Решение № 386 от 20.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300503256 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. О. Щ., А. Т. Г. и В.

Т. Г., всички действащи чрез адв. М. Ш., против решение № 260129 от 04.08.2023 г., постановено по гражданско дело № 20091/2019 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. състав, в частта, в която е допуснато извършване на съдебна делба между Й. Т. Г., Н. Т. Г., Н. Д. Т., Н. О. Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г., на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в *********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 13/ 19.02.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: *********, самостоятелният обект се намира на първи етаж в сграда с идентификатор ***, предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта - няма, над обекта – ***., при квоти: за Й. Т. Г. – 3/20 ид. части, за Н. Т. Г. – 3/20 ид. части, за Н. Д. Т. – 5/20 ид. части, за Н. О. Щ. – 3/20 ид. части, за В. Т. Г. – 3/20 ид. части и за А. Т. Г. – 3/20 ид. части.

Решението се обжалва единствено в частта, с която е допуснато Н. Д. Т. да 1 участва в делбата на имота. Оспорва се приетото от съда, че фактическата раздяла между съпрузите Т. Г. и Н. Т. е настъпила след 1990 година, т.е. след изтичане на 10-годишния срок за придобиване по давност на ½ ид. част от имота, както и, че същата е представлявала СИО, като при прекратяване на брака Т. е придобила ¼ ид. част, а Т. Г. - ¾ ид. части от делбения имот.

Излагат се подробни съображения в тази насока. Сочи се, че Т. не се е позовала на придобивна давност и съдът не може да я прилага служебно, тъй като същата не е наследник, а възражението, което е направено по делото, касае единствено наследниците на Т. Г. След развода на Т. и Т. Г. имотът е владян повече от 16 години от общия наследодател на останалите съделители и Н. Щ., като са придобили частта на Т. по давност. В тази насока се излагат подробни съображения във въззивната жалба. Представените от Т. квитанции за заплатен данък за имота не доказват осъществяването на действие, водещо до прекъсване на давността. Оспорва се и извода на съда, че Т. Г. е бил държател на ½ ид. част от имота, което противоречи и с приетото в решението, че е собственик на ¾ ид. части. Иска се да се отмени решението в частта му, с която първоинстанционният съд е допуснал ищцата Н. Т. да участва в извършването на съдебната делба на процесния недвижим имот и да се реши спора по същество, като се допусне делба на процесния имот само между останалите съделители - Й. Т. Г., Н. Т. Г., Н. О. Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г. съобразно доказаните права и квоти на страните в съсобствеността.

Претендира се от страната и заплащане на разноски.

Постъпило е в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК възражение от Й. Т.

Г., Н. Т. Г. и Н. Д. Т., чрез адв. Г. К., като се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Иска се да бъде оставена без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни 2 материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано по предявен иск за делба от Й. Т. Г., Н. Т. Г. и Н. Д. Т., против Н.

О. Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г., за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор

***, с административен адрес: гр. *******.

В исковата молба се излагат съображения, че на 01.11.1981 г. наследодателят Т. Г., починал на ****** г., сключил граждански брак с Н. Т., прекратен с решение №28/31.01.2003 г. По време на действието на брака, през 1990 г. била построена жилищна сграда с идентификатор ***, в която се намирал процесният обект. Молят да бъде допусната съдебна делба на процесните имоти.

С молба вх. № 1603/09.01.2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищците уточняват, че Й. Г., Н. Г., В. Г. и А. Г. са низходящи на наследодателя Т. Г., ответникът Н. Щ. – негова преживяла съпруга, а ищцата Н. Т. – бивша съпруга, но и съсобственик на процесния недвижим имот, тъй като строителството на сградата е осъществено по време на брака.

С молба вх. №261195/23.02.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив ищците уточняват, че се явяват собственици на процесния недвижим имот въз основа на наследяване от Т. Г., а Н. Т. – по силата на съвместен принос при построяването на сграда с идентификатор ***.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците, с който се взима становище за недопустимост на предявената искова претенция, тъй като в исковата молба не са посочени притежаваните квоти в съсобствеността от страните. Възразява се, че ищцата Н. Т. не следва да участва като съделител, защото процесният недвижим имот е придобит от наследодателя Т. Г. преди брака между двамата, изградената сграда впоследствие не е в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.

Посочва се, че процесния недвижим имот е бил придобит от наследодателя Т.

Г. и неговата последваща съпруга – ищцата Н. Щ. Имотът бил владян в продължение на шестнадесет години непрекъснато и необезпокоявано като свой, двамата заплащали данъци и извършили подобрения в него. Възразяват срещу участието на Н. Т. в съсобствеността. По последната уточняваща молба посочват, че оспорват Т. да е собственик на процесния недвижим имот, същата няма принос в изграждането му. Поддържа се възражението за изтекла придобивна давност в полза на наследодателя Т. Г. и неговата втора съпруга, включително и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

3

С определение № 261810/17.03.2021 г., постановено по делото, производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта, с която се иска допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***********.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

От удостоверение за наследници на Т. Н. Г. се установява, че е починал на 17.07.2019 г., като е оставил за свои наследници съпруга - Н. О.

Щ., и четири деца: Н. Т. Г., Й. Т. Г., В. Т. Г. и А. Т. Г.

С решение №370/31.01.2003 г., постановено по бр.д. №446/2002 г. на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на 26.02.2003 г., е прекратен сключения на 01.11.1981 г. граждански брак между Т. Н. Г. и Н. Д. Т.

Т. Г. е сключил граждански брак с Н. Щ. на 10.06.2003 г.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.02.1978 г., обективиран в нотариален акт №******** г. на нотариус с район на действие - Районен съд Пловдив, А. Д. А. е продал на С. Н. Г. и Т. Н. Г. дворно място с площ от 455 кв.м, съставляващо имот пл. №1550, за който е отреден самостоятелен урегулиран парцел VI в кв. 34 по регулационния план на гр. К., заедно с построената в имота едноетажна еднофамилна паянтова жилищна сграда с площ от 70 кв.м, ведно с намиращите в имота подобрения.

Според строително разрешение №17/15.08.1981 г., на С. и Т. Г.и е издадено такова за построяване на жилищна сграда върху 115 кв.м в собственото им място от кв. 34, парцел VI. На 27.06.1979 г. е издадена скица виза за проектиране на жилищната сграда, и протокол №17/11.09.1980 г. за дадена строителна линия и ниво, а таксата за същата е събрана на 25.08.1981 г.

Според представената данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ /отм./, подадена от наследодателя Т. Г., същият е декларирал като индивидуална собственост етаж от къща с година на построяване - 1990 г.

Представени са приходни квитанции за заплатен данък и такса битови отпадъци за недвижимия имот от Н. Т. за периода от 2002 г. до 2019 г.

Свидетелят Т. - сестра на Н. Т., си спомня, че през 1981 г. между последната и Т. Г. бил сключен граждански брак, през ****** г. се родила голямата им дъщеря, а през ******** г. - малката. Т. и неговият брат - С., започнали строеж на къщата около 1981 г. - 1982 г. Бащата на свидетелката бил строителен работник и участвал в построяването на къщата, която била на три етажа - на втория етаж живеели Т. Г. и Н. Т., а на третия - братът на Т. и неговата съпруга. За довършване на етажа от къщата помогнал бащата на свидетелката - както със средства, така и с работници. Т. и Н. се нанесли да живеят в етажа от къщата през 1986 г. Двамата се разделили през 1997 г. 1998 г. и окончателно се развели през 2002 г. Свидетелката разбрала, че 4 впоследствие Т. се оженил отново. Сестрата на свидетелката винаги имала съзнанието, че е собственик на къщата. Свидетелката си спомня, че Т. и брат му започнали да строят къщата заедно, с уговорката първия етаж от нея да е общ, втория - на Т. и третия - на брат му. До своята смърт Т. живеел в посочената къща.

Свидетелят Д. сочи, че познава Т. Г. от рА. детска възраст.

Същият притежавал заедно с брат си недвижим имот в близост до този на свидетеля. Къщата била завършена до груб строеж през 1982 г., като в нейното построяване участвали Т., неговият брат и техните родители. През 1986 г. - 1987 г. в нея се нанесели Т., бившата му съпруга и двете им деца.

Това продължило до 1990 г. - 1991 г., когато ищцата Н. Т. си тръгнала. В първия етаж от сградата имало разположени два гаража и две стаи, над тях имало разположени още два етажа и над тях - таванско помещение. Т. ползвал жилището на първия етаж. Когато започнал да живее на този етаж, същият не бил завършен, а само една стая. Останалите били завършени, след като ищцата Н. Т. си тръгнала. Двамата с Т. се развели през 2002 г. - 2003 г., когато дошла втората съпруга на Т. - Н. По време на втория брак - през 2005 г. и 2006 г., бил извършен ремонт на етажа. Средствата за ремонта били предоставени от Н. Т. споделял на свидетеля, че никой нямал претенции към етажа, и че всичко с първата му съпруга е уредено.

Свидетелят С. твърди, че къщата, която се намира в гр. *********, е строена от Т. и брат му - С., и от техните родители. Според свидетеля, имотът бил закупен през 1976 г., а къщата окончателно завършена през 1980 г. След завършването била постигната договореност първият етаж да се ползва от Т. а вторият - от С. Когато къщата била довършена, Т. нямал сключен граждански брак. След завършването на грубия строеж и след раждането на второто дете, била довършена стая от къщата, за да могат Т. и семейството му да живеят там. Т. и бившата му съпруга я обитавали, докато не се разделили, а след като изминали повече от 10 години - и се развели.