Решение № 540 от 12.12.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Пещера, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20255240100719 по описа за 2025 година

Предявени са искове от В. Р. В., ЕГН: **********, от *********, чрез адв. Е. И.,, срещу „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Б. Д., по чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

Твърди ищцата, че на 01.07.2024 г. между ищцата и ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 5161619 / 01.07.2024 по силата на който е усвоен кредит в размер на 300 лв. за срок от 16 седмични вноски. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 40,50 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 35%. Общата дължима сума от потребителя – 331,88 лв.

Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на 1 трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем. Вторият договор се сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 138,88 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 16 вноски. В погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана вноска в размер на 8,68 лв..

Твърди , че посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди че договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т, 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл.

19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора е уговорен лихвен процент в размер на и ГПР.

Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвиденото възнаграждение за гаранция, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Твърди ищцата и че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.

2

68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета.

Излага още в исковата си молба и че договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е предвидена лихва в размер на 35 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД (дружеството поръчител) е "Изи Асет Мениджмънт" АД (дружеството кредитор). Клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП Сама по себе си, така уредена, клаузата на чл. 4 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предвид на изложеното счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.

Счита, че сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.твърди че е нищожен на 3 основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл.

19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл.

143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал.

1,предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на гаранция срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал.2,предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/. Предвид, че договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер. Клаузите на договора за предоставяне на гаранция нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Счита и че съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 20 лв. представляващи платено възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за предоставяне на гаранция.

Формулира петитум :

1.

Бъде прогласена нищожността на паричен заем №5161619 / 01.07.2024., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите.

2.

Бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на гаранция 4

5161619 / 01.07.2024., сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.

3.

Осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД. ЕИК: 131576434, да заплати на В. Р. В., ЕГН:

**********, сумата от 20 лв., представляваща заплатената по кредита сума за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

4.

Осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК: 202513690, да заплати на В. Р. В., ЕГН: **********, сума в размер на 20 лв. представляващи платено възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

Ангажира доказателства и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

ЕИК: 202513690.

Твърдят че между страните не е спорно обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит и договор за гаранция. Излагат съображения по същество за валидността и действителността на оспорените клаузи и недължимостта на претенцията.

Твърди , че клаузата за неустойка не е нищожна , като сочи практика в този смисъл, че задължението за гарант не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР. Излага твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителна поради заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави.

5

Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

Съдът е сезиран с искова молба с четири обективно съединени иска – два установителни иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 22 ЗПК и два осъдителни иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.

Обявявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца ищеца В. Р. В., ЕГН: **********, и ответниците „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД Договор за потребителски кредит № 5161619 / 01.07.2024 г. и договор за гаранция № 5161619 / 01.07.2024г., предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема, задължението за заплащане на възнаграждение за поръчител не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР.

По делото е допуснато изменение на предявените осъдителни претенции :

Допуснато е изменение на предявения главен осъдителен иск от В. Р. В., ЕГН:

**********,срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, чрез неговото увеличаване от 20,00 лева (двадесет лева), на сумата от 31.88 лева /тридесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/,представляваща заплатена сума по недействителен Договор за паричен заем № 5161619 / 01.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.