Решение № 324 от 07.04.2017, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№…. гр. Добрич, 07.04.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ при участието на секретаря К.М. сложи за разглеждане гр. дело №465 по описа за 2017 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искова молба на И.Б.П. с ЕГН ********** ***, представлявана от процесуалния представител адвокат Д.А. с адрес ***, офис 3, срещу Ж.С.Д. с ЕГН ********** *** по чл.59 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответницата да заплати сумата от 6300 лева, с която същата се е обогатила неоснователно, като след смъртта на бащата на ищцата ..... (починал на 27.01.2017 г.) на 30.01.2017 г. изтеглила с пълномощно от негово име процесната сума от банковата му сметка в „СИБАНК“ЕАД – гр. София, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.02.2017 г.) до окончателното плащане. В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор, в който ответницата заявява, че предявеният иск е основателен; признава иска изцяло по размер и изразява готовност да заплати доброволно претендираната сума от 6300 лева по посочена от ищцата банкова сметка; *** на чл.78 ал.2 от ГПК, защото с поведението си не е станала повод за завеждането на делото; многократно е правила опити да осъществи контакт с И.Б.П., но не е успяла; до датата на подаването на исковата молба Ж.С.Д. сочи, че ищцата не е правила опити да се свърже с ответницата и за нея е възникнала обективна невъзможност да изплати доброволно задължението си.

В съдебното заседание ищцата чрез своя процесуален представител претендира за направените по делото разноски, тъй като ответницата с поведението си е станала причина за завеждането на делото.

В съдебното заседание ответницата чрез своя процесуален представител е посочила, че е признала иска и същият следва да бъде уважен; тя обаче с нищо не е дала повод за завеждането на делото и желае разноските да останат за сметка на страните така, както са направени на основание на чл.78 ал.2 от ГПК; прави евентуалното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на другата страна с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

В съдебното заседание по делото с оглед на направеното от ответницата признание на иска и постъпилото искане от страна на ищцата по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, което не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на ищцата, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.

Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства има достатъчно доказателства за принадлежността на процесната сума на ищцата и признаването на това обстоятелство е в неин интерес, а признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.

С оглед на направеното признание на иска Ж.С.Д. трябва да бъде осъдена да заплати на И.Б.П. сумата от 6300 лева, с която същата се е обогатила неоснователно, като след смъртта на бащата на ищцата .... (починал на 27.01.2017 г.) на 30.01.2017 г. изтеглила с пълномощно от негово име процесната сума от банковата му сметка в „СИБАНК“ЕАД – гр. София, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.02.2017 г.) до окончателното плащане.

Основателно е искането на ищцата за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Наистина ответницата е признала предявения иск, но с поведението си е дала повод за завеждането на делото – изтеглила е процесната сума в качеството си на пълномощник след смъртта на упълномощителя, без да се съобрази с разпоредбата на чл.41 от Закона за задълженията и договорите, според която пълномощието се прекратява със смъртта на упълномощителя; освен това до настоящия момент (включително и след получаването на исковата молба) не е предала/превела дължимата сума на ищцата или нейния пълномощник. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените съдебно – деловодни разноски в общ размер на 852 лева (включително 600 лева адвокатско възнаграждение (при цена на иска от 6300 лева определеното съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 645 лева, поради което възражението на ответницата за прекомерност е неоснователно) и 252 лева внесена държавна такса).

Водим от горното, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ж.С.Д. с ЕГН **********

*** да заплати на И.Б.П. с ЕГН ********** *** следните суми: 1) 6300 (шест хиляди и триста) лева, с която Ж.С.Д. се е обогатила неоснователно, като след смъртта на бащата на ищцата .... (починал на 27.01.2017 г.) на 30.01.2017 г. изтеглила с пълномощно от негово име процесната сума от банковата му сметка в „СИБАНК“ЕАД – гр. София, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.02.2017 г.) до окончателното плащане. 2) 852 (осемстотин петдесет и два) лева, представляваща направените съдебно – деловодни разноски по гр. дело №465/2017 г. по описа на ДРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: