Решение № 8 от 05.01.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. К., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от С. М. Стойков Гражданско дело № 20241850100308 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – М. Н. Н., ЕГН **********, чрез адв. Я. Д. от САК , с която иска осъждане на ответника З., *******, седалище/адрес на управление: гр. София, **** да му заплати сумата от 12 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 25.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 02.01.2024 г. - датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата;

Твърди се в ИМ, че на 25.11.2023 г.,ищецът е управлявал лек автомобил марка **** модел „***“ с peг. № ****** по ВП 81 в района на 22+500 км., като се е движил в посока към гр. София, а в обратна посока е пътувал лек автомобил марка „****“, модел „******“ с peг.

№ ****, управляван от Е. И. Б., като поради несъобразена с атмосферните условия скорост, водача на автомобил „****“ губи контрол над управляваното МПС, навлиза частично в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с автомобила **** управляван от ищеца.

Твърди, че произшествието е посетено от служители на МВР РУ К. и е съставен КП, като на водача на автомобил „****“ е съставен АУАН.

Твърди се в ИМ, че ищеца е откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр. София и му е поставена диагноза мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на долната част на гърба и таза и травма на гръдния кош.

1

Твърди, че след освобождаване за домашно лечение с лекарства, покой и яка е потърсил отново медицинска помощ на 29.11.2023 г. и на 09.12.2023 г., заради главоболие и болки в шия, кръст и ляв крак, като е потвърдена диагнозата и е изписан за домашно лечение с указания за ХДР, покой и медикаментозна терапия.

Твърди, че през първите няколко седмици е изтърпял болки и страдания със значителен интензитет, имал е затруднения при ежедневното обслужване и е търпял неудобство от яка.

Твърди болки при вдишване и издишване, поради травма на гръдния кош, както и че травмата в долната част на гърба е довела до дискомфорт при движение и в покой, че е загубил съня и си от оттам е забавено възстановяването.

Твърди се застраховане на автомобил „****“ при ответника по задължителна застраховка ГО на автомобилистите с валидност от 03.10.2023 г. до 02.10.2024 г.

Твърди, че на 02.01.2024 г. е заявил пред ответника искане за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, като поради липса на произнасяне в тримесечен срок предявява ИМ. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищeца не се явява, като се представлява от упълномощен представител. Поддържа претенцията си. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока за отговор ответника оспорва предявената претенция. С отговора се признава иска по основание, както и по размер до сумата от 1 500 лева, като посочва, че такава сума е предложена на ищеца по заведената пред дружеството щета.

Оспорва описания механизъм на ПТП. Счита, че инцидента не е настъпил по изключителна вина на Е. Б..

Прави възражение за съпричиняване.

Твърди управление от ищеца с несъобразена скорост и възможност да избегне ПТП.

Твърди, че ищеца е бил без поставен предпазен колан.

Оспорва причинно следствената връзка между ПТП и твърдените от ищеца увреждания. Твърди прекомерност на претенцията.

Оспорва иска за размера над сумата от 1 500 лева.

В съдебно заседание ответника се представлява от упълномощен представител.

Ангажира гласни доказателства.

По искане на страните е допуснато извършване на автотехническа и съдебно медицинска експертизи.

Предвид направеното признание от страна на ответника, съдът е пропуснал да се произнесе в с.з., но може да се приеме за безспорно, че към 25.11.2023 г. за лек автомобил марка „****“, модел „******“ с peг. № **** е имало валидна задължителна застраховка ГО на автомобилистите, по която застраховател е ответника. Налице е и справка от информационната система на ГФ, удостоверяваща конкретната застраховка с номер на 2 полица и период на действие.

След преценка на предявения иск, както и приложените писмени доказателства съдът намира, че претенцията на ищеца е допустима, а по същество частично основателна.

Произшествието, при което е пострадал ищеца е настъпило на 25.11.2023 г. около 09.30 ч. на ВП № 81, в района на 22+500 км. Участници в произшествието са две моторни превозни средства, управлявани съответно от правоспособни водачи,и с посоки на движение както следва: Лек автомобил марка **** модел „***“ с peг. № ******, управляван от ищеца и движещ се в посока към гр. София и лек автомобил марка „****“, модел „******“ с peг. № ****, управляван от свидетеля Е. И. Б., движещ се в посока към гр. Монтана.

В участъка движението се осъществява двупосочно, с по една лента за движение в посока без разделителна ивица.

Пътят е бил заснежен, като е валял сняг. При движението си автомобила, управляван от св. Б. се е намирал в колона от автомобили и в участък с в крива – десен завой, и наклон при спускане, не е успял навреме да спре автомобила след възникване на опасност в неговата лента за движение и спиране на автомобилите пред него, при което автомобила **** се е отклонил наляво, навлизайки в лентата на движение в обратна посока, където в този момент се е намирал автомобила *****, управляван от ищеца.

Налице са данни само за скоростта на движение на автомобила ****, която по данни на св. Б. е била около 40 км.ч. Вещото лице по допусната автотехническа експертиза посочва, че няма обективни данни, по които да се определи скоростта на движение и на двата автомобила, като за водача на автомобила **** ударът е бил предотвратим при ненапускане на лентата за движение.

Предвид заключението на вещото лице и свидетелските показания на водача на автомобила **** може да се направи категоричен извод, че отговорен за настъпилото ПТП и причинените с него неимуществени вреди на ищеца е поведението на на св. Б., който не се е движил със скорост, позволяваща му да контролира автомобила във всеки един момент, както според неговите показания са успели да направят водачите пред него, при което отклоняването на управлявания от него автомобил и навлизането в лентата за насрещно движение е именно причина за настъпилото ПТП и се дължи на субективните действия от негова страна по избор на скоростта на движение.

Вследствие навлизането в насрещната лента е настъпило съприкосновение между автомобила **** и автомобила *****, което е осъществено изцяло в лентата за движение на последния.

След преустановяване на движението на автомобилите св. Б. е помогнал минимално на ищеца да излезе от автомобила. По ищеца не е имало видими следи от наранявания, но същият се оплакал от болки в гърба и във врата.

На място са пристигнали служители на МВР, както и на ФСМП, като ищеца е бил откаран в МБАЛСМ Н.И.Пирогов.

3

На място е пристигнал и св. Н. М.Н. – син на ищеца, който свидетелства за оплакванията на ищеца от болки, и който го е придружил до болничното заведение, където след няколко прегледа и изследвания ищецът е бил освободен за домашно лечение с препоръки за приемане на медикаменти, за покой, както и да носи мека яка на врата.

На ищеца са причинени следните травматични увреждания: Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб с болка във врата; Контузия на долната част на гърба и таза със спонтанна и при опипване болка в лявата половина на гръдния кош; Болка в кръста; Болка в крак и ръка, без да са уточнени като страна;

Назначено и носене на шийна яка за 14 дни и покой, както и контролен преглед, как*** са осъществени, а така също и извършено и изследване ЯМР.

Установи се, че първите две седмици след произшествието ищецът е изпитвал силни болки, които са го затруднявали в ежедневието, като малко след изтичане не един месец е започнал отново да работи. Според ВЛ възстановяването на ищеца от получените травми е за около 20-25 дни. В съдебно заседание вещото лице посочва, че няма основания да се приеме наличие на мозъчно сътресение, каквото е описано в първоначалните медицински документи, поради липсата на как*** и да е данни за увреждане на главата, като симптомите за такива увреждане съвпадат със симптомите за уврежданията по шията и гърба. Според ВЛ част от засилените болки се дължат и на дегенеративни изменения по шия и гръбнак, установени с ЯМР, като без съмнение посочените травми се дължат на произшествието и засилените болки, макар да се дължат отчасти на дегенеративни изменения, без съмнение са провокирани от травмите при настъпилото ПТП.

Еднозначно е заключението на ВЛ, отразено и в с.з., че травмите биха настъпили и при поставен предпазен колан, поради което няма основания да се обсъжда съпричиняване с евентуално непоставяне на предпазен колан, а от друга страна, макар и с косвено, и с едностранен източник са налице данни за изявления на ищеца пред медицинските лица за поставянето на такъв.

При тези факти съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за отговорност на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди. Налице е застрахователно правоотношение, което има за цел именно обезщетяване за вреди вследствие ползване на ле**** автомобил, който е отговорен за настъпилото произшествие, вследствие на което е причинено посоченото травматично увреждане. Налице са основанията на чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 493а, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Осъществена е процедурата по чл. 380 от КЗ, като претенция е била заведена през ответника, но нито една от страните не ангажира доказателства за начин на приключване на заявеното искане, даване на указания за допълнителни документи и др. Предвид това и с оглед описът към заявлението на ищеца, може да се направи извод, че със завеждане на претенцията са представени необходимите документи, поради което ответникът дължи отговор по заявената претенция в срок от 15 работни дни – чл. 497, ал. 1 от КЗ, от който 4 момент се дължи лихва за забава. Предвид това лихва се дължи след изтичане на този срок от уведомяване на застрахователя на 02.01.2024 г., като цитирания срок е изтекъл на 23.01.2024 г. и от следващата дата се дължи законна лихва, съответно следва да бъде отхвърлено искането за присъждане законна лихва за периода от 02.01.2024 г. до 23.01.2024 г.

Съдът намира, че следва да уважи частично претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Що се отнася до неимуществените вреди съдът намира, че сумата от 5 000 лева е справедливо обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания от травматичното увреждане, като без съмнение в по-голяма степен са вредите извън физическото отшумяване на травмите.

Воден от това и преценка на преживените физически болки, отрицателни емоции при произшествието, както и в най-голяма степен остатъчните негативни спомени и страхове дават основание за извод, че сумата от 5 000 лева за неимуществени вреди отразява адекватно в материална форма /доколкото е възможно парични средства да компенсират специфичен вид негативни преживявания и най вече формирани страхове и неприятни спомени/. При определяне на обезщетението съдът отчита, че не е причинено твърдяното мозъчно сътресение, както и че част от болките и страданията се дължат на дегенеративни изменения в организма на ищеца, както и сравнителното бързо отшумяване на трудностите и завръщането на ищеца отново на работа.

Предвид изхода от делото е основателно искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, като са налице доказателства за заплатена ДТ в размер на 480 лева и внасянето на определения от съда депозит за възнаграждение на ВЛ в размер на 600 лева. Съразмерно с уважената част от предявения иск и посочените разноски съдът присъжда на ищеца разноски в размер на сумата от 450 лева.