Решение № 86 от 29.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Плевен, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20234430106021 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София, в която се твърди, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., клон България, и ответникът И. Е. И. от *** е бил сключен договор за револвиращ потребителски кредит № ***/ *** год. Твърди се, че кредитът е бил усвоен за закупуване на посочените в договора стоки от „***“ АД, като на ответника е била издадена и предоставена за ползване кредитна карта.

Твърди се, че по кредита е бил договорен лихвен процент 36, 24 % и издължаване чрез месечни вноски в размер на 74, 72 лв. Твърди се, че е била начислена и застрахователна премия за сключена застраховка защита на плащанията. Твърди се, че на 01. 09. 2022 год. кредитополучателят е преустановил плащанията на дължимите вноски по договора и е изпаднал в забава. Твърди се, че вследствие на това кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 13. 12. 2022 год. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било 1 образувано ч. гр. дело № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд. Твърди се, че издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от завеждането на настоящото дело. В заключение ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че последният му дължи следните суми:

-сумата от 1 989, 38 лв., представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит № ***/ *** год.;

-сумата от 229, 46 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01. 09. 2022 год. до 13. 12. 2022 год., и -сумата от 120, 85 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08. 12. 2022 год. до 21. 06. 2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /*** год./ до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените в хода на заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът не е взел становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на 2 сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.

В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесната сума от 2 339, 69 лв., включваща главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 546, 36 лв., както и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 773, 57 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. Е. И. от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от *** и ***, сумата от общо 2 339, 69 лв. , от които сумата от 1 989, 38 лв., представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит № ***/ *** год., сумата от 229, 46 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01. 09. 2022 год. до 13. 12. 2022 год., и сумата от 120, 85 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08. 12.

2022 год. до 21. 06. 2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /30. 06. 2023 год./ до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И. Е. И. от ***, ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от 3

*** и ***, сумата от 546, 36 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 773, 57 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4