Решение № 103 от 12.06.2019, Административен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И Е

№............. град Шумен, 12.06.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Маргарита

Стергиовска при секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 181 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от Г.С.К. ***, срещу Решение №56/11.03.2019 г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с коeто е оставена без уважение жалбата на Г.К. срещу Разпореждане №С 190027-137-00001260 от 12.02.2019 година на публичен изпълнител, в частта му, с която е отказано прекратяването на събирането на вземанията поради изтекла давност, произтичащи от: такси по ИЛ от 10.09.2012 г. на ШРС по гр. д. № 1538/2012 г. в размер на 135.20 лв., ведно с дължимите лихви и разноски в размер на 189.68 лв. ведно с дължимите лихви и глоби в размер на 3000 лв. по ИЛ от 21.12.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. на Силистренския районен съд.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че не е получавал изпълнителни листи, издадени по гр. д. № 1539/12 г. на ШРС и по НОХД № 1121/2011 г. на РС-Силистра. Сочи, че не му е връчвано и Постановление изх. № 8221/2003/000006/16.06.2008 г., с което е наложен запор върху банковите му сметки.

Твърди, че давността не е прекъсната с образуване на изпълнителното дело и с присъединяването на други изпълнителни основания. Позовава се на Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 година на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело №3/2016 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.

Ответникът Директор на ТД на НАП град Варна, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 07.05.2019 година, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Ц.Ст., оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №56/11.03.2019 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 2806/28.02.2019 г. по описа на ТД на НАП- гр. Варна, подадена от Г.С.К., и е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане №С 190027-137-00001260 от 12.02.2019 година на публичен изпълнител, в частта му, с която е отказано прекратяването на събирането на вземанията поради изтекла давност, произтичащи от: такси по ИЛ от 10.09.2012 г. на ШРС по гр. д. № 1538/2012 г. в размер на 135.20 лв., ведно с дължимите лихви и разноски в размер на 189.68 лв. ведно с дължимите лихви и глоби в размер на 3000 лв. по ИЛ от 21.12.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. на Силистренския районен съд.

Въпросното решение на Директора на ТД на

НАП - гр. Варна е било съобщено на адресата на 22.03.2019 г., видно от надлежно извършеното отбелязване в известие за доставяне на регистрираната пощенска пратка /л. 37 от делото/.

Недоволен от така издаденото решение Г.К. е обжалвал същото, депозирайки на 26.03.2019 г. чрез административния орган жалба въз основа на която е образувано настоящето дело.

Между страните няма спор

, че жалбоподателят има публични задължения, нито пък спори броят на тези публични вземания и размерът на което и да е от тях. Твърди обаче, че тези негови задължения трябва да са погасени по давност, поради което и депозира молба от 27.12.2018 г. в ТД на НАП - гр. Варна, с което прави възражение за изтекла давност на основание чл. 82 ал.3 от ЗАНН и ТР №2/17 г. на ВАС за следните установени по основание и размер задължения, произтичащи от издадени НП, фишове и глоби и такси по съдебни актове на ШРС и РС-Силистра.

Видно от документите, съдържащи се в преписката по издаване на оспорвания акт, в ТД на НАП град Варна е образувано изпълнително дело №27030008221/2003 г. срещу жалбоподателя въз основа на множество изпълнителни основания, в т. ч. такси по ИЛ от 10.09.2012 г. на ШРС по гр. д. № 1538/2012 г. в размер на 135.20 лв., ведно с дължимите лихви и разноски в размер на 186.68 лв. ведно с дължимите лихви и глоби в размер на 3000 лв. по ИЛ от 21.12.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. на Силистренския районен съд, въз основа на Разпореждане за присъединяване изх. № 8221/2003/0000024/25.07.2014 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 14.12.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП град Варна по изп.д.№27030008221/2003 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, посочени изчерпателно в Постановлението. Същото е надлежно връчено на оспорващия на 21.12.2018 г., видно от обратна разписка на л.24 от делото.

С молба от 27.12.2018 г. жалбоподателят е поискал прекратяване на производството по изпълнителното дело, поради погасяване на задължения по давност, в това число и по процесиите глоби, такси и разноски по съдебни дела.

С разпореждане №С 190027-137-00001260 от 12.02.2019 година публичният изпълнител при ТД гр. Варна на НАП е отхвърлил искането.

За да постанови този резултат публичният изпълнител е приел, че не е изтекла давността по чл.171 от ДОПК, която започва да тече след образуване на изпълнителното дело, както и са предприети действия, които прекъсват давностния срок, а именно издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 21.02.2019 г./л.27 от делото/. С Жалба вх.№2806/28.02.2019 г. жалбоподателят е оспорил частично разпореждането за отказ за прекратяване на изпълнително дело пред Директора на ТД на НАП град Варна, който с Решение №56/11.03.2019 година е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждането. В Решението административният орган е приел, че с образуване на изпълнителното дело е приложим давностният срок по чл.171 от ДОПК, както и с издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки е прекъсната давността.

Потвърдителното решение на Директора на ТД на НАП - гр. Варна е връчено на жалбоподателя на 22.03.2019 г., който е останал недоволен, депозирайки на 26.03.2019 г. чрез административния орган жалба въз основа на която е образувано настоящето дело.

При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва и в определения от чл.

268, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна по следните съображения:

В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, в писмена форма и съдържа посочените в чл.

59, ал. 2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Самият отказ за прекратяването на изпълнителното производство, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл.

226, ал. 2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл.

267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.

В случая се спори между страните погасени ли са по давност публичните задължения на жалбоподателя по отношение на установените и изискуеми публични вземания, както следва: - вземането, произтичащо от Изпълнителен лист от 21.12.2011 г., издаден по Споразумение №916/14.11.2011 г., в сила от 14.11.2011 г. по НОХД №1121/2011 г. по описа на Районен съд – гр.

Силистра, с който оспорващият е осъден да заплати по сметка на съда сумата от 3000 лв., представляваща глоба, сумата от 181.68 лв., представляваща разноски по делото и такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист; - вземането, произтичащо от Изпълнителен лист от от 10.09.2012 г. по Решение № 500 от 06.12.2012 г., по гр. Д. №1538/2012 г по описа на ШРС, влязло в законна сила на 12.06.2012 г., с което оспорващият е осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса и разноски в размер на 130.20 лв. и такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

По делото не са представени преписи от съдебните актове, но между страните не съществува спор, че се касае за наказание "глоба" по смисъла на НК, респ. института на давността във връзка с изпълнение на наказанието "глоба" е уреден изрично в НК.

Според разпоредбата на чл.

82, ал.1, т.5 от НК "Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли две години за всички останали случаи", измежду които попада и процесния такъв. Съответно нормата на чл.

82, ал.2 от НК предвижда, че "Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила", а ал.3 от същия текст въвежда правилото, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата и след свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. Съгласно ал.4 от същата разпоредба, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1. От своя страна ал.5 установява, че "Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство".

Веднага следва да се посочи, че нормата на ал.5 на чл. 82 от НК изключва приложението единствено и само на т.нар. "абсолютна погасителна давност", предмет на регламентация на "предходната алинея" – ал.4 на чл. 82 от НК, и по никакъв начин не обосновава извод, че при образувано изпълнително производство в срока по т.5 на ал.1 на чл. 82 от НК от тази дата насетне приложим е институтът на общата погасителна давност, уредена в чл. 171 от ДОПК. Напротив, по аргумент от ал.2 на чл. 82 от НК /чието приложение не е изключено от разпоредбата на ал.5, която е категорична, че не се прилага единствено и само "предходната алинея", а не целият текст на чл. 82 от НК/, от тази дата давността е прекъсната и започва да тече нова давност, като безспорно се касае за сроковете по ал.1 от чл. 82 от НК в случая този по т.5.

Или иначе казано, в НК изрично е уреден институтът на т.нар. давност за изпълнение на наложените наказания и настоящият казус следва да намери приложение на плоскостта на НК.

Именно НК, като акт кодифициращ материята относно ангажиране наказателната отговорност на дееца за осъществен от него състав на пестъпление и налагане на съответното наказание, както и неговото изпълнение, е специалният закон, който изключва приложението на нормите на ДОПК, уреждащи включително и нормите на погасителната давност, при положение че съгласно и последните не намират приложение в случай, че друг закон предвижда по-кратък срок, какъвто е и срокът по чл. 82 от НК.

Така очертаната правна уредба съотнесена към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че по отношение на процесните публични вземания предвидената в чл.

82, ал.1, т.5 от НК вр. и с ал.2 от същия нормативен акт давност е изтекла на 15.11.2013 г., тъй като до този момент от данните по делото не се установява да са предприети каквито и да е действия от надлежните органи, спрямо наказания за изпълнение на наказанието.

Събирането на вземанията по процесните