Определение № 2313 от 26.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2313 гр. София, 26.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002900702 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ответниците “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, З А Д “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД,

ЕИК 040638060, ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК

000694286, и “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, като всеки от касаторите атакува решение № 744/05.12.2023 г. по в.т.д. № 505/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в съответната част, с която е потвърдено решение № 260049/23.01.2023 г. по т.д. № 505/2021 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част за осъждане на конкретния ответник да заплати на ищеца “СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД, ЕИК 113509219, неплатения остатък от застрахователно обезщетение за вредите, причинени вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 18.05.2017 г., изразяващи се в направени разходи за възстановяване на електродъгова пещ 3 (ЕДП 3) – за външни услуги, за вложени собствени материали и за огнеупорни материали, съобразно размера на участието на всеки от застрахователите в покритието, уговорен в договор за застраховка “Имущества всички рискове”, сключен с полица № 0888017210000016 в хипотеза на съзастраховане по чл.

1

376 КЗ.

С касационната жалба на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че САС е ценил само някои от събраните доказателства и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до неправилно заключение за уважаване на исковете. Сочи се, че предявените против този ответник искове са недопустими, тъй като на основание чл. 376, ал. 6 от КЗ застрахованият имал право да претендира застрахователно обезщетение само от водещия застраховател, който единствено притежавал активна процесуална легитимация, но не и останалите съзастрахователи. Счита се, че съгласието, дадено от третите ползващи се от застраховката лица, се отнася до размера на доброволно заплатеното обезщетение от водещия застраховател, но е и за търсената от ищеца горница по съдебен ред. Релевира се също, че с доброволно изплатеното обезщетение вредите на ищеца са репарирани в цялост съобразно договора и приложимия закон. Акцентира се, че правилно е приложен от водещия застраховател коефициент на подзастраховане, тъй като в процесната застраховка е договорено пропорционално обезщетяване по смисъла на чл. 389, ал. 2 КЗ и застраховката е сключена при условията на чл. 401 КЗ – съвкупност от вещи.

Според този касатор, горецитираната разпоредба не изключва прилагането на подзастраховане в такава хипотеза. Навеждат се доводи, че апелативният съд неправилно приема за доказани факти и обстоятелства във връзка със съдебно оспорения размер на вредите, въз основа на извънсъдебни отношения и то в частност между ищеца и водещия застраховател при разглеждането на претенцията, като същевременно приема, че всеки застраховател отговаря разделно, поради което на преценка подлежи само неговото поведение. Прави искане да бъде обезсилено като недопустимо, съответно отменено като неправилно въззивното решение в обжалваната част и да бъдат отхвърлени предявените против този касатор искове.

Искането на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т.

1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

2

1 . “Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?”.

Релевира се, че същият е разрешен в противоречие с практиката на касационната инстанция – решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о., решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение от 09.05.2011г. по гр.д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, решение № 94/16.08.2022 г. по гр.д. № 924/2021 г., IV г.о., решение № 61/07.07.2022 г. по гр.д. № 1659/2020 г., I г.о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

2. “При договорен водещ застраховател и липса на “уговорено друго” по смисъла на чл. 376, ал. 5 и ал. 6 КЗ, допустимо ли е завеждане на осъдителна съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение срещу застраховател различен от водещия?”.

3 . “Налице ли е правен интерес за застрахования от завеждане на паралелни осъдителни съдебни претенции срещу всички застрахователи, когато има договорен водещ такъв по смисъла на чл. 376 ал. 5 и ал. 6 КЗ?”.

4. “Допустимо ли е приложението на чл. 389, ал. 2 от КЗ при застраховане на съвкупност от вещи по смисъла на чл. 401 от КЗ? ”.

По този въпрос се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради несъответствие на въззивното решение с практиката на ВКС – решение № 161/24.11.2020 г. по т.д. № 724/2009 г. на ВКС, ТК, и решение № 128/12.07.2010 г. по т.д. № 969/2009 г. на ВКС, ТК, в които се приема, че подзастраховането е неприложимо само при застраховка на бъдеща земеделска реколта.

По втория, третия и четвъртия въпрос се твърди, че отговорът ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

В касационната жалба на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната уважителна по отношение на този касатор част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила 3 и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.

Сочи се, че САС не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, не е извършил самостоятелен анализ на същите и не е изложил собствени мотиви по съществото на спора, а е обсъдил само правилността на съображенията на първата инстанция с оглед въведените оплаквания. Конкретизира се, че не са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства – доклади на “Би Ел Ай” ЕООД и кореспонденция със застрахованото лице, както и констатираните от вещото лице по комплексната експертиза несъответствия.

Не са съобразени съществени изводи на вещите лица, основно дадени в съдебното заседание по изслушване на заключението. Според този касатор, предвид частичното обсъждане на доказателствения материал по делото въззивният съд не е установил в пълнота фактическата обстановка и постановеният съдебен акт е необоснован. Счита се, че в решението на САС липсва анализ на приложимите материалноправни норми и позоваване на научните, логическите и опитните правила. Правните изводи са обосновани с произволно избрани доказателства. Акцентира се, че в разглеждания случай не е приложима практиката на ВКС относно неприложимост на правилата за подзастраховане при застраховка на бъдеща реколта, тъй като по процесната полица е застрахована съвкупност от вещи, представляващи машини, съоръжения и оборудване, които нямат пазарен аналог, включително увредената ЕДП 3. Добавя се, че застрахованата съвкупност от вещи има конкретно определяема стойност, както към датата на сключване на застрахователния договор, така и към застрахователното събитие, за което самият ищец е представил доказателства в хода на разглеждане на претенцията му от водещия застраховател. “СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД не може да обоснове документално посочената в полицата по-ниска застрахователна сума за секция МСО, а единственото обяснение е, че същата се ползва за нуждите на застраховката (т.е. за формиране на по-ниска премия), поради което се сочи като правилно прилагането от водещия застраховател на коефициент на подзастраховане при определяне на дължимото обезщетение.

Претендира се да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и отхвърлени насочените срещу този касатор искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение на основание чл.280, ал. 1, т. 1 и съответно т.3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

4

1 . “Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?”.

Релевира се, че по този въпрос въззивното решение не съответства на практиката на ВКС, обективирана в решение № 197/29.11.2023 г. по гр.д № 4228/2022 г. на ВКС, ГК, I I г.о., решение № 198/29.11.2023 г. по гр.д. № 3852/2022 г. на ВКС, ГК, I I г.о., решение № 50122/23.11.2023 г. по т.д № 2043/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 50051/23.11.2023 г. по т.д. № 900/2022 г. на ВКС, ТК, I I т.о., решение № 212/14.12.2023 г. по гр.д. № 4527/2022 г. на ВКС,

ГК, III г.о., решение № 211/14.12.2023 г. по гр.д. № 937/2023 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 227/18.12.2023 г. по гр.д. № 4291/2022 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 50129/09.01.2024 г. по гр.д. № 3737/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

2. “В хипотезата на чл. 401 КЗ, когато застрахователният договор е сключен за съвкупност от вещи, допустимо ли е позоваването на подзастраховане, съгласно разпоредбите на чл. 389 КЗ и трябва ли да се държи сметка за вида на съвкупността от вещи и преддоговорните и договорните отношения между страните по застрахователния договор?”.

По втория въпрос се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.

3 ГПК, тъй като отговорът ще допринесе за развитието на правото. Уточнява се, че към момента няма относима практика на ВКС, освен решение № 128/12.07.2010 г. по т.д № 969/2009 г., което разглежда случай на подзастраховане при специфична съвкупност от вещи, за която общите правила са неприложими.

С касационната жалба на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД се атакува въззивното решение в осъдителната спрямо този касатор част като неправилно на основание чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.

Оспорват се мотивите на апелативния съд, че не е налице подзастраховане по смисъла на чл. 389 КЗ, тъй като се касае за застраховка на съвкупност от вещи.

Счита се, че към датата на сключване на застраховката процесната съвкупност е ясно определена по вид, количества и със съответни отчетни стойности на всяка вещ от нея, поради което се прилага подзастраховане. Пояснява се, че по данни от счетоводните записвания на ищеца към 31.03.2017 г. отчетната стойност на активите в част “Машини, съоръжения и оборудване” е 567 223 414,50 лева и застрахователната сума от 348 450 672,80 лева е по-ниска от възстановителната (отчетната) стойност на увредените вещи, поради което 5 обезщетението следва да бъде определено при условията на клаузата на р.VII, т. 3 във връзка с р. III, т. 3.1. от общите условия, т.е. с коефициент на подзастраховане от 0,6143%, който се прилага към направените разходи за възстановяване на щетите. Допълва се, че при ликвидация на щетата водещият застраховател е приложил коефициент на подзастраховане 0,6139%, като същият е с незначителна разлика след втория знак на десетичната запетая.

Релевира се, че САС е приел за доказан размера от 199 650,77 лева за разходи за външни услуги, но е потвърдил решението на СГС. Излагат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил възраженията в жалбата относно разходите за собствени материали, а декларативно е намерил констатациите на ангажирания от застрахователите авариен комисар, без да бъде обсъдено възражението, че съгласно клауза на р. VII, т.4 от общите условия към процесната полица при частична загуба обезщетението не може да надхвърли необходимите за възстановяване разходи. Добавя се и че от застрахователите правилно е взето предвид състоянието на оборудването към датата на застрахователното събитие. Изтъква се, че касателно разходите за огнеупорни материали липсват мотиви защо не следва да се редуцира стойността с 30%, съответстваща на състоянието на този консуматив към датата на застрахователното събитие, както и съгласно относимата разпоредба на р. VII, т. 4 от общите условия. Обобщава се, че втората инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение и е формирала необосновани крайни изводи, тъй като не е обсъдила всички направени във въззивната жалба оплаквания и възражения на този ответник. Заявява се искане за отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявените срещу този застраховател искове.