Определение № 7640 от 23.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7640 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20241110153393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от 400 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар във връзка с изпълнително дело № 20217900401904 по описа на ЧСИ Р. В..

Длъжникът в изпълнителното производство (ищец по настоящето дело) е заплатил сумата на съответния процесуален представител за да подадена молба до ЧСИ, в която да изложи твърдения, че е налице влязло в сила решение по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК.

Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна.

Специфичен предмет на отговорността за разноски са единствено сторените в хода на съдебното производство разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес, поради което е недопустимо да се търси в отделно (самостоятелно исково) производство - виж в този смисъл: Решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013г., IV г.о. на ВКС, Решение № 414/27.07.2009г. по гр.д. № 1049/2008г., IV г.о. на ВКС.

Извън конкретното производство, в което сторени и по реда, установен в процесуалния закон, съдебните разноски не могат да се търсят в друго производство чрез предявяване на самостоятелен иск. В този смисъл - решение № 54/17.02.2016 г. по гр.д. № 5091/2015г., IV г.о. на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че разноските, направени от страната за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство се подчиняват на 1 общия режим на отговорността за разноски в процеса. В този смисъл Решение № 229/14.04.2025 г. по гр.д. № 5514/24 г. по описа на СГС, IV-Д състав.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато изпълнителното дело е прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист, какъвто е настоящия случай По въпроса за дължимостта на сторените разноски е следвало ЧСИ-то да се произнесе с крайния акт, т.е. постановлението за прекратяване, арг. чл. 434, ал. 2 ГПК вр. чл. 81 ГПК.

Длъжникът е имал възможност по реда на чл. 434, ал. 2, т. 7 ГПК да обжалва акта на съдебния изпълнител в частта относно сторени разноски.

Съдебните разноски е недопустимо да бъдат търсени в отделно гражданско производство и да бъдат предмет на самостоятелен иск.

Извън правната рамка на настоящия спор е въпросът свързан с наличието на злоупотреба с процесуални права, т.е. предявяването на искови претенция не с цел защита на субективно право, а с цел генерирането на съдебни разноски.

С оглед изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по гр.д. № 53393/24 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2