Определение № 466 от 13.10.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Бургас, 13.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500348 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.463, ал.2 от ГПК.

Настоящото производство е образувано след като с определение № 274/17.06.2025 год. по в.гр.д.№ 208/2025 год. е прекратено производството по подадената жалба от А. К. А., ЕГН **********, чрез адв. Е. Д. срещу решение № 167/05.03.2025 год. по в.гр.д.№ 270/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд и делото е върнато на Бургаския окръжен съд за поправка на очевидни фактически грешки.

След връщане на делото в Бургаския окръжен съд е постановено решение № 524/02.07.2025 год. по в.гр.д.№ 270/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е извършена поправка на очевидни фактически грешки допуснати в решение № 167/05.03.2025 год. по в.гр.д.

№270/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като в решението на стр. първа ред 15, 16 и 17 отгоре надолу и на страница четвърта, ред 4, 5 и 6 отдолу нагоре, е заличен израза „в качеството й на майка и законен представител на малолетната дъщеря Д. И. Л.“. Решението за поправка на очевидни фактически грешки е влязло в сила и е неразделна част от обжалваното решение № 167/05.03.2025 год. по в.гр.д.№ 270/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

В изпълнение на указания на настоящия съд, по делото е подадена уточняваща молба от А. К. А., ЕГН **********, чрез пълномощника – адв.

Е. Д., с която е уточнено, че жалбата срещу решение № 167/05.03.2025 год. по в.гр.д.№ 270/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, поправено с 1 решение № 524/02.07.2025 год. по в.гр.д.№ 270/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд е подадена от А. К. А., ЕГН ********** в личното й качество, като взискател по изпълнителното дело и кредитор на длъжника И. Д. Л..

С решение № 167/05.03.2025 год. по гр.д.№ 270/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, поправено с решение № 524/02.07.2025 год. по в.гр.д.

№ 270/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение жалбата на А. К. А., в личното й качество на взискател, срещу действията на ЧСИ С. Н., с район на действие района на Окръжен съд Бургас, извършени по изп.д. № 202480550400323 /323/24г., представляващи протокол за разпределение на суми от 24.01.2025 год., получени в резултат на публична продан на недвижим имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на град Бургас, с адрес на имота гр.Б., ул. „М. С.“ № *, етаж *, aп. * находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочена площ в документа 184,14 кв.м., ведно с прилежащи части:две избени помещения с обща площ от 28,77 кв.м., ведно с 1/4 идеални части от ПИ с идентификатор ***.

Твърди се, че решението е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Оспорени са решаващите изводи на окръжния съд по възраженията изложени в жалбата пред него. Поддържани са възраженията относно нарушение на чл.135 и чл.136, ал.1 от ЗЗД, както следва: че вписването на исковата молба по Павловия иск е за сума по-малка от разпределената на първоначалния взискател, относно неразпределени с привилегия дължими суми на взискателя НАП за публични задължения от длъжника И. Л., както и относно несеквестируемостта на имота. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпределение, и за връщане на преписката на ЧСИ за извършване на ново разпределение.

По жалбата не са постъпили отговори в указания срок.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по- горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Обжалваното решение е допустимо като постановено по жалба на надлежна страна. Към момента на предявяване на обжалваното разпределение жалбоподателката има качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело.

В подадената от присъединения взискател А. К. А. жалба до окръжния съд срещу разпределение на суми получени от публична продан на 2 недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Бургас, собствен на малолетната Д. И. Л. – длъжник в изпълнителното производство, а по уважен иск предявен от първоначалния взискател И. И. М. по чл.135 от ЗЗД – част от патримониума на другия длъжник в изпълнителното дело – И. Д. Л., обективирано в протокол от 21.04.2025 год. по изпълнително дело № 202480550400323, жалбоподателката е изложила възраженията направени в жалбата и пред настоящия съд, които са счетени за неоснователни от окръжния съд, поради което жалбата е оставена без уважение.

След запознаване с преписката по изпълнителното дело и приложените доказателства, настоящият съд намира следното:

Изпълнителното дело № 20248050400323 е образувано по молба на първоначалния взискател И. И. М. срещу длъжници И. Д. Л. и Д. И. Л. малолетна, действаща чрез нейната майка и представител по закон А. К. А..

Присъединени взискатели по изпълнителното дело са ТД на НАП-Бургас, А.

К. А. и Г. В. С.. По представените по делото изпълнителни листи са установени парични задължения на длъжниците спрямо първоначалния и присъединените взискатели.

Съгласно влязло в сила съдебно решение по иск по чл.135 от ЗЗД, договорът за покупко-продажба на процесния недвижим имот, по силата на който И. Л. се е разпоредил в полза на дъщеря си Д. Л. със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Бургас, с адрес на имота гр.Б., ул. „М. С.“ №*, етаж *, aп. *, находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочена площ в документа 184,14 кв.м., ведно с прилежащи части:две избени помещения с обща площ от 28,77 кв.м., ведно с 1/4 идеални части от ПИ с идентификатор ***, е обявен за относително недействителен спрямо първоначалния взискател И. М., в качеството й на кредитор на И.

Л..

На 23.04.2024 год. е наложена възбрана на недвижимия имот. В хода на изпълнителното производство е насочено принудително изпълнение спрямо гореописания имот, като след проведена публична продан, с протокол от 13.12.2024 год. за купувач е обявена първоначалната взискателка И. М. за сумата от 347 305 лв.

С обжалваното разпределение извършено с протокол от 24.01.2025 /л.425 и сл. от преписката/, на основание чл. 495 от ГПК е разпределена сумата от 347 305 лв. С първа привилегия са разпределени разноски на ЧСИ по ТТР ЗЧСИ в размер на общо 8 242,62 лв. От остатъка от 339 062,38 лв., с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в полза на първоначалния взискател М. са разпределени разноските направени в изпълнителното производство 3 свързани с осребряване на продадения недвижим имот, както и разноските направени в производството по чл.135 от ЗЗД в общ размер на 19 450,23 лв. От остатъка от 319 612,15 лв., с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД е разпределена сумата от 5,67 лв. – дължим ДНИ към Община-Бургас. От остатъка от 319 606,48 лв. на осн. чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД в полза на ТД на НАП – Бургас не е разпределена сумата от 16 395,78 лв. – данъчни задължения на длъжника И. Л., тъй като спрямо Държавата имотът остава собствен на Д. Л., а единствено спрямо И. М. е собствен на И. Л.. От остатъка от 319 606, 48 лв., на осн. чл.137 от ЗЗД в полза на първоначалния взискател И.

М. е разпределена сумата от 281 756,99 лв., съгласно размера на вземанията й от И. Л.. Не е разпределена сума за присъединеното за събиране вземане на А.

А. от длъжника И. Л. по изпълнителен лист издаден на 16.05.2024 г. тъй като спрямо нея осребреният имот е собственост на Д. Л..

Остатъчната сума в размер на 37 849,49 лв. оставаща в полза на Д. Л. е посочено, че следва да се разпредели за частично погасяване на задължението й спрямо присъединения взискател Г. В. С., но поради спряното изпълнение спрямо нея, сумата е задържана по сметка на ЧСИ до приключване на спорното производство пред съда.

Предвид разясненията дадени с мотивите към т.1 от ТР № 2/22.11.2022 год. по ТД №2/2021 год. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдилищата се произнасят само по възраженията на жалбоподателя, като жалбоподателят няма право да брани чужди права. Привилегията е процесуално право на кредитора, поради което предвидените в чл.136, ал.1, т.1-6 от ЗЗД привилегии създават за съответните кредитори право на предпочтително удовлетворение, но единствено от волята на взискателя зависи дали да защити това свое процесуално право, като включително е допустим и отказ от него.

Ето защо, жалбоподателката като присъединен по делото взискател, би могла валидно да възрази срещу разпределението, но само относно засягането на нейните права. Тя няма право на възражение за засегнати права на други взискатели, тъй като не би могла да упражнява чужди права. При липсата на подадена жалба срещу разпределението от страна на Държавата чрез ТД на НАП-Бургас, възражението на жалбоподателката за неразпределени суми за покрИ.е на публични задължения на длъжника И. Д. Л. в размер на 16395,78 лева, като направено от ненадлежна страна, не обвързва съда за произнасяне по него и не води до възможност за проверка от страна на съда за законосъобразност на разпределението в тази част, респ. - не би могло да послужи като основание за отмяна на разпределението. Същото се отнася и до възражението относно несеквестируемост на осн. чл.444, т.7 от ГПК, на осребрения недвижим имот спрямо длъжника Д. И. Л., тъй като с жалбата си подадена единствено в качеството на присъединен взискател, 4 жалбоподателката няма право да защитава правата на длъжник по делото.

Неоснователно е възражението за неправилно зачетена привилегия на първоначалния взискател И. М. по чл.136, ал.1 от ЗЗД, поради това, че исковата молба въз основа на която на кредитора И. И. М. е призната привилегия за разноски по Павловия иск и е разпределена сумата от 281 756,99 лв., е вписана за сумата от 10 000 лева. Преди всичко следва да се отбележи, че твърдението, че исковата молба е вписана „за сумата от 10 000 лв.“ не се потвърждава от справката за имота на СП-Бургас, приложена на л.33 от изпълнителното дело. Също, сумата от 281 756,99 лв. е разпределена на И.

М. на осн. чл.137 от ЗЗД, а не като привилегировано вземане. Независимо от това, обстоятелствата относно вписването на исковата молба по предявения от М. иск по чл.135 от ЗЗД нямат отношение към обстоятелствата по чл.136 от ЗЗД относно привилегиите при разпределението. Вписването на искова молба има оповестително действие за третите лица, с цел непротивопоставимост на ищеца по молбата на последващи прехвърляния на имота предмет на спора.

Вписването на искова молба не влияе върху размера на вземането на кредитора от длъжника и няма отношение към привилегиите по чл.136 от ЗЗД, поради което обстоятелствата относно вписването на исковата молба по предявения иск по чл.135 от ЗЗД по никакъв начин не оказват влияние при определянето на привилегиите по разпределението на сумите постъпили от осребряване на имота, предмет на уважения иск по чл.135 от ЗЗД. В случая спрямо кредитора и първоначален взискател И. М., осребреният имот се явява собствен на нейния длъжник И. Л., поради което правилно и след изчерпване на привилегиите по чл.136, ал.1 от ЗЗД, в нейна полза е разпределена сумата от общо 281 756,99 лв., която тя има право да получи за удовлетворяване на вземанията си от него по представените в изпълнителното производство изпълнителни листи.

Предвид горното, като е стигнал до аналогични правни изводи за неоснователност на сезиращата го жалба срещу разпределението по изложените в нея възражения, Бургаският окръжен съд е постановил правилно съдебно решение, поради което жалбата срещу него като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение от настоящия съд.