Определение № 6623 от 07.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6623 гр. Варна, 07.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110109669 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 19938/12.03.2026 г. от ответника „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, чрез юрк. К. З., с искане постановеното по делото Решение № 611/18.02.2026 г. да бъде изменено в частта за разноските, посредством редуциране на присъденото в полза на насрещната страна - ищец адвокатско възнаграждение.

Изложени са доводи в молба, че присъденото в полза на насрещната страна – ищец П.

Г. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 2287,52 лв. се явява необосновано завишено и не отговаря на извършената от адвоката работа, както и с оглед заявения материален интерес. В този смисъл се изтъква обстоятелството, че съгласно постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г., предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързваща съда сила при присъждането на хонорар за един адвокат, а определянето на същия следва да бъде съобразено с конкретните особености по делото – правна и фактическа сложност, обема на ангажирания доказателствен материал и др., както и вида на предоставения квалифициран юридически труд. Излагат се доводи за това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед факта, че е проведено едно открито съдебно заседание, не са разпитани свидетели, не е назначавана и изслушана съдебна експертиза, както обстоятелството, че с оглед Наредбата за адвокатските възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3, размерът на минималния адв. хонорар при интерес от 20 000 лева, каквато е стойността на договора, съответно цената на иска, е 2 200 лева, оттук присъдения в размер на 4 474 лева, счита за завишен. Счита се, че определеното адвокатско възнаграждение следва да се намали/редуцира.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищеца П. Г. Т., чрез адв. А. Р. не е постъпил отговор на молбата.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна по следните съображения:

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения установителен иск на ищеца П. Г. Т. срещу ответника „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като е прогласил нищожността между тях Договор за кредит № 7053430776 от 07.04.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 3265 евро, явяващи се сбор от заплатената от страната държавна такса 977, 70 евро по сметка на ВОС и 2287, 52 евро адвокатско възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможността, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и 1 фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Следва да се съобрази задължителното за българския съд решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което Наредба № 1/09.01.2004 г. е в противоречие с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, поради което националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин тези минимални размери на адвокатските възнаграждения. Вместо това съдът следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др.

При така изложеното, съдът отчита, че се касае за потребителски спор, който не се отличава с особена фактическа и правна сложност, с оглед типичните за потребителските спорове възражения, както и многобройната и непротиворечива съдебна практика по идентични дела. По същество, защитата на ищцовата страна се изразява в депозирането на искова молба и молба по хода на делото, като пред съда са заявен в един иск – установителен /с цена 20 000 лева/. Процесуалният представител е присъствал в проведеното открито съдебно заседание, а ангажираният от страната доказателствен материал се изчерпва с представянето на сключения между страните договор,декларация, застраховка за защита на кредита и др. документи, съпътстващи договора. По делото не е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид обема на доказателствения материал.

Ниска фактическа и правна сложност е възприета по отношение на производствата по предявени искове за недействителността на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - предвид многобройната съдебна практика по тях, както и с оглед засиленото служебно начало по делата с участие на потребител – Определение № 1192 от 15.04.2025г. по ч.т.д. № 266/2025г. по описа на I търг.отделение на ВКС.

При съобразяване с посоченото, настоящият съдебен състав намира, че справедливото адвокатското възнаграждение, съизмеримо с положения от адвоката труд и защитавания материален интерес по делото, следва да се определи в общ размер на 2200 лева.

По изложените съображения съдът счита, че постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта, в която в полза на П. Г. Т. е присъдено адвокатско възнаграждение от 2287,52 евро, като последното бъде редуцирано до сумата от 1124.84 евро, като по този начин сумата, която следва да се заплати общо, представляваща сбор държавната такса /977,70 евро/ и адв. хонорар е в размер на 2102.54 евро.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК Решение № 611 /18.02.2026 г., постановено по гр.д. № 9669/2025 г. по описа на ВРС, XXXIII състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421 р-н Лозенец, ул.“..... ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П. Г. Т. ЕГН **********, сумата в общ размер от 2102.54 евро, сбор от следните суми: 977,70 евро за държавна така и 1124,84 евро адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2