Решение № 3713 от 08.10.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3713 гр. Варна, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110103932 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 48893/18.06.2026 г. от съделителя К. Я.

К., чрез адв. И. Д., с оглед констатирани очевидни фактически грешки, допуснати в постановеното по делото Решение № 2157 от 01.06.2026 г. по извършване на делбата.

Посочено е в молбата, че в постановеното по делото решение по извършване на делбата съдът не е посочил изрично ограниченията, при които се придобиват от съделителите в дял и собственост делбените имоти, с оглед учреденото върху тях право на ползване в полза на третите лица Иван Желев К. и Ганка Янкова К.а. Отделно от това се поддържа, че дължимата от съделителя Е. А. С. сума за уравнение на дяловете в полза на молителя К. следва да бъде 15 907,91 евро (31 113,16 лв.), а не както е посочено в диспозитива - 12 914,72 евро (25 259 лв.), представляваща разликата между стойността на имотите, поставени в дял на първия (299 278 лв.) и на втория съделител (274 019 лв.).

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК е постъпил отговор молбата от насрещната страна Е. А. С., чрез адв. Н. К., в който се изразява становище за нейната неоснователност. Посочено е, че учреденото пожизнено в полза на третите лица ограничено вещно право на ползване на делбените имоти е взето предвид от съда при извършване на делбата, в който смисъл са изложени и 1 мотиви, но същото няма основание да намери място в диспозитива на решението, доколкото не засяга правата на съделителите, нито прекратяването на съсобствеността между съделителите. Страната счита, че не е налице твърдяното несъответствие при изчисляване следващата се в полза на ответника сума за уравнение на дяловете, като изразява становище, че възражението на последния в този смисъла е такова по същество и подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол. По изложените съображения моли искането да бъде оставено без уважение.

Постъпила е и молба с вх. № 48895/18.06.2026 г. от съделителя К. Я. К., чрез адв. И. Д., с оглед констатирани очевидни фактически грешки, допуснати в постановеното по делото Решение № 4378 от 04.12.2024 г. по допускане на делбата.

Излага се в молбата, че съдът е изложил мотиви относно наличието на учредено в полза на трети лица ограничено вещно право на ползване досежно делбените имоти, но същото не е отразено в диспозитива на съдебното решение, с което е допусната делбата между съделителите. В този смисъл се моли за посочване в диспозитива на решението на съществуващите ограничения на делбените имоти.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК е постъпил отговор молбата от насрещната страна Е. А. С., чрез адв. Н. К., в който се изразява становище за нейната неоснователност и се моли за оставянето й без уважение. Посочено е, че със съдебното решение са разрешени в цялост относимите по фазата на допускане на съдебната делба въпроси, поради което и не е налице нито несъответствие между формираните мотиви, нито е налице непълнота на решението.

Съдът след запознаване с депозираните молби за допускане поправка на очевидни фактически грешки и при съблюдаване на депозираните становища от насрещната страна и като взе предвид относимите правни норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Очевидна или явна фактическа грешка е всяко едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението, т.е. очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, като е пропуснал или погрешно е 2 отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. В този смисъл е решение № 475/26.10.2010 г., по гр. д. № 881/2010 г., на II г.о. на ВКС.

По делото е постановено Решение № 4378 от 04.12.2024 г. по първа фаза на делбеното производство, с което е допуснато извършването на съдебна делба на основание чл. 69 ЗН на следните недвижими имоти: апартамент № 44 с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор

***, ведно с построената в имота вилна сграда за сезонно ползване с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, между съделителите Е. А. С. и К. Я. К. при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, както и поземлен имот с идентификатор ***, между съделителите Е. А. С. и К. Я. К. при квоти 10 000/31 649 ид.ч. за първата и 21 649/31 649 ид.ч. за втория.

По делото е постановено Решение № 2157 от 01.06.2026 г., с което възлагателната претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителя К. Я. К. е отхвърлена, а по реда на чл. 353 ГПК в негов дял и изключителна собственост са поставени имотите, както следва: апартамент № 44 с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор

***. В дял на съделителя Е. А. С. са поставени имотите, както следва: поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в имота вилна сграда за сезонно ползване с идентификатор ***, както и поземлен имот с идентификатор ***. За уравнение на дяловете съделителят Е. А. С. е осъдена да заплати на К. Я. К. сумата от 12 914,72 евро, представляваща разликата между стойността на нейния дял от 299 278 лева и неговия - 274 019 лева.

В мотивите на съдебното решение по допускане на делбата от 04.12.2024 г. действително е отразено обстоятелството, че по отношение на два от делбените имота са налице тежести – запазено право на ползване. Последното обаче настоящият състав е посочил, че следва да бъде съобразно във втората фаза на делбата.

В производството по допускане на делбата съдът следва да се произнесе относно наличието на съсобственост, лицата, между които тя съществува, размера на квотите на съделителите и имотите, които са предмет на делбата.

Учреденото право на ползване върху делбен имот не засяга нито правото на собственост на съделителите, нито техните идеални части и поради това няма 3 отношение към въпросите, по които съдът дължи произнасяне в първата фаза на производството.

Правото на ползване представлява ограничено вещно право върху имота, което не препятства извършването на делбата между съсобствениците.

Неговото съществуване следва да бъде съобразено при извършване на делбата във втората фаза на производството, когато съдът определя начина, по който ще бъде прекратена съсобствеността и ще бъдат уредени отношенията между съделителите с оглед правното и фактическото състояние на имотите, респ. каква ще е тяхната стойност предвид съществуващото ограничено вещно право.

Именно в този смисъл, при постановяване на Решение № 2157 от 01.06.2026 г. по втората фаза – тази на извършване на делбата, съдът е съобразил наличието на тежест по отношение на апартамент № 44 с идентификатор ***, както и на ПИ ***, като това обстоятелство съдът е отнесъл към начина на определяне на стойността на имота, предмет на делбата.

При това положение съдът намира, че липсата на изрично отбелязване на правото на ползване в диспозитива на решението за допускане, респ. по извършването на делбата не представлява очевидна фактическа грешка. Не е налице несъответствие между действителната воля на съда и нейното изразяване, още повече че отсъства и задължение на съда в диспозитивите на решенията по допускане, съответно по извършване на делбата, да възпроизвежда всички тежести и ограничени вещни права, съществуващи върху делбените имоти, поради което исканията на молителя в този смисъл се явяват неоснователни.

Неоснователни се явяват и твърденията за неправилно определен размер на сумата за уравнение на дяловете не обосновава наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Молителят по същество оспорва правилността на извършените от съда изчисления и сочи различен размер на дължимото уравнение, като извежда същия от разликата между стойността на имотите, поставени в дяловете на съответните съделители.

Така изложеното оплакване не се свеждат до несъответствие между формираната от съда воля и нейното изразяване в диспозитива, а до твърдяна неправилност при определяне размера на сумата за уравнение на дяловете.

4

Установяването дали посоченият в диспозитива размер съответства на стойността на дяловете и на приетите от съда оценки предполага проверка на извършените изчисления и на начина, по който съдът е формирал дяловете на съделителите. Подобна проверка излиза извън предмета на производството по чл. 247 ГПК, а подлежи на установяване по реда на инстанционния контрол, поради което молбата и в тази част следва да бъде оставена без уважение.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 48893/18.06.2026 г. и молба с вх. № 48895/18.06.2026 г. от съделителя К. Я. К., чрез адв. И. Д., за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в Решение № 2157 от 01.06.2026 г. и в Решение № 4378/04.12.2024 г., постановени по гр.д. № 3932/2024 г. по описа на РС – Варна

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5