Решение № 152 от 26.06.2017, Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152 26.06.2017 г. град Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав, на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Съдия: Пламен Георгиев

Секретар: Десислава

Вълканова

Прокурор: като рагледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 598 по описа на Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от адв. М. К. в качеството му на пълномощник на управителя на “Серан” ООД град Свиленград срещу Наказателно постановление № 26-000346 от 15.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.

415, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение по чл. 415, ал. 2 от Кодекса на труда. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на процесуалните правила и по този начин административнонаказателното производство било опорочено, което съществено ограничавало правото на защита.

Твърди се в подадената жалба, че не бил спазен чл. 42 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение от гледна точка заложените минимално изискуеми се реквизити за неговото съдържание, като се излагат конкретни съображения в тази насока. Не бил спазен и материалният закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, а при условията на евентуалност – да измени същото, като бъде намален размерът на наложената с него административна санкция, доколкото визираното нарушение било извършено за пръв път.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от упълномощения от управителя процесуален представител по делото – адв. К.в, който заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения и подробни доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В подадено писмено становище от юриск. К. Г. заявява становище по подадената жалба, като оспорва същата и излага конкретни съображения за нейната неоснователност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 22.03.2017 г. била извършена от свидетелите Н.Т.Д. и Е.И.Л., двамата на длъжност „гл. инспектор в ДИТ – Хасково“ проверка във връзка с образувано административно производство по повод подадена жалба от лице, представило се за работник и служител на „Серан“ ООД, град Свиленград, съдържаща твърдения за нарушения на трудовото законодателство. След посещение на място, на същата дата около обяд на офис на адреса на седалището и упавление на „Серан“ ООД в град Свиленград, бул. „България“ № 55, управителят на дружеството – жалбоподател, или служител не били открити, а свид. Е. М., упражняваща адвокатска професия с адрес на кантората на същия адрес, която срещнали, заедно с колежка да излиза от офиса, отговорила на контролните органи, в опита им да установят контакт, че не е овластена да извършва каквито и да е действия от името и за сметка на дружеството – жалбоподател, въпреки, че била натоварена и неформално упълномощена от представляващите по закон да приема кореспонденция.

На следващия ден била изпратена с изх. № 17049571/23.03.2017 г. и получена на 24.03.2017 г., чрез свид. Е. М., според отбелязването в приложената разписка, Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, с която на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда е посочено, че работодателят, във връзка с упражняване на контрол на трудовото законодателство и образуваното в тази връзка административно производство № 1705947/20.03.2017 г., в качеството му на страна, следва в тридневен срок от получаване, да представи/изпрати документи: трудовите досиета на Г. П. С. и К. Г. Г. – след извършена справка от контролните органи за регистрирани трудови договори; правилник за вътрешния трудов ред и заповеди за разпределение на работното време; вътрешни прашила за работната заплата; ведомости и присъствени форми, както и документи за заплащане на трудовите вънаграждения, вкл. и по банков път.

След като в указания срок не се явил представител на „Серан“ ООД, град Свиленград, нито посочените в изпратената покана документи били изпратени на адреса на ДИТ – Хасково, до дружеството – жалбоподател била изпратена нова Призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, изх. № 17066812/03.04.2017 г., получена на 04.04.2017 г. от свид. Е. М. с искане за представяна на изброените в нея документи, с указания, че при невъзможност за явяване на предстаител или изпращане на документи, следва ДИТ – Хасково да бъде уведомена писмено. С цитираната призовка е отправена и покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акт за установяване на административно нарушение във връзка с неявяването, след отправяне на първата призовка за това на основение чл. 45, ал. 1 от АПК в деня, следващ изтичането на тридневен срок от получаване на призовката.

След като в срока, даден с цитираната призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, не бил изпратен представител и не била посочена уважителна причина за непредставяне на посочените документи и с оглед констатациите на контролните органи и изводите, до които достигнали за извършено административно нарушение, на 12.04.2017 г., в ДИТ, град Хасково, на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26 - 000346 от свид. Н.Т.Д. в присъствие на свид. Е.И.Л..

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на представляващия по закон „Серан” ООД, град Свиленград или на упълномощено от него лице в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Екземпляр от него бил изпратен и получен от свид. Е. М., отбелязана като адвокат на 18.04.2017 г. на адреса на управление на дружеството - жалбоподател

Срещу съставения акта за установяване на административно нарушение не са постъпили възражения.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и на на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена процесната административна санкция.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. Т.Д. и Е.И.Л. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Относно част от обстоятелствата, относими към предмета на делото, свързани с участието на свид. Е. М. в процеса на изпращане и получаване от нея кореспонденция за дружеството – жалбоподателт, съдът приема за достоверни показанията й относно факта, че е била оправомощена неформално от управителя на „Серан“ ООД, град Свиленград да получава писма и пратки, адресирани до представляваното от него дружество, при продължително негово отсъствие. Последното пък било обичайна хипотеза с оглед предмета на дейност на дружеството – международен транспорт, в която лично участвал управителят. Така също, за правдиви бяха приети и показанията й, че не била отваряла пликовете, съдържащи изпратените призовки на основание чл. 45, ал. 1 от АПК и в двата случая на получаването им.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал.

1, т. 2 от Кодекса на труда контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола По силата на чл. 415 ал. 2 от КТ, работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по - тежко наказание. В чл. 416, ал.

5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание глоба, респ. с имуществена санкция.

В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на представляващия дружеството – жалбоподател, доколкото не са били налице предпоставките за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Действително покана за съставяне на акта е била изпратена на адреса на управление на дружеството – жалбоподател, но липсват доказателства тя да е връчена съобразно изискванияата на ЗАНН и след субсидиарно приложение на НПК относно връчването на юридически лица, при положение че свид. Е. М. не е служител на това дружество, нито лице изрично овластено да получава призовки и съобщения. Следва да се отбележи така също, че изпратената покана, съдържаща се Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, изх. 17066812 е за съставяне на акт за установяване на нарушение във връзка с неявяването без уважителни причини при първоначално изпратената на 23.03.2017 г. призовка, получена на 24.03.2017 г., а съставеният акт за установяване на административно нарушение е за деяние, извършено на 10.04.2017 г., според актосъставителя, във връзка с повторно изпратената на 03.04.2017г. Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, изх. № 17066812, за което нарушение обаче, няма изпртатена покана по ал, 40, ал. 2 от ЗАНН за съствяне на АУАН. От друга страна съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на това по т. 3 от цитираната разпоредба – да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението, като в тази насока са вписани изрични твърдения за това, че деянието, според актосъставителя е извършено на дата 10.04.2017 г., а мястото е ДИТ – Хасково с адрес: град Хасково, ул. „Патриарх Евтимий“ № 2. В случая е налице и посочване от страна на актосъставителя, че актът за установяване на административно нарушение се съставя против дружеството, посочено в него като нарушител – „Серан“ ООД, град Свиленград, като работодател по смисъла на чл. 415, ал. 2 от КТ за това, че било попречило на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, а именно да бъде извършена проверка на „Серан“ ООД, град Свиленград със седалище и адрес на управление в град Свиленград, бул. „България“ № 55 за спазване изискванията на трудовото законодателство по повод и във връзка с образувано административно нарушение. По този начин, на пръв поглед се създава впечатление за неяснота къде точно е създадена пречката – по седалище и адрес на управление на задължения правен субект, в качеството му на работодател или на друго място. Пречката, според твърденията се е изразила в това, че по повод извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство, във връзка с образувано административно производство, на 22.03.2017 г. бил посетен адресът на управление на дружеството – жалбоподател с цел извършване на проверка, но на този адрес на бил открит от контролните органи представител. Заварени били две лица, които обаче им заявили, че не са представители, нито упълномощени лица и отказали да получат призовката, която била изпратена на следващия ден – 23.03.2017 г. и получена на 24.03.2017 г. /от свид. Е.