Решение № 3250 от 16.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6246/2021
- Вид
- Решение № 3250
- Подписан
- 16.11.2022
- В сила
- 16.11.2022
- Състав
- Здравка Иванова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Теодора Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3250 гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100506246 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 20263528 от 30.11.2020 г., постановено по гр. д. № 26804/2018 г. на СРС, I I Гражданско отделение, 66 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК от Г. Д. А. срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за сумата 300 лв. – недължимо платена по фактура 0132139553 от 01.08.2013 г., начислена в тежест на Р.К. и която била призната за недължима с влязло в сила решение от 04.01.2016 г. по гр. д. № 37481/2013 г. на СРС, ведно със законната лихва от 25.11.2016 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 67797/2016 г. на СРС, 66 състав.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът А., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в незачитане на влязлото в сила решение, с което вземането на ответника по процесната фактура е било признато за несъществуващо, както и в неправилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Поддържа, че съдът неправилно не е съобразил, че в случая няма гестия, тъй като тя предполага плащане на валидно чуждо задължение, а така също не е взел предвид, че недължимо платената сума 1 следва да бъде възстановена на лицето, което е направило плащането.
Искането към съда е да отмени решението и да уважи иска.
Въззиваемото дружество „ЧЕЗ Е.Б.“ АД оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и инвокираните доводи и възражения на страните в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с предмет – връщане на сумата от 300 лв. - платена част от задължение по фактура № 0132139553/01.08.2013 г., начислено на трето за спора лице, при начална липса на основание, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67797/2016 г., по описа на СРС, 66-ти състав.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че с фактура с № 0132139553 от 01.08.2013 г. ответникът е начислил ел. енергия на стойност 1775.05 лева в тежест третото за спора лице Р.К. в качеството на потребител на ел. енергия, доставяна до имот в с. Продановци, общ. Самоков, по абонатен № 0300604007 и с клиентски номер 300130570013. С решение № 150-226 от 04.01.2016 г. по гр. дело № 37481/2013 г. на Софийски районен съд, е признато за установено, че Р.Й.К. не дължи на „ЧЕЗ Е.Б.” АД така начислената сума от 1775.05 лева, за която е издадена фактура № 0132139553 от 01.08.2013 г. от „ЧЕЗ Е.Б.” АД. - На 18.10.2016 г. след влизане в сила на решението в сила ищецът Г. Д. А. платил на „ЧЕЗ Е.Б.” АД сумата о т 300.00 лева с посочено в платежното нареждане основание „част по фактура № 0132139553 от 01.08.2013 г.”
При тези данни в правилно приложение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че ищецът А., който е платил чужд дълг, няма право да се позовава на влязлото в сила решение по гр. д. № 37481/2013 г. на СРС, с което между електроразпределителното дружество и потребителя на ел.енергия е признато за установено, че дълг не съществува, защото по силата на чл. 298 от ГПК той не е обвързан със сила на присъдено нещо по това решение, тъй като нито е страна по това дело, нито е правоприемник на страна по него. С плащането на чужд дълг, ищецът е предприел водене на чужда работа без пълномощие и за възвръщане на платената от него сума той разполага с иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД срещу лицето, чийто дълг е платил без натоварване и в чужд интерес. Този специален иск изключва общата кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В тази хипотеза законът предвижда възникналото неоснователно разместване на блага да бъде отстранено в отношенията между гестора и заинтересованото лице, в чиято полза е 2 направено плащането. Дали платеното чуждо задължение е валидно възникнало е въпрос на вътрешните им отношения. Плащането, извършено от трето лице, се отразява в правната сфера на лицето, чийто дълг е платен — в случая в правната сфера на Р.К.. Ето защо, ако плащането е било без основание, което не бе установено в рамките на настоящия процес, само страната по правоотношението – потребителят Р.К., може да се позовава на липсата на основание и да иска връщане на даденото без основание от получилия плащането. С оглед на изложеното в случая по делото не се установява посивната материално-правна легитимация на ответника по иска с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивния съд, които възлизат на 150 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 20263528 от 30.11.2020 г., постановено по гр. д. № 26804/2018 г. на СРС, I I Гражданско отделение, 66 състав.
ОСЪЖДА Г. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати н а „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** , сумата 150 лв. направени разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3