Определение № 560 от 27.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500490 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 т.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез адв.К. З., против Разпореждане № 33357/27.11.2024г. по гр.д.№ 20384/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с., с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В. К.

К., ЕГН **********, за осъждането да заплати сумата от общо 53 805.92 лв. по Договор за потребителски кредит № FL1444817 от 28.12.2023г. и за изпълнителен лист. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Юробанк България“ АД срещу В. К. К. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК за сумата от общо 53 805.92 лв. по Договор за потребителски кредит 1

№ FL1444817 от 28.12.2023г. и за изпълнителен лист.

Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводни книги за кредитна сделка № 5277026. с което се установява вземане на банката оригинал и заверено копие; както и заверени копия от Договор за потребителски кредит № FT, 1444817 от 28.12.2023 г. и Уведомление за предсрочна изискуемост.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението по чл.417 от ГПК, излага основни съображения, че в процесния случай кредиторът се позовава на предсрочна изискуемост на вземането по извлечението от счетоводните книги и затова следва да бъде удостоверена с официален или с изходящ от длъжника документ, на осн. чл. 418, ал. 3 от ГПК. Уведомяването на длъжника представлява елемент от фактическия състав, без който предсрочната изискуемост не може да настъпи, като за релевантността на узнаването е важен моментът на получаването от длъжника на уведомлението, а не фактът на неговото изпращане. Към заявлението е приложено уведомление, за което не се е констатирало да е редовно връчено. Съгласно неговото съдържание банката обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, като връчването на тази покана е предприето чрез ЧСИ ***, рег. № *. Районният съд мотивира, че уведомяването чрез покана съставлява допустим способ за съобщаване на предсрочната изискуемост. Връчването чрез ЧСИ също е допустимо, съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. При осъществяването на процедурата, съгласно правилото на чл. 43 от ЗЧСИ, подлежи на проверка спазването на правилата на чл. 37 - 58 от ГПК. Районният съд е установил, че съгласно съставения констативен протокол, извършени са съответни посещения на постоянния и на настоящия адрес на длъжника, но няма събрани данни, че лицето не живее на адресите, респ. посочено е да са залепени уведомления. Имало данни за изготвена справка за трудови правоотношения на лицето, предвид изискването на чл.47, ал. 3 от ГПК, но връчване по този ред не е било предприето, като е записано от страна на помощник ЧСИ, че настоящият работодател на длъжника е извън района на действие, а именно в гр.Варна. Предвид на описаното, наложен е и следващ извод от първата инстанция, че относно връчването не са спазени разпоредбите на процесуалния закон и банката-кредитор не е упражнила по съответния ред правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което е 2 задължително условие по чл. 418, ал. 2 от ГПК за уважаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК. Кредиторът не е положил всички необходими усилия за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

С подадената частна жалба на „Юробанк България“ АД са направени възражения, че не могат да бъдат споделени изводите на заповедния съд, че кредиторът не бил положил всички необходими усилия за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемоет, поради което следвало подаденото заявление да бъде отхвърлено изцяло. На следващо място, дори да се приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, това не е основание да бъде отхвърлено вземането на кредитора изцяло, доколкото по кредита има и падежирали вноски за главница и лихви. Този въпрос заповедният съд не бил обследвал и по него не е взел никакво становище.

Също така, поддържа, че е налице редовно връчване на изявлението до длъжника като поставянето на повече изисквания от Районния съд представлява нарушаване принципа на равнопоставеност на страните и достъпа до правосъдие. Посочва, че разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ препраща по отношение на връчването на съобщения и книжа от кантората на ЧСИ към нормите на чл. 37-58 от ГПК, които след изменението на чл. 47, ал. 3 от ГПК /ДВ. бр. 86/2017 г./ изискват от съда служебно да провери и местоработата на ответника. При осъществяване на правомощията си ЧСИ не следва да съобразява, извън изпълнителните действия, разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗЧСИ, даваща право на достъп но регистрите на НОИ и НАП, съответно е неприложима разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК. Данните за местоработата на лицето представляват осигурителна информация съгласно чл. 72 от ДОПК, която разпоредба като специална е предоставена за съобразяване па определени субекти във връзка с осъществяване на осигурителната и данъчна политика. Съдебният изпълнител разполага с достъп до тези данни, но единствено за целите на осъществяваното принудително изпълнение.

Заповедният съд е отказал издаване на заповед и изпълнителен лист с мотиви, че след извършена справка от ЧСИ относно регистрирани трудови и граждански договори па длъжника или място на упражняване на стопанска дейност, фактическият състав на процедурата по връчване па уведомлението за предсрочна изискусмост е незавършен, което с пречка за приложение на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК.

3

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 418, ал. 2 изр.1 от ГПК посочва, че заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издават, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Заявителят е приложил Извлечение от счетоводните книги, с което твърди, че се установява вземането по Договор за кредит № FL1444817 от 28.12.2023г., като се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, за която на длъжника е е връчено съответно уведомление от ЧСИ ***, рег.№ *. От съдържанието на същото, обаче се констатира, че това не е така, защото връчителят е отбелязъл, че е търсил длъжника на датите 27.07.2024г., 31.07.2024г. и 12.08.2024г., но на място нямало обозначена кутия, поради което и е залепил уведомлението на входната врата. На втория адрес длъжникът също е търсен на датите 01.09.2024г., 16.09.2024г., 30.09.2024г., но безуспешно, тъй като няма пощенска кутия. При извършената справка в ГРАО и МРРБ се е установило, че настоящият работодател на длъжника има адрес извън района на гр.Пловдив, а именно в гр.Варна.

Въззивният съд констатира, че последващи действия за търсене на длъжника за целите да му бъде връчено уведомлението, не са били предприети нито от съдебния изпълнител, нито от кредитора. Не е бил направен опит за връчване на уведомлението на известния адрес в гр.Варна, чрез неговия работодател. Ето защо, не може да се приеме, че са изпълнени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, след като не е бил уведомен надлежно длъжника, нито са положени всички възможни действия за връчването на уведомлението, а именно да бъде потърсен на всички обявени адреси. В тази насока са разясненията и на т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следва да се остави без уважение искането на дружеството да бъде постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист евентуално само за падежиралите вноски за главница и лихви, тъй като със заявлението, а и с извлечението не са въведени достатъчно конкретизиращи данни тях като периоди и размери.

4

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 33357/27.11.2024г.

20384/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с. по гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5