Протокол № 1913 от 13.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1245/2024
- Вид
- Протокол № 1913
- Подписан
- 13.12.2024
- В сила
- 13.12.2024
- Състав
- Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 3, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1913 гр. Варна, 13.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златина Ив. Кавърджикова
Членове:
Константин Д. Иванов
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501245 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:24 часа се явиха:
Въззивницата Д. Х. Г., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Л. Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемият В. И. Р., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв.В. Я., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „Социално подпомагане“ - Варна, редовно уведомени при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпарщат представител.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, се явява лично.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Не са налице процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл.199 от ГПК писмено заключение с вх.№30519/28.11.2024г. по допуснатата съдебно психологична експертиза на вещото лице психолог Р. Г..
АДВ. Д.: Да се изслуша вещото лице.
АДВ. Я.: Не възразяваме по изслушването на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице след снемане на самоличността му:
Р. С. Г.: 72г., българка, бълг.гражданин, омъжена, неосъждана. Без родство и дела със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение. Предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам представеното заключение.
АДВ. Д.: В хода на вашето психологично изследване бащата сподели ли с Вас по какъв начин е взел детето със себе си за да го заведе в своя дом? Казахте, че има клипче, което Ви е показал.
В.Л. Г.: Не си спомням точно, не помня кога точно е било. Той каза, че на 22.04.2023г. непосредствено след излизане на решението за привременни мерки отишъл да вземе детето, но дали е било този път, в който ми показа клипа не мога да кажа.
АДВ. Д.: Значи бащата не Ви е обяснил по какъв начин е взел детето?
В.Л. Г.: Бащата не ми е обяснил по какъв начин е взел детето, а майката ми подсказа, че е нямал такова разрешение да вземе детето. Бащата не ми каза.
АДВ. Д.: Бащата сподели ли с Вас какъв е режимът му на контакти, как трябва да се изпълнява този режим?
В.Л. Г.: Да, бащата сподели, че режимът трябва да се спазва в някакво заведение, нито в единия, нито в другия дом.
АДВ. Д.: В експертизата посочвате, че детето има доверие към своята майка, 2 определяте я като доверено лице и другото доверено лице, което посочвате е бабата, която се намирала в съседна стая. Бащата според вас, според наблюденията които имате осъзнава ли, че всъщност тези две жени са доверените лица на детето?
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Изследвали ли сте този въпрос и можете ли да се ангажирате със становище?
В.Л.Г.: Определено майката е довереното лице на детето. Фактът, че детето посочва и иска да отиде при баба си, която също постоянно е при него и също помага на майката, и се грижи за детето е другото доверено лице. Детето няма как да каже, но то посочваше с ръка, посочва с пръст. Отива към вратата, иска да отиде при баба си така, че това са все невербални сигнали, че детето има изградена връзка и има доверие към бабата, която се грижи за него.
АДВ. Д.: Ако имате възможност да отговорите на въпроса от вашите наблюдения дали бащата осъзнава, че всъщност тези две лица са доверените лица на детето?
В.Л.Г.: Какво означава „осъзнава“? Да, разбира се че знае, че това са лицата, които се грижат за детето, с които то е установило връзка и тази връзка е доверена.
Разбира се.
АДВ. Д.: Във вашата експертиза на няколко пъти се споменава как той е дошъл по - рано на определената среща, предприема някакви прибързани действия спрямо детето. Нетърпелив е да го вземе, детето показва, че не иска, а той след малко пак опитва, намесва се във вашата работа, когато детето е било при майката. Наблюдавали се тенденция на едно прибързано поведение по отношение на бащата?
В.Л.Г.: Това е един баща, който действително е по –емоционален, който има отношение естествено към детето, затъжил се е за него, иска да го види, иска да го гушне, иска да приказва с него. Това може да породи такова поведение и такава реакция. Това е нормално. Не можем да кажем, че този начин на реагиране излиза от рамките на нормата.
АДВ. Д.: Как го приема детето този начин на реагиране?
В.Л.Г.: Аз съм описала как го приема детето. Детето след като майката е в стаята и след като тя е основното доверено лице то отначало се приближава по –плахо.
То е и на такава възраст, в която вниманието му не може да се задържи толкова дълго време. Прави опити, описала съм всичко, да прерисува, прави опити да вгражда въпреки, че чак на три години дете прави опити да вгражда фигурки в пъзела. Подава на бащата, подава на мен. Всичко това съм го описала. След това обаче пак се връща, 3 което е нормално да се връща към майката, за да получи сигурност и подкрепа. Те така правят всички деца дори и на детската площадка, когато детето се чувства застрашено или когато детето има някаква свръх емоция, то също търси майката. Майката го прегръща и то пак се връща обратно. Това е нормална реакция на едно дете на тази възраст.
АДВ. Д.: Казвате също така, че децата на тази възраст могат да бъдат много лесно прилъгани, така да се каже, да направят нещо, което иска някой от родителите, но в същото време сама току - що казахте, че в момент на стрес детето търси майка си.
Би ли било стресиращо за детето П. в един момент да осъзнае, че нито едно от тези доверени лица не се намират при него, ако то изпадне в някаква стресова ситуация?
СЪДЪТ отправя въпрос към адв.Д.: Искате да кажете, когато детето П. е останало насаме с баща си ли?
АДВ.Д.: Да това имах предвид.
СЪДЪТ оправя въпрос към вещото лице: Може ли детето изведнъж да осъзнае, че майката и бабата ги няма и то да изпита стрес?
АДВ.Д.: Разбрахме, че детето търси майка си при такава ситуация или алтернативно бабата.
В.Л.Г.: Първото нещо, характерно за детето на тази възраст е, че няма оформено съзнание. Второто нещо, което е да, детето може да се прилъже за кратък период от време, например за един час, което аз поне наблюдавах. Описала съм каква атмосфера е създал бащата и каква обстановка, всичко това което видяхме беше много интересно за детето. Бащата правеше клип, разговаряше, подтикваше го да говорят, но това беше за известен период. Да речем в рамките на час. По – нататък детето в един момент може да си помисли, че това е друга обстановка и т.н., и тогава да се сети за майка си и да започне да плаче. Нещо, което много добре показа то и по време на нашата среща.
АДВ.Д.: Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. Я.: Нямаме въпроси към вещото лице. Експертизата е достатъчно пълна, задълбочена. Вещото лице я защити пред вас и нямам въпроси.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Във връзка с посоченото от вас в заключението, че детето може и изпитва страх. Този страх, който е показало детето пред вас, че усеща е защото контактува с непознат човек или страх от бащата, който в 4 един период назад във времето го е отнел от майката и то е стресирано? Може ли да разграничите такива нюанси?
В.Л.Г.: Представата за време и пространство, тя още не е изградена при децата на тази възраст. Няма такова нещо, просто беше съвсем нова обстановката, аз бяха ново за него лице. То показа определено, че познава баща си, но в крайна сметка, когато майката е до него, тя седеше в единия ъгъл в един момент детето иска да си отиде при това доверено лице. После пак се пуска и пак прави някакви опити да установи някакъв контакт с мен и с бащата. Така, че аз казах то съзнание няма така оформено, не съм останала с такова впечатления от клипа, че то се страхува, че има страх от баща си. Няма такова нещо, той го познава, има някакво отношение.
АДВ.Д.: Колко дълъг беше този клип?
В.Л.Г.: Този клип беше с времетраене около 5-10 мин., в такива рамки беше.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Считате, ли че на този етап детето следва да контактува с баща си в присъствието на майката, или на доверено лице, в смисъл на лице, на което е поверила грижите?
В.Л. Г.: Добре е майката да съпровожда детето, когато то установява контакт с баща си, но постепенно следва и да се отделя, и да прави опити да го оставя насаме с бащата.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Смятате, ли че е добре за детето срещите с бащата да се провеждат в контактен център?
В.Л.Г.: Не знам колко е удачно, но факт е че отношенията между родителите не са преработени. Бащата още не е приел раздялата. Той живее с представата, че те са цяло семейство въпреки, че го твърди: „ ние сме разделени“. Аз го питах: „Вие осъзнавате ли, че сте разделени като партньори, но вие сте родители“ и той отговори „да осъзнавам го, но когато виждам обстановката в къщи“ подробно съм описала „двете легла за възрастни“, това което той говори и казва „ама ние сме едно семейство“, това нещо по някакъв начин трябва да се преработи. Той подхожда емоционално към тези партньорски отношения и майката изпитва някакъв страх да осъществява насаме срещи с бащата. Това всичко трябва да се преработи, защото тези отношения ще продължат и няма да имат кой знае какъв ефект за детето. Майката трябва да е спокойна, да съпровожда детето, а бащата също трябва да е приел този факт на раздяла, а той не го е приел.
5
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице: Как може да се случи този напредък в отношенията между родителите?