Определение № 1310 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1310 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20238002104717 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г., чрез адв. Д. С. срещу решение № 326/31.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 248/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 98 от 06.02.2023г. по гр.д. № 41/2022г. по описа на Районен съд - Перник, с което на основание чл. 127, ал. 2 от СК по предявения от касатора срещу С. В. И. иск е разрешен спор между страните относно родителските права по отношение на децата Д. Д. Д., [дата на раждане] и Рая Д. Д., [дата на раждане] , като непосредственото упражняване на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето им; постановени са мерки за упражняване на лични отношения между другия родител и децата и е разрешен въпроса да издръжката на същите. Със същото решение на основание чл. 127, ал. 3 от СК въззивният съд е изменил постановените с определение № 567 от 22.06.2023г. по същото делото привременни мерки до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт хармонизирайки същите с постановените мерки с решението по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация С. В. И., чрез адв. Б. Т. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на 1 въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон и при охраняване на най-добрия интерес на децата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени такива, изтъкнатите съображения на родителите при изслушването им, доклади от проведено социално проучване /4 броя/, както и свидетелски показания и след отчитане на обстоятелствата на конкретния случай, че от съжителството на страните на съпружески начала на 08.12.2016г. е роден синът им Д. Д., а на 19.11.2017г. – дъщеря им Рая Д..

Раздялата между родителите е настъпила през м. януари 2022г., като от м. март 2023г. майката заедно с децата се преместили да живеят в [населено място] в жилище под наем, което обитават и понастоящем. Децата са в добро психо-емоционално състояние, чувстват се спокойни, като са установили силна емоционална връзка с всеки от родителите си. Бащата е с по-високи доходи, материално обезпечен е, живее в собствено жилище в [населено място] и може да предостави по-добри условия за отглеждането и възпитанието на децата, а майката реализира по-ниски доходи, не разполага със собствено жилище, но в стремежа си да се справи с житейските и битови несгоди вследствие раздялата между партньорите, приоритет отдава на интереса на децата. Посочил в тази връзка, че само факта на получаване на по-ниски доходи не обуславя извод за непригодност на този родител да упражнява пълноценно родителските права по отношение на малолетните деца, нито факта на реализиране на по-високи доходи от другия родител и по-добрата му материална обезпеченост обуславят извод, че е по-пригоден да упражнява същите права. На база извършен анализ на всички относими и правнозначими критерии формирал извод, че всеки от родителите разполага с добър родителски капацитет и възпитателски качества; благоприличен морален облик; разполага с добри жилищно-битови условия и трудова заетост, осигуряваща стабилни доходи; разполага с кръг от роднини и близки, на които при нужда може да разчита, а двете деца са еднакво силно привързани към всеки от родителите.

При това се е позовал на безспорния по делото факт, че до настоящия момент непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на двете деца са били поети от майката, като местоживеенето на децата е било установено при нея от раздялата на родителите, понастоящем живеят при нея и именно тя полага основните грижи по отглеждането и възпитанието им, осигурила е всички необходими условия за нормален живот на децата относно тяхното адекватно физическо, емоционално, морално, битово и 2 образователно развитие, а децата припознават семейната среда на майката като своя, чувстват се приети и спокойни. Съобразил в тази връзка, че по делото не са събрани доказателства установяващи, че майката пренебрегва грижите за децата си или че същите са поставени в риск. Отчитайки и ниската възраст на децата обосновал извод, че непосредствената грижа и упражняването на родителските права по отношение на децата Д.

/на 6 години/ и Рая /на 5 години/, при водещ критерий интереса на децата, обсъден през призмата на относимите обстоятелства по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, следва да се предостави на майката, при която определил и местоживеенето на децата.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото и по които въззивният съд се е произнесъл:

1/ В най-добър интерес на децата ли е да се предостави упражняването на родителските права на майката при наличие на равен родителски капацитет на двамата родители, но и подобрите възможности на бащата да полага лична грижа за децата, да им предостави подобри жилищно-битови условия от тези, които може да предостави майката?

2/ Следва ли съдът да отчете при предоставяне упражняването на родителските права, наличието на промяна в средата, където децата са живели? Тази промяна би ли се отразила неблагоприятно на тяхното психическо състояние и допустимо ли е това?

3/ Кои са най-важните критерии, които трябва да се вземат предвид при предоставянето на родителските права, когато съдът е счел, че двамата родители имат равен родителски капацитет?

4/ До коя година на децата се приема, че са в ниска възраст? Редно ли е основният мотив на съда при предоставяне на родителските права на майката да е, че децата са в ниска възраст, при положение, че те не са пеленачета?;

5/ Следва ли неправомерното поведение на майката да бъде толерирано от съда и въз основа на него да й бъдат предоставени за упражняване родителските права относно децата?

6/ Следва ли съдът да вземе предвид факта, че майката е лишавала бащата от възможността да вижда децата си, при положение, че преди да има постановен и влязъл в сила съдебен акт те имат равни права и задължения по отношение на децата? Това трябва ли да има негативно значение при определяне на родителските качества на майката?

7/ Следва ли да бъдат изпълнявани или следва да бъдат отново променени привременните мерки при положение, че са постановени при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон?

Касаторът поддържа, че така формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и конкретно: т. I 3 от ППВС № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г.; Решение № 64 от 20.02.2012г. по гр.д. № 1398/2011г. на ВКС, IV ГО.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки – 3 формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускане на решението до касационен контрол.

Настоящият съдебен състав намира, че първите четири правни въпроси и седмият такъв, поставени в изложението към касационната жалба по същество касаят приоритетния интерес на децата при предоставяне упражнението на родителските права на единия родител, преценен на плоскостта на отговора на въпроса кой е по-способен да полага грижи както за бита, така и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности и са обуславящи правните изводи и съображения на въззивния съд в обжалваното решение, както са от значение за изхода на правния спор по делото, поради което е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Наличието на допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване е обоснована в жалбата с твърдение, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановките залегнали в т. I 3 от ППВС № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. и с Решение № 64 от 20.02.2012г. по гр.д. № 1398/2011г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Съгласно дадените указания по правилното приложение на закона в цитираното Постановление на ВС, съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете да стане хармонично развита личност и съзнателен гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. В т. II, б „ж“ от цитираното Постановление е пояснено, че възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст /пеленачета, в първите години/, децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи.

В Решение № 64 от 20.02.2012г. по гр.д. № 1398/2011г. на ВКС, IV ГО е прието, че 4 предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Ефикасността на защитата на детето и на положението му се предпоставя и от тези обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките относно упражняването на родителските права и задължения, вкл. по повод на определените привременни мерки по чл. 127, ал. 3 от СК. Създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния, са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества.