Решение № 213 от 10.12.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Велики П., 10.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С. при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. С. Гражданско дело №

20223610100418 по описа за 2022 година

Производството е образувано по депозиран регресен иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ от Г.Ф. срещу Н. Х. Н. за заплащане на сумата от 1030,26 лв., представляваща изплатеното от Г.Ф. по щета №19110353/ 01.08.2019г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на искова молба, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че на 17.07.2019г., около 07:20 ч. в гр. Ш. е настъпило ПТП, при което е бил увреден л.а. „О.К.“ с ДКН ........, собственост на Н.Н.И. и С.И.С. като наследници по закон на И.С.И.. Сочи се, че виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки л.а „А. АЗ“ с ДКН ............., при движение с несъобразена с пътните условия скорост по бул.

„Р.П.“, гр. Ш., не осигурил необходимата дистанция и удря движещото се пред него и намаляващо скоростта МПС - л.а. „О.К.“ с ДКН ........, като така причинил процесното ПТП.

Ищецът допълва, че в нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Твърди се, че ищецът е отправил покана до ответника да възстанови заплатените суми, но плащания не са извършвани.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез упълномощен процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който излага, че поради отсъствие от Република България за продължителен период от време, не е получил писмена информация за причиненото от него ПТП. Релевирал е становище, че от приложените към исковата молба писмени документи, искът се явява основателен и доказан, т.е. признава иска.

В откритото съдебно заседание ищецът чрез редовно упълномощения си процесуален 1 представител заявява, че поддържа исковата претенция. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, на осн. чл. 237 от ГПК.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Представлява се от редовно упълномощения си с пълномощно по чл. 34, ал. 3 от ГПК процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба, намира исковата молба за основателна и доказана и моли същата да бъде уважена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Такъв е и настоящият случай.

Ето защо, съдът като взе предвид, заявеното от ответника признание на предявената срещу него искова претенция и релевираното от ищцовото дружество искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, и като съобрази липсата на предвидените в нормата на чл.237, ал.3 ГПК отрицателни предпоставки, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките н а чл. 237, ал. 1 от ГПК. Поради това, съдът в съдебно заседание е прекратил съдебното дирене, и е постановил, че съдебното решението по делото ще бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК.

С оглед направеното признание съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло съобразно направеното искане.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски, възлизащи на 200 лева, от които 50 лева - заплатена държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „П.“ № 4 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, представляван заедно от М.К. и С.С. – изпълнителни директори, на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, сумата от 1030,26 лева, представляваща изплатеното от Г.Ф. по 2 щета №19110353/ 01.08.2019г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на искова молба – 09.08.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф. сумата от 200 лева представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото дело, включваща 50 лева - заплатена държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.

78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велики П.: _______________________

3