Решение № 456 от 14.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 456

Монтана, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20267140700132 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 171, т. 1, б. з, гг от ЗДвП и чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. С. В., [населено място], чрез адв. А. против Заповед № GPAM-2472751/05.03.2026 г. на К. В. К. - Старши полицай към РУ Монтана, ОДМВР Монтана, с която временно му е отнето СУМПС поради извършено нарушение на чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата оспорващият твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, като постановена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона. Твърди, че разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП не въвежда задължение за администрацията във всички изброени случаи да налага предвидените ПАМ, а само когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В оспорената заповед липсва обосновка на обстоятелствата, налагащи прилагането на ПАМ. а само са посочени законовите разпоредби, които административният орган счита за нарушени. Не са изложени и мотиви досежно срока на действие на мярката. ЗДвП посочва срок, за който следва да се приложи мярката по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. гг) от ЗДвП само с горна граница /не повече от шест месеца/, както е посочено и в заповедта за налагане на ПАМ, но в същата не е конкретизиран размер/срок на лишаването. Счита, че срокът за отнемане на свидетелството за правоуправление, следва да бъде определен и обоснован с конкретни факти и обстоятелства, налагащи отнемането именно за този срок, каквото не е направено. В заповедта единствено се твърди виновно нарушение на нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП без тази вина, респ. извършването на твърдяното нарушение да е доказано по какъвто и да е начин. Водачът на ПС не е негов собственик, което обстоятелство е вписано и в оспорената ПАМ и поради това, неправилно, неоснователно и незаконосъобразно му се вменява вина за извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. След измененията на 143, ал. 10 от ЗДвП и на останалите норми, с които тази е систематично и смислово свързана, включително към датата на издаване на процесната ЗППАМ, е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомление на собственика на МПС от ОД на МВР. Т. уведомление дължи информационният центьр по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025 г. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният центьр уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата па изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, като в случая такова уведомление до собственика на автомобила не е изпращано. Считам още, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото на следващия ден /06.03.20201,/ служебно възстановяване на регистрацията на МПС марка „Форд*/модел „Пума" с per. № [рег. номер], собственост на Й. А. Н.. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1. буква „з", подб. „гг" от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа на съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е незабавно отстранено и регистрацията на автомобила е възстановена ех lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради сключената валидна застраховка „Гражданска отговорност", видно от приложената към жалбата застрахователна полица №ВС/23/126000809338, издадена на 06.03.026 г. в 14:04:42 часа със застрахователен период от 14:04:42ч. на 06.03.2026 г. до 23:59:59ч. на 05.03.2027 г. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. При тези факти неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила иманентно присъщите за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции /яснота в тази насока не внася и т. 10 от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Вх. №: 51-402-01- 25/17,12.2024 г., с който е приета новата разпоредба на чл. 171, т. 1, б."з" от ЗДвП/. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. предмет на специалното производство по ЗАНН, какъвто характер принудителните административни мерки не би следвало да имат, вкл. с оглед принципа на пропорционалност на ограниченията на правото по чл. 50 от ХОПЕС, изискващ, съгласно установената съдебна практика по чл. 52, § 1 от ХОПЕС. прилагането на ограниченията, само ако са необходими за постигането на легитимни цели, преследвани от приложимата правна уредба, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. Отделно от това, в чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е предвидена специална разпоредба за налагане на принудителна административна мярка в случай на управление на МПС без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, където срока за налагането й е до представяне на информация за сключена валидна застраховка, в каквато насока е и диспозицията на материално правната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. в която е предвидено, че „служебно прекратена регистрация на пътно превозно средата се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, aл. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.“ Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма стенен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. А когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях. ако и по този начин ще се постигне целта на закона. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С други думи, търси се съответствие между преследваната законова цел и средствата за нейното постигане, както и постигане на баланс между обществения и личния интерес. Моли да се отмени Заповедта и се присъдят направените деловодни разноски, съгласно списък.

Ответната страна ст.полицай К. К. при РУ Монтана при ОДМВР Монтана оспорва жалбата и моли да се потвърди оспорената Заповед. Прави възражение за размера на адвокатския хонорар, тъй като делото не е с фактическа сложност и приключва в едно съдебно заседание.

Административен съд – Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-2472751/05.03.2026 г. на К. В. К. - Старши полицай към РУ Монтана, ОДМВР Монтана, на В. С. В. е наложена мярка - временно отнемане на СУМПС поради извършено нарушение на чл. 175, ал. 3 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Заповедта е издадена на основание съставен АУАН № 1075617 от 05 03 2026 г., с който на същата дата, около 13:55 ч. е установено, че оспорващият управлява л.а. рег. № [рег. номер], което е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 23 12 2025 г.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Съгласно Заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на Директор на ОД на МВР – Монтана, служителите на длъжност „Младши автоконтрольор“ в РУ и ОДМВР Монтана са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП.

Съгласно справка за л.а. рег. № [рег. номер], същият е със служебно прекратена регистрация при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на дата 23 12 2025 г. поради уведомление от ГФ за липса на гражданска отговорност и служебно възстановяване на дата 06 03 2026 г. след ново уведомление от ГФ за валидна гражданска отговорност.

Съгласно Мотивирана резолюция № 26-0996-[рег. номер] на Началник РУ ОДМВР Монтана от 10 03 2026 г. е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1075617 от 05 03 2026 г., а материалите са изпратени на РП Монтана за установяване на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

По делото са представени още справка за нарушител на оспорващия, Свидетелство за регистрация и данни за собственика на МПС с рег. № [рег. номер], застрахователна полица на същото МПС с валидност от 06 03 2026 г. 14:04:42 мин., договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

С Определение № 348 от 24 03.2026 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като е дал възможност за ангажиране на относими към предмета на спора доказателства.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирано лице – адресатът на акта, на което се засягат законни негови права и интереси. Оспорената Заповед е връчена на дата 05 03 2026 г., видно от отбелязването върху самата Заповед, а жалбата е подадена на 19 03 2026 г., видно от поставения върху същата щемпел, поради което същата се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок, както и се явява допустима за разглеждане по същество.

Страните не спорят по обстоятелството, че на дата 05 03 2026 г., около 13:55 ч. оспорващият е управлявал л.а. рег. № [рег. номер], който е бил със служебно прекратена регистрация, нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Спорно е дали Заповедта отговаря на изискванията на закона за форма и конкретно мотивировка за нейното издаване, както и дали наложената мярка е съответна на материалния закон и неговите цели.

Този състав счита, че основанията за налагане на ПАМ са изрично изчерпателно изброени в нормата на чл. 171 от ЗДвП, като при наличието на която и да е от предвидените от законодателя хипотези, административните органи, на които са възложени правомощия да налага такива мерки, следва да издадат съответната Заповед, т.е същите действат в условията на обвързана компетентност.

В настоящия случай наложената ПАМ е при условията на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, която гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б. „з“) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: подб. „гг“) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.