Решение № 206 от 28.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пазарджик, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220200464 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ХЕБЪРБУС“ АД - Пазарджик, ЕИК 201309208,предст. от М.

Я. Ф. против НП ДАИ 0000070/12.12.22г. на гл. секретар на ИААА, с което на дружествотожалбоподател на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на НП, поради което се иска и неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, писмено и в устните състезания, поддържа жалбата си и настоява да се отмени НП с подборни възражения . Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

Със заповед №РД-01-442/24.10.2022г. на зам. изпълнителния директор на ИААА е разпоредено извършване на комплексна проверка на дружествотожалбоподател, като същата е възложена за периода 25-28.10.22г. на командированите в Пазарджик служители на РДАА София – Б. Д. и И. Т..

1

След приключване на проверката бил съставен на 04.11.22г. КП ( л. 15 и сл.), в който било отразено установеното в хода й.

На 04.11.22г. св. Д. съставил процесния акт против дружеството, за това, че като превозвачът не представя за проверка поисканата с известие №11-544374/1/12.07,2022г. информация от дигиталната карта на водача А. Ц. Л. с ЕГН:****** с данни за пътуванията в проверявания период 01.08,2021 г. до В0.06.2022г., доколкото е видно от ПЪТЕН ЛИСТ №0-3226 ( Л. 21), че същият е извършил случаен превоз на 26,06.2022г. - нарушение на чл. 91в,т.2 ЗАвП.

Актът е съставен в присъствието на законовия представител, комуто е надлежно предявен и е връчен препис .

Въз основа на акта е издадено НП, с което за описаното и квалифицирано с акта нарушение и на основание чл. 104 , ал.7 ЗАвп е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

То се атакува с редица доводи относно неговата материално-правна и процесуално-правната незаконосъобразност.

На първо място се оспорва териториалната компетентност на актосъставителя, липсата на която се поддържа като съществено процесуално нарушение. Теорията ( „Процесът по ЗАНН“, стр. 208 ) и практиката дават отговор на това възражение в един и същи смисъл – когато изискването за териториална компетентност произтича от специален административен закон , подзаконов нормативен акт по прилагането му или друг акт, който урежда статута и правомощията на длъжностното лице , тогава липсата на териториална компетентност е съществено неотстранимо процесуално нарушение.

В процесния случай факт е, че длъжностните лица, извършили комплексната проверка на дружеството-жалбоподател - Т. и Д., служители на РДАА София , са били командировани в Пазарджик именно за тази проверка със заповедта на л. 7-8 и за времето от 25 до 28.10.22г. На 04.11.22г. авторът й издал нова заповед- виж на л. 50, с която „изменя“ предходната по отношение на срока и установява нова крайна дата 07.11.22г. Това обаче е станало след изтичане на срока по първата заповед, тъй като втората е издадена на 04.11.22г., а срокът на действие на първата е 25-28.10.22г. и изменението му е било възможно със заповед най-късно от 28.10.22г . Така, че издадената на 04.11.22г. заповед е нова ( а не изменяща) и срокът на делегиране на права в друга административно-териториална област не може да продължи изтеклия на 2

28.10.22 ( и преди новата заповед). Заповедта от 04.11.22г. установява един нов срок за командироване и той е от датата на издаване на заповедта 04.11.22г. до посочения в самата заповед краен срок на действието й 07.11.22г.

Следователно към 04.11.22г. – дата на издаване на заповедта за командироване на актосъставителя той е бил компетентен да извърши проверка на дружеството.

Без значение за този извод е дали командированите служители са изпълнили задълженията си по КТ и ЗДържСл във връзка със самото командироване и задълженията по самата заповед ( съставяне на доклад, отчет, предаване и т.н.). Тези отношения засягат изпълнение на задължения от държавния служител по служебното му правоотношение и не влияят върху делегираната му компетентност за изпълнение на задължения по ЗАвП в друга административна област.

Що се отнася до мотивирането на заповедите, посочените в тях основания са съответни на разпорежданията с диспозитивната част и възражението в тази посока е неоснователно.

Въпросът е, след като контролният орган е бил компетентен да извърши в Пазарджик към 04.11.22г. процесната комплексна проверка на дружеството, дали е бил компетентен да състави на същата дата 04.11.22г. акта за установено при тази проверка нарушение? Заповедта на л. 7-8 и тази на л. 50 делегира правото на извършване на проверка в област към друга РД от тази, към която принадлежат посочените в заповедта служители. Правото да съставяне на акта е нормативно разрешен въпрос. С чл. 91, ал.1,2 и 3 на ЗАвП е предвидено ,че контролът по този закон се осъществява чрез длъжностните лица на ИААА, които за тази цел имат правата по 13-те точки на ал.3 , чл. 91.

Статутът на тези органи е уреден в Устройствения правилник ( виж и посочения Коментар на ЗАНН, стр. л. 208-209). Въз основа на чл. 17. (1) от Правилника „специализираната администрация на ИААА е организирана в четири дирекция " и осем регионални дирекции "Автомобилна администрация", като с точки 5-та и 7-ма са създадени РДАА Пловдив ( с териториална компетентност и за област Пазарджик ) и РДАА – София. С чл. 20а, т.1 от Правилника е уредна териториалната компетентност на служителите в регионалните дирекции - те осъществяват контролните функции на Агенцията на територията на областите, включени в състава на дирекцията Следователно, изискването за териториална компетентност е постановено с Устройствения правилник, който е приет с постановление на Министерския съвет ( ПМС № 272 от 29.11.2013 г) и има статут на нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал.1 от Закона за нормативните актове.

Доколкото със заповедта от 04.11.22г. - л. 50 е възложено , както се прие горе, комплексна проверка на дружеството –жалбоподател за периода 0407.11.22 г. от посочените двама служители от РДАА София , командировани в 3

Пазарджик, за този период те са имали делегирани права по чл. 91, ал.3, т.1 -13 да установяват нарушения, извършени в област Пазарджик. И след като според чл. 92, ал.1 Закона „в изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения“, то двете надлежно командировани длъжностни лица, едното от които съставителя на акта, са имали правото да съставят актове за установени административни нарушения, извършени в област Пазарджик.

Обсъждането горе обуслови неоснователност на претенцията за съществено процесуално нарушение, допуснато вследствие съставяне на акта от териториално некомпетентен административен орган.

Що се отнася до компетентността на административно-наказващия орган, тя произтича от упълномощителната заповед на л. 29-30.

Описанието на нарушението е с ясни и достатъчно по своя обем обстоятелства , които от една страна гарантират правото на защита, а от друга – позволяват да се осъществи съдебния контрол за законосъобразност. Изрично се сочи кога и по какъв начин е била изискана непредоставената от превозвача информация и за кой период е следвало да се отнася. Правилна е и правната квалификацията на нарушението по чл. 91в,т.2 ЗАвП. Нормата установява две самостоятелни изисквания към превозвачите 1. да съхраняват информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача най-малко една година след нейното приключване и 2 . да я предоставят за проверка от контролните органи. С неизпълнението на което и да е от тези две изисквания се допуска нарушение на цитираната норма. Вмененото, предвид описателната част, нарушение е извършено при втората форма на изпълнителното деяние – непредоставяне за проверка на посочената информация, относима за посочения период. Затова и претенциите на защитата в обратния смисъл (на л. 65) остават несподелени.

Все в тази връзка – правилна е и посочената санкционна норма, въз основа на която с НП е реализирана оспорената административно-наказателна отговорност. Посоченият чл. 104, ал.7, пр. последно ЗАвП , макар и административно-наказателна разпоредба, съдържа състава на две нарушения, едното от които ( тъкмо по посоченото предложение последно) кореспондира с описаното и квалифицирано нарушение – отказ да се предоставят за проверка от контролните органи данните от дигиталната карта на посочения водач. Вярно е, че при описанието не се сочи, че се касае до „извлечена „ информация , но пък ясно е отразено, че се касае до информация, съдържима в дигиталната карта на посочения водач, така че несъмнено става ясно, че тя трябва да се извлече по някакъв начин. При това, вмененото нарушение съвсем не се изразява в неизвличането на данни , каквато неправилна 4 интерпретация прави защитата- виж на л. 65 ), а в непредоставянето, респективно отказът да се предостави тази информация. Тя е била изискана още с посоченото в акта и н НП писмо от 12.07.22г. ( налично на л. 9-10, по делото ) и за конкретно посочен период и до приключване на проверката не е предоставена, за което не се спори от страна на дружеството- жалбоподател.

Няма спор , че след съставяне на акта извлечена от картата на водача информация е била предоставена ( виж на л. 11-14) , но не е спорно също така, че тя не се отнася до периода, заявен с искането за предоставяне: 01.08.2130.06.22г. ( а е за периода септември, октомври и ноември 2022г. ).

Предоставянето на такава информация обаче сочи, че дружеството има налична и съхранява информация от дигиталната карта на водача, но не за периода, за който е изискана. От друга страна, дружеството не само, че нито в хода на проверката, нито в съдебната фаза се позовава на несъхранение ( з защитата само се настоява, че не било ясно обвивението дали било за съхранение – л. 66), но дори депозира ( макар и след акта такава информация). При това положение несъмнено установен може да бъде само факта на непредоставяне / отказ да се предостави изисканата информация.

Този факт , освен че не е спорен относно информацията за периода, за който е изискана, е несъмнен, предвид ясните и детайлни показания на актосъставителя, известието на л. 9 и данните на л.11-14 ( относно период извън проверявания). Впрочем, последните за обсъдени съвсем коректно от административно-наказващият орган, правилно заключил в санкционния акт, че те не касаят процесния период, за който са изискани и не влияят на съставомерността на нарушението, възприето с акта.

Наложената имуществена санкция на правилното правно основание чл.

104, ал.7 ЗАвП е в минималния размер от 2000 лева и не подлежи на корекция в полза на жалбоподателя.

Правилно е било и решението на наказващия орган, че не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Не се установи , както претендира чрез въпросите си ( виж на л. 41 , гърба) защитата, да е била загубена картата на водача Л. и въобще да е било давано такова обяснение в хода на проверката. Единствената реакция на дружеството по искането на л. 9 -10 е предоставената и то след съставяне на акта на данните от картата на този водач, но за друг период, сл ед посочения в искането на л. 9-10. Наред с това , 5 искането за предоставяне на данни е от 12.07.22г. и е било връчено лично на законовия представител ( виж на л. 10) , а проверката е приключила едва с КП на 04.11.22г., който също е бил предявен и връчен на законовия представител ( виж на л. 19). Тоест, дружеството е разполагало с цели четири месеца, за да предостави информацията, в които единственото което е сторило е бездействие по отношение на задължението за предоставяне на исканата информация за посочения период. Информацията е от значение ( виж на л. 1114) за проверка на времевите периоди на работа- път и почивка, които са от значение за осигуряване на такова психо-физическо състояние на водача, при което е изключена преумора от прекоремно пътуване или липса на почивка, които фактори са сред основните за пътно-транспортни инциденти.