Решение № 13119 от 26.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13119 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .............. при участието на секретаря ............... като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20221110154999 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. П., ЕГН: **********, адрес: ................, чрез адв. В. К., срещу ................, ............, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда (КТ).

Ищецът обосновава съдебно предявените субективни права при твърдения, че е бил в трудови в правоотношения с ответника по силата на което изпълнявал длъжността „изпълнителен директор“ на агенцията. Твърди, че със Заповед № .............. връчена му на 19.08.2022 г., е прекратено едностранно от работодателя трудовото му правоотношение на основание чл.

19а, ал. 2, във вр. с чл. 54, ал. 5 от Закона за администрацията. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно, доколкото заповедта не е мотивирана, при издаването му са допуснати съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закона, както и същата не съответства с целта на нормативните актове. Сочи, че преценката следва да бъде извършена по обективни критерии като завършено образование, допълнителни квалификации, професионален опит, а не по субективни причини. Твърди, че до връчването на заповедта бил изпълнил голям обем от задълженията си. Ето защо, ищецът моли съда да признае уволнението за незаконно, да го отмени и да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност. Претендира и разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ..............., който в едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни. Излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Възражението на ................ за недопустимост на исковете поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, тъй като трудовият договор с ищеца бил сключен с .........., респ. заповедта за прекратяването му била издадена отново от .........., е неоснователно.

Процесуалната легитимация на страна в исковото производство е процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск и следва от твърденията в исковата молба. В случая твърденията на ищеца са в насока, че именно между него и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, което впоследствие е било прекратено. Следователно, съобразно твърденията на ищеца, процесуално легитимиран ответник е именно ................. Въпросът дали действително трудовото правоотношение е възникнало именно с ответника касае материалноправната легитимация на последния и е такъв по съществото на спора. Отсъствието на материалноправната легитимация по иска води до неоснователност, а не – до недопустимост на иска.

По основателността на исковете:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Правният интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова претенция произтича от наличието на незаконно упражняване от страна на ответника на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение между страните.

За законността на така извършеното уволнение следва да бъде установено от ответника по делото, че в негова полза е възникнало потестативното право да прекрати правоотношението с ищеца на основание чл. 19а, ал. 2, във вр. с чл. 54, ал. 5 от Закона за администрацията, както и че решението за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е съгласувано с министър – председателя на ...............

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

В разпоредбата на чл. 61, ал. 2 КТ е предвидено, че за длъжности, посочени в закон или в акт на .........., трудовият договор се сключва от погорестоящия спрямо работодателя орган. Според специалната разпоредба на чл. 54, ал. 5 ЗАдм., договорът на изпълнителния директор на изпълнителна агенция се сключва от министъра, към който е създадена съответната изпълнителна агенция. Съгласно тълкуването, дадено в т. 1 от ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/10 г. на ОСГК на ВКС, при договори, сключени при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, какъвто е процесния, по изричната разпоредба на закона, чл. 61, ал. 2, изр. второ КТ, трудовото 2 правоотношение се създава с предприятието, в което се изпълнява съответната длъжност, на което се предоставя работната сила и където се полага наемният труд, т. е. с работодателя. ( така решение № 263 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 527/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) В настоящия случай, от приложения по делото трудов договор № ТП114/16.02.2022 г., се установява, че същият е сключен между ищеца Г. Д. П. и .......... на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 1 КТ във вр. с чл. 19а и чл.

54,ал. 4 и ал. 5 ЗАдм., по силата на който ищецът е назначен на длъжността „изпълнителен директор“ на ................, считано от 16.02.2022 г. за неопределено време със срок за изпитване от 6 месеца. Следователно трудовото правоотношение на ищеца е възникнало въз основа на договор с .........., но работодател на ищеца, респективно надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, е предприятието, в което той изпълнявала задълженията си – ................, а не – горестоящият спрямо него орган – ........... Предвид даденото от ВКС разрешение на въпроса, настоящият състав намира, че надлежна страна по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, във връзка с законността на уволнението на ищеца е нейния работодател – ................ (ИААА).

Между страните не се спори, че трудовият договор на ищеца е бил прекратен, като това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства. Видно от приложената по делото Заповед № ............. на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, връчена на ищеца на дата 19.08.2022 г., трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл. 19а, ал. 2, във вр. с чл. 54, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗАдм.).

Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм., регламентираща специално основание за прекратяване на трудовите правоотношения с посочените категории лица, в това число едноличните органи по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗАдм., което става единствено по преценка на назначаващия орган, без да е необходимо позоваването на друга разпоредба или спазване на изискванията на КТ.

Съгласно чл. 19а, ал. 1 ЗАдм, тези лица имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. В случая е налице именно такава хипотеза, тъй като разпоредбата на ал. 2 предвижда основание за прекратяване на възникналото правоотношение, което е предпоставено единствено от направено волеизявление на назначаващия орган, без да е необходимо посочването на мотиви, отправянето на предизвестие или позоваването на друга разпоредба. Трудовият договор се прекратява от органа, който назначава, по целесъобразност и по негова преценка. Тази преценка е субективна и не подлежи на съдебен контрол (така Решение № 811 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 3217/2008 г. на ВКС, V г.о. Решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 898/2009 г. на ВКС, III г.о и др. ). В този смисъл органът, издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не е 3 имал задължение да мотивира акта си, а възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни.

Съгласно трайната съдебна практика, проверката на съда в настоящото производство, с оглед спецификата на прекратителното основание по чл. 19а, ал. 2 ЗАдм., се свежда единствено до установяване спазването на формалните изисквания на закона. Т.е. при оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл.

19а, ал. 1 ЗАдм., за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за това орган (така Решение № 112 от 05.07.2017 г. по гр.д. № 3433/2016 г. на ВКС, III г.о.).

В конкретния случай между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е заемал длъжността „изпълнителен директор“ на ................ към .......... – арг. чл. 54, ал. 1 ЗАдм., вр.чл. 2, ал. 1 УПИААА. Следователно ищецът в качеството си на изпълнителен директор на изпълнителна агенция се явява лице, чието правоотношение може да бъде прекратено по реда на чл. 19а ЗАдм. – арг. от чл. 19, ал. 4, т. 3 ЗАдм..

В чл. 54, ал. 5 ЗА е предвидено, че договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя. В съдебната практика се приема, че съгласуването с министър-председателя се явява елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. В Закона за администрацията няма легално определение на понятието съгласуване. Според българския тълковен речник думата „съгласувам” означава „вземам решение за нещо, като стигам до единомислие при обсъждането му с друго лице, привеждам в съответствие, координирам”. Съгласуването означава изразяване на мнение (становище по даден въпрос от две лица и съвпадане на мненията (становищата). За да е налице съгласуване по смисъла на чл.54,ал.5 ЗАдм., то следва мнението на съответния министър за прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция да съвпада с мнението на министърпредседателя по същия въпрос. Доколкото Законът за администрацията не предвижда изрична форма на насрещните мнения и същите може да се обективират устно, писмено или да са изразени с конклудентни действия.

(така Решение № 113 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 5787/2015 г. на ВКС, IV г.о.).

От съвкупната преценка на приложените по делото писмени доказателства (заверено копие от трудовото досие на ищеца) и в частност писмо на .......... с рег. № 03-00-444/17.08.2022 г. до министър-председателя на .............., постъпило на 17.08.2022 г. в .......... и писмо с рег. № 04-03194/18.08.2022 г. от началника на политическия кабинет на министърпредседателя до .........., постъпило на същата дата в Министерството на 4 транспорта и съобщенията с рег.№ 03-00-444/18.03.2022 г., се установява изразено положително мнение на министър-председателя по предложението на министъра на транспорта за прекратяване трудовия договор на ищеца.

Следователно министърът на транспорта е съгласувал прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца преди заповедта за уволнението му да му бъде връчена на 19.08.2022 г. При съобразяване на изложеното от фактическа и от правна страна по отношение на приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм., съдът намира, че в случая процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение с Г. Д. П., в качеството му на изпълнителен директор на ................, е била надлежно проведена.

Спорен по делото е и въпросът, поставен пред съда чрез своевременно наведените от ищеца конкретни доводи, доколко при извършване на преценката за прекратяване на трудовото правоотношение между страните са били взети предвид действителните качества и професионални умения на ищеца.

Както бе посочено и по-горе, съгласно съдебната практика, прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗАдм. е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол (Решение № 112 от 05.07.2017 г. по гр.д. № 3433/2016 г. на ВКС, III г.о.) Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите, изложени в практиката на ВКС и гражданските съдилища, че при прилагане на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗАдм. работодателят не дължи излагане на мотиви относно фактическите основания за уволнението, доколкото същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол. Законът изрично е дал възможност на органа по назначаването, в конкретния случай министърът на транспорта и съобщенията, съгласувано с министър-председателя на .............., да прекрати правоотношението с изпълнителния директор на Агенцията по своя преценка. Без правно значение са обстоятелствата (причините), които са довели до вземането на това решение и дали те се дължат на несправяне с работата, нарушения на трудовата дисциплина или лично отношение.