Решение № 627 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100501944 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 11.10.2022г. по гр. д. № 42813/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 175 състав, е уважен предявеният по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК от “ИНСА Б.” ЕООД срещу „У.Е.У. ЦРТ.“, чрез клона си „У.Е.У. ЦРТ. – клон Б.“ – КЧТ иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, б. „а” от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 250 евро, представляващо прехвърлено чрез договор за цесия вземане за обезщетение на пътника М.И. за отмяна на полет W64525 по дестинация гр. Варна – гр. Прага, ведно със законната лихва от 18.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15742/2021г. по описа на СРС, ГО, 175 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „У.Е.У. ЦРТ.“, чрез клона си „У.Е.У. ЦРТ. – клон Б.“ – КЧТ, в 1 която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се оспорва правилността на приетото от СРС, че релевираното от ответното дружество правоизключващо възражение е недоказано. Сочи, че с отговора на исковата молба е представил извлечение от вътрешната система за процесната резервация, от която се установява обстоятелството, че пътникът М.И. е направил на 16.11.2020г. резервация за полет по дестинация гр. Варна – гр. Прага, заплатил е стойността на въздушния превоз, както и че резеврацията е направена през акаунт с имейл [email protected]. От приетия електронен документ, представен на хартиен носител, който не е бил оспорен от насрещната страна, е видно, че посоченият имейл адрес е адрес за контакт с пътника. На следващо място, релевират се доводи, че ищецът не е оспорил и представената електронна кореспонденция, от която се установява, че цедентът е бил надлежно уведомен от ответното дружество за отмяна на процесния полет, като уведомлението е връчено по електронен път на 03.12.2020г. на същия имейл за контакт - [email protected]. С оглед изложеното счита, че е доказано в процеса при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че пътникът е бил уведомен за отмяната на полета преди повече от 14 дни преди датата на планирания полет. Този извод се подкрепял и от факта, че договорът за цесия е сключен на 16.12.2020г., а полетът е бил насрочен за 19.12.2020г., т.е. към 16.12.2020г. пътникът е знаел за отмяната на полета от получените имейли, изпратени от превозвача. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемата страна “ИНСА Б.” ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е приел исковата претенция за основателна, 2 тъй като ответникът не е доказал по реда на пълното и главно доказване релевираното правоизключващо възражение, че е уведомил пътника за отмяна на полета преди повече от две седмици преди началото на полета по разписание. Посочил е, че не е установено достигането на електронното съобщение за отмяна на полета на електронния адрес на получателя, както и че адресът [email protected] е бил посочен от пътника М.И. като адрес за контакт с него.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005г./, вр. чл. 99 от ЗЗД. Посоченият регламент е приложим в процесния случай на основание чл.

1, б. „а“ /прилага се за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която договорът се прилага/ и чл. 19 от него, като той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесния въздушен превоз.

Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл.

7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че разстоянието на процесния полет е до 1 500 км., поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро.

На етапа на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, по което М.И. има качеството на пътник, а ответното дружество е въздушен превозвач; че полет No W64525 с дестинация г р . Варна – гр. Прага, които е трябвало да пристигне на 3

19.12.2020г. в 07:35 ч. , е бил отменен от страна на ответното дружество; размерът на претендираното обезщетение.

С оглед гореизложеното, по делото е установено обстоятелството, че праводателят на ищеца е бил пътник по договор за въздушен превоз на пътници, сключен с ответното дружество, с начална точка на превоза – страна-членка на Европеиския съюз, че полетът е бил отменен от ответника, както и че разстоянието между началната и краината точка на пътуването е в минималния предвиден в Регламента размер.

Не е спорно и обстоятелството, че процесното вземане е било предмет на договор за цесия от 16.12.2020г., по силата на който М.И. е прехвърлил на „Инса Б.“ ЕООД вземането си към „У.Е.У. Црт.“ за обезщетение вследствие на отмяната на полет W64525. По делото е представено уведомление за цесия до ответника, изхождащо от М.И., което е достигнало до превозвача в хода на исковото производство с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, част от което е и уведомлението за извършена цесия.

Предвид гореизложеното, налице е и валидно правоприемство по договор за цесия на процесното вземане между пътника М.И. и ищцовото дружество „Инса Б.“ ЕООД, като ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на процесното вземане.

В процесния случай ответникът е релевирал правоизключващо възражение по чл. 5, ал. 1, б. “в” от Регламент /ЕО/ № 261/2004/., съгласно която разпоредба при отмяна на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са информирани за отмяната мининум две седмици преди началото на полета по разписание. За установяване на твърдяното уведомяване на пътника е представено извлечение от вътрешната система по резервация IKDSMR, което не е било оспорено от насрещната страна. От същото се установява, че на 16.11.2020г. е направена онлайн резервация за процесния полет от пътник М.И. на стойност от 95, 18 лева, която е била извършена чрез агент с имейл адрес: [email protected]. Установява се още и изпращането на електронно съобщение на 03.12.2020г. от имейл адреса на ответника на електронен адрес [email protected], с което пътникът М.И. е бил информиран, че полетът по резервационен код IKDSMR е отменен.

По отношение на доказателствената стойност на представените на 4 хартиен носител електронни изявления, изпратени чрез електронната поща, съдът приема следното:

Както е прието в решение № 188 от 16.03.2021г., постановено по гр.д.

№ 4473/2019г. по описа на ВКС, Трето ГО, Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ /Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017г./ урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им „електронна поща”, се урежда в Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Съгласно § 11 от ДР н а ЗЕС, „електронна поща” е съобщение във вид на текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното устройство на получателя, а § 22 от същите разпоредби дефинира "Интернет" като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа.

Електронната поща /понятие, равнозначно на добилото гражданственост „имейл”/, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, като отделен е въпросът дали този документ може бъде определен като подписан или не. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление се счита получено най-рано с постъпването му в посочената от адресата информационна система, а най-късно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила.

При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на документа – счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици /в този смисъл е постановената практика на ВКС – напр. решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г.о., решение № 48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г.о./. Разпоредбата на чл. 3 , ал. 2 ЗЕДЕ У У приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно даденото в обвързващата практика на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.

Конкретно относно електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата – т.е. с постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако 5 не е посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ /в този смисъл е постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – напр. решение по гр.д.№3715/2013г. на ВКС, ІVг.о./.

В чл. 13, ал.4 ЗЕДЕУУ са дадени определения на електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис чрез препращане към Регламент /ЕС/ №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удстоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ,L 257/73 от 28 август 2014г./, като в ал.

4 е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.