Решение № 1496 от 04.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. Пазарджик, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220102960 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от О. К., ЕГН **********, представлявана от адвокат Т. Ц. от САК, против „................“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ...................“, представлявано от С. С. К., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме са установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи следните суми: 2312 лева - част от претендирана главница по запис на заповед от 19.12.2021 г. обезпечаващ Договор за заем iZAEM №7000000027805М от 19.11.2021 г. и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 18.11.2021 г.; сумата от 86,24 лева, представляваща заплатена от ответника държавна такса върху претендираната от него сума и 800 лева, присъдено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1698/2024 по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцата е подписала на 18.11.2021 г. договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. На 19.11.2021 г. между ищцата и ответника е подписан договор за заем iZAEM №7000000027805М от 19.11.2021 г.. Във връзка с двата договора в деня на подписване на договор за заем iZAEM № 7000000027805М от 19.11.2021 г. била съставена и подписана Запис на заповед от 19.11.2021 г.. Сочи, че в случая е налице каузално правоотношение, поради което в настоящото производство подлежи на изследване.

Твърди, че съгласно договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 18.11.2021 г. ответникът извършвал услуга по изготвяне на кредитен рейтинг, който имал общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на 1 потребителя, като срещу тази услуга му се дължало възнаграждение в размер на 1 878,80 лева, която сума била разсрочена на падежите на вноските на договора за заем. След изготвяне на кредитен рейтинг ищецът предавал на потребителя удостоверение, което съгласно чл.1, ал.2, изр.2 от договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг имало срок на валидност от един месец от изготвянето му. В Договор за заем iZAEM №7000000027805М от 19.11.2021 г. били уговорени следните условия: отпуснат кредит в размер на 2000 лева; лихвен процент в размер на 41,03%; ГПР в размер на 49,69%; общата сума за плащане възлизала на 4 312 лева; срок за връщане на заема 11 месеца.

За обезпечаване на задълженията по горепосочените договори в полза на ищеца била издадена Запис на заповед за сумата от 4 312 лева с падеж 21.12.2021 г., представляваща сбора от общата дължима сума по двата договора.

Ищцата смята, че процесните вземания не се дължат, тъй като договор за заем iZAEM №7000000027805М от 19.11.2021 г., въз основа на който е издаден Запис на Заповед от 19.11.2021 г. е недействителен поради противоречие с чл.23 ЗПК.

Твърди, че възнаграждението по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг съставлявал конструкция, прикриваща действителните разходи по договора за кредита, а именно - печалбата, която кредиторът ще получи от извършването на сочената услуга.

На следващо място посочва, че услугата, за която се заплащало възнаграждението по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, не представлявала същинска услуга, която се предоставя на потребителя - тази услуга ползвала само кредитодателят, който, за да отпусне кредит, следвало да направи преценка за имущественото положение на заемателя. Следователно потребителят не получавал престация по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, а за него само възниквало задължение. Установеното в тежест на потребителя възнаграждение за оценка на платежоспособността му противоречало и на добросъвестността, тъй като осъществяването му е в полза на кредитодателя и е негово задължение.

Посочва и че падежната дата по договора за заем съвпада с падежната дата по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, като сумите по двата договора се заплащали разсрочено. Това било още една индикация за свързаността между двата договора и фактът, че заемодателят се опитвал да прикрие действителните разходи по договора за кредит.

Във връзка с горното посочва, че възнаграждението по Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е следвало да бъде включено като разход по договора за кредит и да намери отражение и в ГПР по договора за кредит.

Поради това смята, че ГПР в договора за заем не е правилно посочено и противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При включване на възнаграждението по Договора за имуществено 2 проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг в ГПР по договора за кредит би се достигнало до единствения възможен извод, че ГПР ще надвишава с повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

По изложените съображения намира, че и двата договора са недействителни и ищецът следва да върне само чистата стойност по процесния договор.

Претендира разноски. Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищцата не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат Т. Ц. от САК, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответното дружество не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

От материалите на приложеното по делото ч.гр.д. № 1698/2024 г. се установява, че съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, срещу ищцата, като я е осъдил да заплати на ответника сумата 4 312,00 лева, представляваща главница, както и държавна такса в размер на 86,24 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: документ по чл.417, т.10 ГПК - запис на заповед, издаден на 19.11.2021 г. за сумата от 4312 лева с издател О. К. и падеж 21.12.2021 г..

Установява, се че в срока по чл.414 ГПК ищцата е депозирала настоящата искова молба.

От приложените към горепосоченото ч.гр.д. договор за заем IZAEM № 7000000027805М от 19.11.2021 г., стандартен европейски формуляр, общи условия, погасителен план, е видно, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит по силата, на който кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 2000 лева, за срок от 11 месеца при лихвен процент 41,03 %, ГПР 49,69 %, платим на 11 месечни вноски от по 392 лева. Предвидено е заплащане на допълнителна услуга. Общия размер на задължението е 4312 лева.

От представения договор за договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е видно, че на същата дата между ищеца и ответника е постигнато споразумение за извършване на имуществено проучване на кредитополучателя и предоставяне на удостоверение за направената оценка, за което дължи 1878,80 лева.

Към заявлението по чл.417 ГПК е приложен запис на заповед, съгласно който в деня на сключване на договора за паричен заем 19.11.2021 г. ищцата е издала запис на заповед, с който се е задължила да заплати на предявяване на „...............“ ООД сумата от 4312 лева, 3 съставляваща общо дължимата сума по кредита, с включената допълнителна услуга.

Падежът на записа на заповед е 21.12.2021 г..

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на едномесечния срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. До изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл.414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл.124, ал.1 ГПК кредиторът оспори вземането.

Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът презюмира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресадено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. След изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим. Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес /в този смисъл Решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г. по описа ВКС, IV г.о., Определение № 154/27.02.2014 г. по ч.гр.д. № 769/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о ., Решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. № 7030/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о., Определение № 1501/29.12.2014 г. по гр.д. № 5176/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о. Определение № 318/09.07.2019г., по ч. гр.д.№ 2108/2019г., IV г.о.ВКС./.

В настоящия случай видно от приложеното ч.гр.д. № 1698/2024 г. по описа на РС Пазарджик, по което е издадена заповед № 1268/31.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, ищцата е подала настоящия отрицателен установителен иск, след което и възражение по чл.414 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим.

4

За пълнота следва да се посочи, че ищецът има право да предяви настоящата искова претенция и независимо, че процесната заповед е обезсилена от заповедния съд, тъй като кредиторът по всяка време може отново да депозира заявление по чл.417 ГПК, респективно да предяви искова претенция срещу длъжника/ищец и по този начин да твърди, че му се дължи процесната сума от 2312 лева.

С депозираното от кредитора заявление по чл.417 ГПК се претендира вземане, което произтича договор за потребителски кредит, който е обезпечен със запис на заповед /приложен в оригинал към заповедното производство/. В случая с въведените твърдения от поемателя за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане и обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза при установената връзка между двете правоотношения на изследване подлежи и каузалното правоотношение, каквото се явява договорът за кредит, представен към заявлението по чл.417 ГПК. Съдът следва да съобрази и качеството на потребител на длъжника, като извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клауза. Евентуална нищожност на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по менителничната сделка. В случая следва да се вземат предвид и постановките, свързани с потребителската защита в Решение по дело С-176/17 на СЕС, според което – член 7, параграф1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по главното производство, позволяваща издаването на заповед за изпълнение по редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволява да се осигури зачитането на правата, които потребителят черпи от тази директива. В мотивите на решението на СЕС са изложени подробни съображения за потребителското качество на лицата, които са сключили договор за потребителски кредит или заем, съответно че същите не губят потребителската си защита, когато вземанията по договора са обезпечени чрез запис на заповед.