Акт № 40415 от 02.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40415 гр. София, 02.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20261110126798 по описа за 2026 година

Производството е по чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба , вх. № 14939/22.05.2026г. по описа на Върховния административен съд , предявена от жалбоподателя Х. Б. Х. срещу заповед № КВ- 376/05.05.2026г на Министър –председателя на Република България , с която жалбаподателят е преназначен от длъжността „председател на Управителния съвет (УС) на Националния борд за разследване на проишествия във въздушния , водния и железопътен транспорт (НБРПВВЖТ)” на длъжността „заместник-председател на УС на НБРПВВЖТ”, като се иска отмяната от съда на оспорваната заповед.

Ответникът *** оспорва подадената жалба като недопустима и неоснователна видно от изявленията на представителя му в подадения на 02.07.2026г. отговор на жалбата по адм. д. № 7009/2026г. на ВАС, VІІ отделение. Посочва се , че оспорваната заповед „съдържа всички реквизити съгласно изискванията на чл.59 АПК”. Отбелязва се , че заповедта е издадена на основание чл.4 от Правилника за дейността , структурата и организацията на НБРПВВЖТ (ПДСОНБРПВВЖТ). Обобщава становище се , че според трайната съдебна практика прекратяването на праовотношението с лицата по чл.19а, ал.2 ЗА (която като специална правна норма изключва общите правни норми на КТ), съответно преназначаването им „е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол”, поради което не е необходимо съответната заповед да бъде мотивирана. Предявено е искане за прекратяване на съдебното производство по жалбата ,без тя да бъде разглеждана.

Ответникът **** оспорва подадената жалба като недопустима и неоснователна видно от изявленията на представителя му в подаденото на 15.07.2026г. писмено становище по адм. д. № 7009/2026г. на ВАС, VІІ отделение. Сочат се доводи , според които съгласно чл.4 във връзка с чл.3,ал.2 ПДСОНБРПВВЖТ Министър-председателят има правомощия да назначава , а съответно и да преназначава председателят и заместник-председеталите на УС на НБРПВВЖТ , като упражняването на тези правомощия не изисква мотивиране , 1 преценката му е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, а акът за назнчаване и пренезначаване на членове на УС на НБРПВВЖТ не е административен акт.

Софийски районен съд,68 състав като прецени допустимостта на предявения установителен иск, констатира следното от процесуално-правна страна:

ОТНОСНО РОДОВАТА ПОДСЪДНОСТ НА ДЕЛОТО :

Жалбата , вх. № 14939/22.05.2026г. е предявена първоначално пред Върховния административен съд, през който е образувано адм. дело № 7009/2026г. по описа на ВАС, VІІ отделение.

ВАС , VІІ отделение с определение № 8661/19.08.2026г. е постановил ПРЕКРАТЯВАНЕ на образуваното пред него съдебно производство по адм. дело № 7009/2026г. и ИЗПРАЩАНЕ на делото на Административен съд – София град, тъй като е установил , че „ в закон не е предвидено , че тези актове (като оспорваната заповед заповед № КВ-376/05.05.2026г на Министър –председателя на Република България-б.с.) подлежат на обжалване пред Върховен административен съд като първа инстанция”.

След препращането на делото в Административен съд – София град е образувано адм. дело № 10312/2026г. по описа на АССГ, ІІ отделение , 23 състав.

АССГ, ІІ отделение , 23 състав с определение № 35787/16.09.2026г. е постановил ПРЕКРАТЯВАНЕ на образуваното пред него съдебно производство по адм. дело № 10312/2026г. и ИЗПРАЩАНЕ на делото на Софийски районен съд, тъй като е приел , че „правоотношението , което се изменя с процесната заповед чрез преназначаването на жалбоподателя , е трудово” и „спорът за това дали процесното изменение на правоотношението е законосъобразно, е трудов – чл.357, ал.1 КТ” , поради което „спорът следва да се разгледа по реда на ГПК – чл.360,ал.1 КТ”.

След получаване на делото в СРС е образувано настоящото исково гр.д. № 26798/2026г. по описа на СРС, 68 състав.

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

Предявеният иск е НЕДОПУСТИМ.

По делото е базспорно , че ищецът (жалбоподателят-б.с.) Х. Б. Х. е изпълнявал длъжността „председател” на Управителния съвет (УС) на Националния борд за разследване на проишествия във въздушния , водния и железопътен транспорт (НБРПВВЖТ).

Според чл.2, ал.1 ПДСОНБРПВВЖТ НБРПВВЖТ е държавен орган към МС, самостоятелно юридическо лице по чл.60 ЗА. Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 и чл.4 ПДСОНБРПВВЖТ НБРПВВЖТ е колегиален орган , който се ръководи от Управителен съвет , състоящ се от трима членове , в това число председател и двама заместник-председатели, които се назначават от Министър-председателя.

Следователно председателят и заместник-председателите на УС на НБРПВВЖТ са органи на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 ЗА , тъй като са „ръководители на държавни институции , създадени със закон или с постановление на МС”.

2

Според чл.19а, ал.1 ЗА посочените в чл.19,ал.4 членове на колегиални органи „имат всички права по трудово правоотношение освен тези , които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение”. Съгласно чл.19а, ал.2 ЗА правоотношенията на тези лица „могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа , който ги назначава , съответно определя , по негова преценка”.

Следователно Министър-председателят съгласно чл.4 ПДСОНБРПВВЖТ и чл.19а, ал.2 ЗА има правомощия по своя преценка, неподлежаща на съдебен контрол, да назначава , преназначава и уволнява предедателят и заместник-председателите на УС на НБРПВВЖТ.

С жалбата , вх. № 14939/22.05.2026г. (искова молба-б.с.) жалбоподателят (ищецът-б.с.) Х. Б. Х. иска отмяна на заповед № КВ-376/05.05.2026г на Министър –председателя на Република България , с която е преназначен от длъжността „председател” на длъжността „заместник-председател” на УС на НБРПВВЖТ.

Следователно искането , съдържащо се в жалбата , вх. № 14939/22.05.2026г., по правното си естество е иск за отмяна на волеизявление (заповед) на органа по назначаване като страна по трудово правоотношение по чл.19а,ал.1 ЗА, упражняваща работодателските правомощия , с което се изменя съдържанието на това правоотношение чрез промяна на длъжността , изпълнявана от работника или служителя .

Искът за отмяна на волеизявление на работодателя по трудово правоотошение е конститутивен.

Конститутивните искове са допустими , само когато са изрично предвидени в закон.

Волеизявленията на работодателя по трудово правотношение не могат да бъдат оспорвани чрез конститутивни искове ,освен в изрично предвидените в закона случаи.

Единствените волеизявления на работодателя , които могат да се оспорват от работника или служителя, са изявленията (заповедите) за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение (уволнение) – чл.344,ал.1, т.1 КТ и за налагане на дисциплинарни наказания – чл.358 КТ. Други волеизявления на работаделя не подлежат на оспорване чрез съдебни искове.

В Кодекса на труда и в други закони няма регламентиран конститутивен иск , чрез който работник или служител да оспорва и да иска отмяна на волеизявление (заповед) на работодателя за едностранна промяна на елементи от съдържанието на трудовото правоотношение по чл.66 КТ , включително за оспорване на акт за едностранна промяна на длъжността, както е в конкретния случай. Работникът или служителят разполагат с други средства за защита срещу незаконно по чл.118 ,ал.1 КТ волеизявление на работодателя за едностранна промяна на длъжността , но не и с конститутивен иск за отмяната на заповедта , която налага тази промяна. Работникът или служителят може да сезира Инспекцията по труда или да откаже да изпълни такава заповед , а след това да оспори дисицпилнарно уволненение , ако такова бъде наложено. Но работникът или служителят не раполага с изричен конститутивен иск да иска отмяна на заповед на работодателя за промяна на 3 длъжността му.

В разглежданата хипотеза е налице и още една причина , поради която председателят и заместник-председателите на УС на НБРПВВЖТ не разполагат с конститутивни искове за отмяна на заповедта на Министър-председателя за преназначаването им. Това е изричното правомощие по чл.4 ПДСОНБРПВВЖТ и чл.19а, ал.2 ЗА на Министър-председателят да назначава , преназначава и уволнява предедателят и заместник-председателя на УС на НБРПВВЖТ по своя преценка, неподлежаща на съдебен контрол .

Поради посочените причини, тъй като предявеният от ищеца конститутивен иск за отмяна на заповед по чл.4 ПДСОНБРПВВЖТ за преназначаването му от председател в заместник-председател на УС на НБРПВВЖТ не е изрично предвиден в закон , този иск е НЕДОПУСТИМ , което обуславя недопустимост и на образуваното въз основа на него съдебно производство и налага прекратяването му.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 26798/2026г. по описа на СРС, 68 състав.

Определението за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщенията до страните.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на всяка от страните и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4