Решение № 78 от 28.02.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Карлово, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101589 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

Ищецът И. Т. Н. с ЕГН **********, от град *** твърди, че изпълнявал длъжността „р.р.“ в ТП „Държавно горско стопанство – К.“ гр. К. от ********* г. На 16.07.2024 г. му била връчена заповед № 3-12296/16.07.2024 г. директора на ответното предприятие, с която на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 17.07.2024 г. му било прекратено трудовото правоотношение. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта било посочено: съкращаване на щата. От обстоятелствената част на заповедта се разбирало, че работодателят се позовава на решение, взето с протокол № 10 на редовно заседание на управителния съвет на „Южноцентрално държавно предприятие“ гр. С. от 13.05.2024 г. - да се закрият 6 щатни бройки в ТП „ДГС – К.“ за длъжността „р.р.“, считано от 20.05.2024 г.

Считано от същата дата 20.05.2024 г. била променена структурата и щата на ТП „ДГС – К.“, като длъжността „р.р.“ била съкратена. Тъй като от 20.05.2024 г. всички щатове в ТП „ДГС – К.“ за посочената длъжност били съкратени, следвало да бъде прекратено и трудовото правоотношение с ищеца.

Правело впечатление, че решението на УС било от 13.05.2024 г., от 20.05.2024 г. била променена структурата и щата на ТП „ДГС – К.“, като длъжността „р.р.“ била съкратена от същата дата, а трудовият договор на ищеца бил прекратен считано от 17.07.2024 г. Два месеца ищецът работил на посочената длъжност без да има такъв щат. Преди да се извърши 1 прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, трябвало да се утвърди новото щатно разписание, в което да била премахната щатната бройка. От това следвало задължителното условие, че датата на прекратяване на трудовия договор трябвало да съвпада или да следва датата, на която била направена промяната в щатното разписание.

Мотивирайки заповедта, работодателят изискал разрешение от Инспекцията по труда на основание чл. 333, ал.1 , т.2 от КТ, като с писмо изх.

№ ******** от 15.07.2024 г. на Директора на Дирекция „И.Т.“ - гр. П. било дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ.

Горепосоченото писмо на Дирекция „И.Т.“ - гр. П. не било предявено на ищеца, поради което и нямали данни дали е съобразено с изискванията на закона. Същото било изискано от работодателя предвид експертно решение № ***** от 24.01.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „П.“ АД и експертно решение № 00152 от 12.06.2024 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „П.“ АД. Съгласно първото посочено ЕР на ТЕЛК работата на ищеца „р.р.“ била подходяща за здравословното му състояние. Съгласно второто ЕР на ТЕЛК освидетелстване РЗИ, мнение по чл. 333 от КТ, заболяването на ищеца „Исхемична кардиомиопатия“ попада в списък № 5 за защита от съкращения и подлежи на особена защита. В същото експертно решение било посочено, че е уместно лицето да бъде трудоустроено на работа, съобразена с противопоказаните условия на труд цитирани в ЕР на ТЕЛК.

Заповед № З-12-296/16.07.2024 г. на директора на ответното предприятие била неправилна - незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила, липсвала обоснованост.

Съгласно експертно решение № ***** от 24.01.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „П.“ АД ищецът има призната 60 % ТНР, за срок от 2 години, при водеща диагноза „Други видове стенокардия“. ТЕЛК посочила изрично, че изпълняваната от ищеца работа е подходяща за здравословното му състояние, както и противопоказания: „*******“.

Когато ТЕЛК е определила, че работата е подходяща, работодателят нямал право да ревизира и своеволно да тълкува заключението на компетентния медицински орган - ТЕЛК. Това право нямали и службите по трудова медицина, вещите лица и гражданския съд.

Първото ЕР на ТЕЛК № 3122 от 17.12.2021г. на УМБАЛ „П.“ АД, издадено на ищеца с водеща диагноза: „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена, бил с посочена 80 % ТНР, трудова заетост „р.р.“, която е подходяща да изпълнява за здравословното му състояние. През 2024 г.

ЕР на ТЕЛК, което било изготвено по искане на работодателя посочвало:

„*********************************.“

И към 2021 г. ищецът работил на длъжност „р.р.“, както и към 2024 г.

- повече от 3 години от издаване на първото решение на ТЕЛК и през месец май 2024 г. работодателят решава, че ищецът няма възможност да работи на тази длъжност.

В ЕР на ТЕЛК № *****/24.01.2023г. на УМБАЛ „П.“ - гр. П. било записано, че изпълняваната от ищеца работа е подходяща за здравословното му състояние, като предписанието не можело да бъде преодоляно от Службата 2 по трудова медицина или субективното желание на работодателя. Ако работодателят счел, че е налице неяснота или противоречие в решението на ТЕЛК, той бил длъжен не да търси наетата от него Служба по трудова медицина, а съгласно чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване да поиска от ТЕЛК изясняване чрез изменение или допълване на предписанието.

В настоящия случай при освидетелстването РЗИ - Мнение по чл. 333 от КТ, ТЕЛК дала предписание: „*********************************“.

Противопоказаните условия на труд в ЕР на ТЕЛК № *****/24.01.2023г. били:

„*******“. Година и половина след неговото издаване работодателят решил, че трябва да се изпълни това предписание, въпреки че в длъжностната характеристика на длъжността „р.р.“ нямало посочена физическа работа, която да е тежка. От 2021 г., когато било издадено първото решение на ТЕЛК ищецът изпълнявал трудовите си задължения без никакви проблеми, същевременно периодично на работниците се извършвали медицински прегледи, ответникът имал сключен договор със Служба по трудова медицина, както и били налице периодични и внезапни проверки от органите на Инспекцията по труда и от Държавните медицински органи.

Тъй като отказал сам да напусна работа, работодателят решил да го уволни на подходящо за него основание.

Наличието на идентични предписания на ТЕЛК през годините, водели до еднозначен извод, че извършваната от ищеца трудова дейност не е свързана с *******, както и че няма такава вменена по трудов договор и съответно длъжностна характеристика.

Видно от оспорената заповед, трудовото правоотношение на ищеца било в звено „Разсадник“. Видно от длъжностната му характеристика длъжността „р.р.“ била класифицирана като професия, неизискваща специална квалификация. Задълженията му били производство на посадъчен материал в разсадника, направа на лехи и т.н.

Нито в сключения трудов договор, нито в предоставената му длъжностна характеристика било посочено изрично, че в трудовото му правоотношение влиза задължение за тежък физически труд .

Трудовият му договор с работодателя бил сключен на ********* г.

На 27.03.2021 г. получил заболяването, поради което му е издадено и ЕР на ТЕЛК на 17.12.2021 г. Тъй като за ищеца не съществувало задължение за полагане на тежък физически труд, работодателят и не му правил никога такъв изричен преглед, за да бъде организиран и изискан периодичен медицински преглед относно налагането на тежък физически труд. Което означавало, че липсва в трудовото му задължение полагане на тежък физически труд .

Изпълнявал длъжността повече от 5 години. Преди последното решение на ТЕЛК имал и предходни такива. Последното решение на ТЕЛК било от 24.01.2023 г., като от тогава до 16.07.2024 г. работодателят преценил, че правомерно изпълнява длъжността, в съответствие с решението на ТЕЛК, в което се казвало, че работата е подходяща за заболяването му. Логичният извод бил, че е налице съвместимост на заболяването и изпълняваната работа.

Длъжността, която заемал в разсадник „З.Д.“ - К. „р.р.“ през 2023 г. се изпълнявала от ищеца и колегата му И. К., също „р.р.“. Двамата работници имали р.р - И. Г.. През 2023 г. Директорът на ТП „ДГС – К.“ му предложил да 3 го премести/преназначи от длъжността „р.р.“ с място на работа разсадник „З.Д.“ на длъжността „работник поддръжка“ в сградата на администрацията в гр. К.. Въпреки проведения разговор и обещанието на директора, същият преназначил през месец февруари 2024 г. другият работник от разсадника И.

К.. Към настоящият момент разсадникът функционирал, продължава да работи само с неговия ръководител - И. Г., който на практика изпълнявал трудовите задължения на „р.р.“.

Важен момент при съкращаването на съответната длъжност (трудова функция) е необходимостта от нея да е отпаднала реално за дейността на предприятието. В настоящия случай не било така - твърдяло се в оспорената заповед, че се съкращава щата, а на практика разсадникът в К. продължавал да работи.

В началото на 2024 г. работодателят започнал да оказва натиск спрямо ищеца сам да напусне работа. Ищецът отказал, тай като заплатата му била необходима, за да издържа семейството си. Счита, че решението на ТЕЛК създавало пречка за работодателя да прекрати трудовия му договор, въпреки че държавата се грижела за създаване на условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически увреждания, като никой не можел да бъде заставен да извършва принудителен труд. Както и се дължало на всеки заплащане, съответстващо на извършената работа.

При прекратяване на трудовото му правоотношение бил информиран, че работодателят измислил перфектен начин за освобождаването му, който можел да издържи съдебно оспорване, с което ищецът не бил съгласен.

Сочи, че във връзка с размера на трудовото му възнаграждение за оставането без работа след уволнението, получава често месечно възнаграждение в размер на 1160 лева.

МОЛИ съда да постанови решение, с което: с което на основание чл.

344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ: да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със заповед № З-12-296 от ********* г. на директора на ответното предприятие; да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност – р.р.; да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставане без работа след незаконно уволнение в размер на 6960.00 лева общо за шест месеца, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2024 г. до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.

Ответникът ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – К.“, ЕИК 2016195800206 със седалище и адрес на управление град К., община Карлово, област П., ул. „20-ти април“ № 26, законен представител - А.С.С., оспорва исковете. Сочи следното: ищецът бил назначен на длъжността „р.р.“ в ТП ,ДГС-К.“ с трудов договор №*** от *********г. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед на директора с № 296 от 16.07.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ — съкращаване на щата. Преди датата 20.05.2024 г. в длъжностното разписание на ТП „ДГС-К.“ съществували 6 щатни бройки за длъжността „р.р.“. Горските стопанства били териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите.

Съгласно чл.170, ал.1, т.4 от Закона за горите управителният съвет на 4 държавните предприятия приемал структурата и щата на териториалните поделения на държавното предприятие. Южноцентрално държавно предприятие - гр. С. (ЮЦДП) приело структурата на щата на ТП „ДГС-К.“. В конкретния случай с писмо Изх.№В-12-1286 от 17.05.2024г. на директора на ЮЦДП, работодателят бил уведомен, че във връзка с предложение на редовно заседание на управителния съвет на ЮЦДП, гр. С. от 13.05.2024 г., с протокол № 10 било взето решение да се закрият 6 (шест) щатни бройки за длъжността „р.р.“, считано от 20.05.2024 г. Към писмото бил приложен и препис извлечение от протокол № 10 от 13.05.2024 г. С оглед решението на управителния съвет работодателят предприел законосъобразните действия за прекратяване трудовия договор на работника, заемащ една от съкратените шест щатни бройки. Към датата на получаване на решението нямало други работници освен ищеца И. Т., назначени на длъжността „р.р.“, тоест от 6-те щатни бройки само една била заета. Предвид постъпилото писмо на директора на ЮЦДП и с оглед спазване на разпоредбата на чл. 333, ал.1 от Кодекса на труда отправил писмено искане с изх. № В-12-1489 от 17.05.2024 г. до работника да представи документ за трудоустрояване, ако разполага с такъв, както и да декларира или представи документ дали боледува от някоя от болестите, определени в Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1 от КТ. На същата дата 17.05.2024 г. И. Т. представил с рапорт експертно решение № ***** от 24.01.2023г. на ТЕЛК I-ви състав към УМБАЛ „П.“ АД, според което оценката на работоспособността била 60%, а в т.15 било вписано, че противопоказни условия на труд са: „*******“. Според становището от 27.02.2024г. на „М.“ ЕООД - служба по трудова медицина, което прилага, работникът не можел да изпълнява работата в разсадника, поради физическото натоварване на фона на ограничен функционален капацитет.