена, постановлението на РП-Р. от 17.05.2012 г. е отменено и преписката е върната на РП- Р. за решаване по същество.
На 04.07.2012 г., с постановление на прокурор при РП-Р., въз основа на материалите по пр. пр. № 301/2012 г., срещу неизвестен извършител, за противозаконно присвояване на 23.01.2012 г. в гр. Р. на чужди движими вещи, които владеел, собственост на „С.з.“ ООД, престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, е образувано ДП-Дознание № 2933/2012 г. по описа на РП-Р..
3
С постановление на прокурор от РП-Р. от 21.02.2013 г., към материалите по ДП № 2933/12г. по описа на РП-Р. са присъединени и материалите по образуваната по жалба от 29.11.2012 г. на С.С. - търговски представител на З. АД пр. пр. № 4177/2012 г.
В периода от 04.07.2012 г. до 10.12.2015 г., на която последна дата ищецът твърди да е бил привлечен като обвиняем по ДП №1084/12г., Г.С. е бил разпитван в качеството му на свидетел и са били извършвани очни ставки между него и други лица, пак в това му качество.
В хода на разследването по ДП № 2933/2012 г. по описа на РП-Р. (ДП №1084/2012 г. по описа на ОД на МВР- Р.), освен многократните продължавания на срока за разследване, производството е било спряно с постановление от 05.06.2013 г. и възобновено с постановление от 08.08.2013 г.
На 08.10.13г. разследващият полицай е приключил разследването по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР-Р., ДП № 2933/12г. по описа на РП Р. с мнение за прекратяване на производството, тъй като установени по него факти сочат на неуредени граждански отношения между страните. Производството е било прекратено с постановление от 08.11.2013 г., но е било отменено с окончателно определение по ВЧНД № 63/2014 г. на ОС-Р., с което е потвърдено определението на РС-Р. по ЧНД № 2882/2013 г. за постановената отмяна и връщане на делото на П., тъй като са приети за незаконосъобразни изводите на прокурора, за това, че липсват категорични обективни доказателства Г.С. да е изнесъл и пренесъл в гаража си чуждо имущество, с намерение да го присвои (чл. 206, ал. 1 от НК), както и че липсват доказателства за извършено от Г.С. престъпление по чл. 323, ал.
1 от НК.
На 03.09.2014 г. разследващия орган е излязъл с мнение, че производството по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР-Р., ДП № 2933/2012г. по описа на РП-Р., водено срещу неизвестен извършител, следва да се прекрати, тъй като и при извършените допълнително действия по разследването не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер.
С Постановление от 29.10.2014 г. досъдебното производство е отново прекратено, Това постановление също е било обжалвано от „С.з.“ ООД пред съда и с влязло в сила на 14.01.2015 г. определение на съда, след пренасянето му на две инстанции, е отменено, тъй като събраните материали налагали извода за наличие на данни за извършване както на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, така и на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, а делото върнато на П., за да прецени отново доколко Г.С. е извършил престъпления по всеки от двата визирани състава на престъпления.
С Постановление от 10.12.2015 г., въз основа на достатъчно събрани доказателства за виновността на лицето Г.С., разследващият орган по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД МВР-Р. го е привлякъл като обвиняем в извършване на престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК.
Към датата на повдигане на обвинение от ответника в извършване на 4 престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК, Г.С. не е бил осъждан (справка на л. 33, т. 6 ДП).
По внесен на 27.01.2016 г. в РС-Р. обвинителен акт на РП-Р. срещу Г.С. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК е образувано НОХД № 209/2016 г. на РС-Р.. С присъда № 48/08.04.2016 г. Г.С. е признат за виновен, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.
По жалба на Г.С. е било образувано ВНОХД № 318/2016г. на ОС-Р.. С решение № 121/19.09.2016 г. присъдата на РС-Р. е била изцяло отменена и делото е било върнато на РС-Р. за разглеждането му от друг състав.
Образувано е НОХД № 1869/2016 г. и с разпореждане от 04.10.2016 г. делото е прекратено и върнато на РП-Р. за изпълнение на дадени от съда указания.
С постановление от 02.02.2017 г. досъдебното производство е било отново прекратено от прокурора, но това постановление е било също отменено след подадена срещу него жалба от „С.з.“ ООД с влязло в сила на 11.05.17г. определение на съда, преминавайки на разглеждане от две инстанции.
С постановление от 30.03.2018 г. на прокурор при РП-Р. досъдебното производство е било за пореден път прекратено.
Това постановление е било също обжалвано от „С.з.“ ООД и отменено с влязло в сила на 17.08.2018 г. определение на съда, при производството протекло на две инстанции.
С постановление от 29.04.2020 г. на прокурор от РП-Р., ДП е за пореден път прекратено изцяло досежно повдигнатото на Г.С. обвинение за извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Същото е потвърдено с постановление от 31.03.2021 г. на ОП-Р..