Решение № 966 от 04.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. Варна, 04.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Доника Здр. Х.а като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20263100101271 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Р. Р. Р. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане сумата 31000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди: страх и стрес в резултат от повдигнатото срещу него обвинение в извършването на престъпление от общ характер по чл. 235, ал. 2 НК, по което е образувано ДП № 423/2016 г. по описа на ОД на МВР Варна, преобразувано в СлД 21/2017 г. на ОСлС и пр. пр. № 1178/2017 г. на ВРП, по което е бил оправдан с присъда № 260000/01.10.2025 г. по н. о. х. д. № 1216 по описа за 2020 г. на Районен съд Варна, потвърдена с решение № 147/29.05.2026 г. по ВНОХД № 437/2026 г. по описа на ВОС, по чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска: 11.06.2026 г. до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва предявения иск. Намира, че не следва да носи отговорност за забавянето в съдебната фаза.

По същество страните поддържат становищата. Страните представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По действията в хронологичен ред:

Приложени са обяснения на ищеца от 01.10.2015 г. (л. 164 т. 1 от ДП).

Издадена е заповед от 07.11.2016 г. за задържане на ищеца за 24 ч. (л. 94 т. 1 от ДП).

Съставен е протокол за разпит на ищеца като свидетел на 29.03.2017 (л.

71, т. 3 от ДП).

1

С постановление от 10.07.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем (л.

2, т. 3 от ДП) за престъпление по чл. 235, ал. 2 НК и е взета мярка за неотклонение подписка. Съставен е протокол за разпит на същата дата (л. 3, т.

3 от ДП).

С определение № 39/09.01.2019 г. по ЧНД № 5659/18 г. ВРС (л. 100 т. 7 от ДП) е отменено постановление на прокурор при ВРП, с което е отказано на ищеца да му бъде върнат товарен автомобил и вместо това автомобилът е върнат на 14.02.2019 г. (разписка на л. 111, с. том).

Съставени са протоколи от 30.08 и от 22.11.2019 г. (л. 118 и 129, т. 8 от ДП), двата за предявяване на материалите от разследването на ищеца.

Представена е справка за съдимост (л. 61 от НОХД № 1216/20 г. ВРС), от която е видно, че ищецът е осъждан за престъпления по: чл. 235, ал. 1 НК през 2004 г., чл. 343Б, ал. 1 НК през 2006 г. и през 2008 г.

С определение № 551/05.08.2020 г. по ЧНД № 802/20 г. ВОС е отменено разпореждане № 3557/02.06.2020 г. по НОХД № 1216/20 г. ВРС за прекратяване и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдебните заседания на: 11.11.2020 г. (л. 81), 10.02.2021 г. – отложено, поради тежко заболяване на пълномощника на ищеца (л. 109), отсрочено от 21.04.2021 г., поради заболяване на пълномощника на друг подсъдим (л. 118), отсрочено от 07.07.2021 г., поради служебна ангажираност на пълномощника на ищеца (л. 145); 13.10.2021 г. – от 9:00 до 15:15 ч. (л. 168), 15.12.2021 г. отложено, поради заболяване на пълномощника на друг подсъдим (л. 192);

16.03.2022 г. (л. 208); 01.06.2022 г. – отложено, поради заболяване на пълномощника на ищеца (л. 227); отсрочено три пъти, поради служебна ангажираност на пълномощници на други подсъдими (л. 230, 246, 264);

18.01.2023 г. – от 9:00 до 11:30 ч. (л. 279); 29.03.2023 г. – от 9:00 до 11:15 ч. (л.

295); 21.06.2023 г. – от 9:00 до 11:38 ч. (л. 338); 20.09.2023 г. – отложено, поради заболяване на ищеца (л. 366); 06.12.2023 г. – отложено, поради заболяване на свидетел (л. 398); 28.02.2024 г. – от 13:36 до 15:15 ч. (л. 410);

29.05.2024 г. (л. 460); 10.07.2024 г., отложено поради служебна ангажираност на пълномощника на ищеца (л. 468); отсрочено по молба на съдебен заседател (л. 474); 11.12.2024 г. (л. 498); 12.03.2025 г. – отложено, поради заболяване на пълномощника на друг подсъдим (л. 505); 28.05.2025 г. – от 9:00 до 12:10 ч. (л.

508); 11.06.2025 г. – от 9:00 до 11:39 ч. (л. 602); 01.10.2025 г. – от 9:00 до 11:45 ч. (л. 605) и пред въззивния съд: отсрочено на 07.05.2026 г. (л. 36 и л. 68 от ВНОХД № 437/2026 г. по описа на ВОС) са проведени с лично участие на ищеца (с изключение на отложеното, поради негово заболяване).

С посочената в исковата молба присъда, потвърдена от въззивния съд по протест, влязла в сила на 29.05.2026 г., ищецът е оправдан.

От показанията (л. 106) на свидетелката Адевие Ч., която живее на семейни начала с ищеца, се установява, че ищецът се тревожел заради воденото срещу него наказателно производство.

Съдът приема, че ищецът е претърпял сочените неимуществени вреди.

Практиката, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;

2 интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се съобразяват обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV г. о., ГК).

По тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение:

За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева. Обвинението е повдигнато за тежко престъпление (чл. 93, т. 7 ДР НК).

По продължителността на наказателното преследване:

Наказателното производство от повдигането на обвинението срещу ищеца е продължило почти седем години.

Обстоятелствата са изложени в прегледа на действията в хронологичен ред. Въпросът дали ищецът търпи вреди, когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, е получавал различни отговори в практиката, поради което е образувано ТД № 2/2025 г. ОСГК, висящо.

Досъдебното производство е образувано за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, поради което той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние т.е. от 2016 г.

Съдът приема, за целите на настоящото производство, че наказателното производство срещу ищеца е продължило десет години. Срокът не е разумен.

По интензитета на мерките на процесуална принуда:

С постановлението за привличане по отношение на ищеца е взета найлеката мярка за неотклонение "подписка", която е отменена с присъдата.

По броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия:

От цитираните документи е видно, че ищецът е участвал в откритите съдебни заседания, някои от които със значителна продължителност.

Отражение върху личността и начина на живот на ищеца:

Здравословно състояние:

В показанията си (л. 106) свид. Ч. сочи, че след повдигането на обвинението ищецът отключил епилепсия. Ищецът не твърди, че повдигането на обвинението е причинило заболяването, а и диагнозата е поставена през 2018 г., когато не са документирани процесуални действия с негово участие.

Съдът приема въз основа на същите показания, че ищецът е страдал от безсъние, което е следствие и на повдигнатото обвинение.

В показанията си свидетелят В.М. (л. 107) смесва възприятията си, 3 понякога неточни – например за началото на заболяването на ищеца или общи, със сравнения от собствен опит и с оценки. Поради това показанията му не следва да бъдат кредитирани.

Професионален, семеен и личен живот:

В показанията си свидетелката Ч. сочи, че работата на ищеца във връзка с дърводобива намаляла, вкл. защото не можел да ползва камиона и защото клиентите се притеснявали от обвинението. Наложило се тя да даде общото им дете на детска градина и да започне работа вместо да го отглежда у дома.

През 2023 г. двамата отворили магазин и ищецът, въпреки заболяването си, работел там.

Съдът приема, че ищецът е изпаднал в затруднение и изолация, отчасти и поради обвинението, но е получил подкрепа от свидетелката.

Ищецът е осъждан и реабилитиран за същото престъпление (л. 40).

Съдебна практика по размера на обезщетенията:

За обвинения за тежки престъпления с наложена мярка за неотклонение подписка и сходна продължителност на наказателното производство, без предходни осъждания, с негативно въздействие върху семейния живот е определяно обезщетение в размер на 15000 лв. (определение № 3195 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 688/2026 г., IV г. о., ГК; определение № 5593 от 3.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3317/2025 г., III г. о., ГК), а с други осъждания – 10000 лв. (определение № 5944 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 2709/2024 г., III г. о., ГК), за сходно обвинение, но по-кратко наказателно производство – 9500 лв. (определение № 2879 от 6.10.2023 г. на ВКС по гр. д.

№ 1023/2023 г., IV г. о., ГК) и 8000 лв. (определение № 2869 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5098/2023 г., IV г. о., ГК), а с предходни осъждания – 7000 лв.

(определение № 5958 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2024 г., IV г. о., ГК).