Решение № 84 от 20.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900460 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. К. С., ЕГН **********, с адрес ****, чрез процесуалния си представител адв. С. С., срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София – 1407, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и негативно психическо отражение от получените вследствие на ПТП травми – счупване на тяло на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от около 4,5 – 5 месеца, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, както и на сумата от 1657,86 лв. обезщетение за имуществени вреди , изразяващи се в разходи, направени за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на съответния разход и за обезщетението за неимуществени вреди, считано от 29.10.2021г. до окончателното изплащане, при твърдение всички вреди да са претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 11.07.2021г. по вина на водача К.Д.Р., ЕГН **********, управлявал л.а. „**", модел „**“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника.

В исковата молба се твърди, че на 11.07.2017г., на междуселищен път 1- 9, гр. Варна – гр. Бургас, в зе**ището на с. Горица, обл. Варна, К.Д.Р., при управлението на лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № **, нарушил правилата на ЗДвП – чл. 42, ал. 2, т. 1; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като по този начин по непредпазливост причинил на возещата се в МПС „**“, модел „**“ с рег. № ** С. К. С., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тяло на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 4,5 – 5 месеца. След инцидента С. С. е била 1 приета за лечение в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св.

Анна – Варна“ АД, гр. Варна, като на 15.07.2021 г. й е извършена оперативна интервенция с поставяне на реконструктивна плака със седем отвора на лява ръка в областта на лакътната кост. На 28.07.2021г. е претърпяла оперативна интервенция на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан вляво. По случая е било образувано ДП № 4040/2021 г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР Варна. Наказателното производство приключило със Споразумение № 182/24.03.2022 г. по НОХД № 1066/2022 г. по описа на РС Варна, 29-ти състав, с което на подс. Р. е приел да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, отложено с изпитателен срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. Ищецът посочва, че с оглед извършените медицински интервенции и проведено лечение, е направила разходи по лечение на обща стойност 1657,86 лева, както следва: 1500 лева за медицински изделия – плака по талон и фактура № 0000045131/14.07.2021г., 25 лева за митела мрежа по фактура № 0000006878/14.07.2021г., 46,46 лева за медикамент „Ксарелто“ по фактура № 4005207073/20.07.2021г.; 46,40 лева потребителска такса по фактура № 0000045201/21.07.2021г., 40,00 лева по касова бележка от 02.08.2021 г. за преглед. Посочва се, че вследствие на травмата, С. С. претърпяла силни болки и страдания за един продължителен период от време, които продължават и до настоящия момент. Наред с това, преживяла и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън – често сънувала кошмари, липса на апетит, страх да пътува в превозни средства. Към момента на ПТП за причинилия вреда лек автомобил, управляван от К.Д.Р., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по застрахователна полица, валидна до 23.10.2021г. Посочва, че с молба с вх. № 12271 от 29.10.2021г. е отправена застрахователна претенция до ответника, като до момента обезщетение не е изплащано. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „**“, модел „**“ с рег. № ** по силата на ЗП № 22/120002960383, валидна до 23.10.2021г., сключена с „Лев Инс“ АД. Оспорва посочения механизъм на ПТП, връзката между него и телесните травми и направените разходи за лечение, както и изключителната вина на водача К.Д.Р.. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата С.

С., с твърдение, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП. Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, твърдението, че ищцата е получила телесни увреждания с дълъг възстановителен процес и че е претърпяла силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични преживявания вследствие на настъпилото ПТП. Навеждат се твърдения за това, че ищцата не е провеждала рехабилитация и физиолечение, както и че не е посещавала психиатър. Ответникът възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, който счита за прекомерен, тъй като не съответства на реално настъпилите болки и страдания. Оспорва се пълният размер на претенцията за имуществени вреди, тъй като според ответника извършените разходи по представените фактури и 2 касови бонове не са в причинна връзка с възникналото ПТП. Излага се становище за завишен размер на претендираното обезщетение, което се мотивира с несъответствие на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“, визирани от ВС, както и с вложения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД смисъл. Посочва се, че при телесните увреждания от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, времето за възстановяване и др., за които следва да се установи, че са действително претърпени. При евентуална доказаност на исковите претенции, ответникът счита, че определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено, като се отчете приносът на пострадалата. В заключение се настоява за отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, в случай, че надвишава законоустановените минимални размери.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва наведените от ответника възражения. За неоснователно намира възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като заявява позиция, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача К. Р., след като е предприел неправомерно навлизане в лентата, по която се е движел автомобилът, в който на предна дясна седалка се е возила ищцата с поставен обезопасителен колан. Посочва, че механизмът на настъпилото ПТП е доказан и водачът в наказателното производство е признал своята вина. Твърди, че са налице всички елементи на непозволеното увреждане и че всички имуществени и неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с ПТП. Оспорва възражението относно интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и това направено спрямо претендирания размер за обезщетяването им, тъй като при определянето му са съобразени принципът за справедливост, конкретиката на случая и практиката на съдилищата.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът не е депозирал допълнителен отговор на исковата молба.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца счита, че исковата претенция е доказана по безспорен и категоричен начин.

По отношение на възражението за съпричиняване посочва, че такива данни по делото не се установяват. Моли да бъдат уважени в предявения размер исковите претенции, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът, чрез адв. В., изразява становище, че искът за неимуществени вреди не е доказан до претендирания размер от 50 000 лева, тъй като възстановяването от фрактурата, настъпила за ищцата, не е било с отклонения извън обичайното и към настоящия момент е констатирано пълно възстановяване. Спрямо СПЕ се счита, че установеното разстройство в адаптацията е пряка последица от загубата на съпруга й, а не от претърпените травматични увреждания от процесното ПТП. Посочва, че при определяне размера на неимуществените вреди съдът следва да се съобрази с практиката на съдилищата по идентични казуси, която е в порядъка от 20 – 25 хил. лв.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

3

За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети следните обстоятелства: На 11.07.2021 година на междуселищен път 1- 9, гр. Варна – гр. Бургас, в зе**ището на с. Горица, обл.

Варна, К.Д.Р., при управлението на лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № **, нарушил правилата на ЗДвП, предприемайки неправилно изпреварване по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и при движение с превишена скорост – 97,96 км/ч при разрешена 90,00 км/ч - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е допуснал причиняването на пътно-транспортно произшествие, като по този начин по непредпазливост причинил на возещата се в МПС „**“, модел „**“ с рег. № ** С. К. С., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тяло на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 4,5 – 5 месеца.

Спрямо управляващия лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № ** К.Д.Р. е било образувано ДП № 4040/2021 г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР Варна. Наказателното производство е приключило със Споразумение № 182/24.03.2022 г. по НОХД № 1066/2022 г. по описа на РС Варна, 29-ти състав, с което лицето К. Р. е приел да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, отложено с изпитателен срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца, за това, че е допуснато ПТП по непредпазливост.

Изискани и приобщени са материалите по НОХД № 1066/2022 г. по описа на РС Варна, 29-ти състав, ведно с ДП № 4040/2021 г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР Варна. Посоченото споразумение се явява задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, респективно тези въпроси не могат да се пререшават в настоящото производство.

Съдът е приел за безспорни фактите по застрахователното правоотношение между страните, а именно наличието на валидно сключен и действащ към момента на процесното ПТП договор, обезпечаващ гражданската отговорност на делинквента, както и че ищцата е отправила застрахователна претенция до застрахователя, по която е образувана преписка по щета № 0000-1000-03-21-7685 от 29.10.2021 г., като ответникът не е изплатил обезщетение.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване и ако да – в каква степен, както и дължи ли се лихва върху главницата и от кой момент.

За физическите увреждания, претърпяни от ищцата е приложена и приобщена към материалите по делото медицинска документация, от която е видно, че вследствие на инцидента пострадалата е претърпялa счупване на диафизата /тялото/ на лява лакътна кост, травма на сухожилие на мускула разгъвач на първи пръст на лявата ръка, масивни кръвонасядания по предната повърхност на дясното рамо, дясна гръдна половина, лява мамила, лява повърхност на корема, травматичен оток и кръвонасядане по дясното коляно.