Решение № 4 от 08.01.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 530/2023
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 08.01.2024
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Търговски закон
- чл. 286 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
- чл.309 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№4 гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000530 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Давит ЕК“ ЕООД, с която оспорва решение № 609 от 09.05.2023 г., постановено по т. д. № 1 269/22 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е признал за установено по предявените от „Дирекция ..Управление на собствеността и социални дейности" - МВР cpeщу „Давит ЕК" ЕООД, с правно основание чл. 422. ал. 1 ГПК, във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, че ответникът „Давит ЕК" ЕООД дължи на ищеца по договор № 5785опд - 78 от 16.09.2020 г., сумата 51 400 лв. - неустойка за забава по възложен ремонт на автомобил с per. № ********, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Софийски районен съд - 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 613.94 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата от 51 400 лв. за периода 22.12.2021 г. до 02.02.2022 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 5 497/22 г. по описа на Софийски районен съд, 174 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 27.03.2022 г. и е осъдил „Давит ЕК" ЕООД да заплати на „Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности" - МВР сумата 1 340.28 лв. - разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 1 090.28 лв. - разноски в заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и 1 постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на незаконосъобразността се твърди, че решението не е постановено в съответствие с Тълкувателно решение № 1/10 г. по т. д. № 1/2009 г. и задължителните указания по отношение на нищожността на неустоечната клауза. Твърди, че в решението неправилно е прието, че съгласно чл.14, ал.1 от договора неустойката следва да се изчислява върху общата цена на договора, което по същество е тълкуване против закона и е в противоречие с цитираната задължителна практика. Инвокира доводи свързани с приетата по делото ССЕ, като твърди, че вещото лице е изчислило дължимата неустойка върху наличната сума по договора и възлизаща на 32 638.73 лв. Твърди, че в отговора на исковата молба е релевирано възражение за прекомерност на неустойката, която е в пъти повече от стойността на забавения ремонт. Твърди, че аргумент в подкрепа на възражението е и решение № 88 от 22.06.2010 г., постановено по т. д. № 911/09 г. по описа на ВКС, ТК, Първо ТО. Оспорва и изводите на съда относно невъзможността да бъде извършена преценка на неравноправността на клаузата за неустойка. Твърди, че неоснователни са доводите на ищеца, че автомобила попада в следгаранционното обслужване. В тази връзка цитира текстове от Вътрешните правила за срока на използване на автомобилите, както и че ищецът не е издал заповед за бракуване на автомобила, по съответния ред. Оспорва и извода на съда, че процесния автомобил е описан в приложение №1 към договора, като твърди, че посочените части от номера на рами описват модела на група автомобили, но не конкретизират отделно МПС. Оспорва и приетото от съда, че в протокола за приемане на автомобила е вписано забавяне. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и неправилно и вместо него се постанови ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски в производството.
Въззиваемата страна „Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности" - МВР оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като таво моли съда да го потвърди. Описва фактическата обстановка като твърди, че от същата се установява, че ремонтните дейности на автомобила не са извършени в договорения между страните срок, поради което възложителят правилно е начислил дължимата неустойка по договора. Твърди, че възражението за релевирано възражение за нищожност е неоснователно, тъй като видно от отговора на исковата молба ответникът е направил само възражение за редуциране на размера на неустойката. По повод служебната проверка на действителността на неустоечната клауза моли съда да се съобрази със задължителните указания дадени в цитираното тълкувателно решение. Развива доводи относно действителността на клаузата, като твърди, че съдът правилно е приел, че взаимоотношенията между страните са търговски. Твърди, че систематичното тълкуване на разпоредбите на договора не дава основание да се твърди, че неустойката трябва да бъде редуцирана съобразно уговорката на чл.13 от договора. Твърди, че подвеждащо и неточно са интерпретирани заключенията на назначената ССЕ. Твърди, че съдът правилно и с оглед на характера на сделката като абсолютна търговска такава е приел, че хипотезата на чл.309 от ТГЗ е приложима и за настоящия случай. Твърди, че съдът правилно и законосъобразно е 2 приел, че ответникът не притежава качеството потребител, поради което клаузата за неустойка не може да бъде зачетена за нищожна като неравноправна. Твърди, че наведеното твърдение за липса на лимит за плащане от страна на възложителя по договора е неотносимо и неправилно, тъй като няма пречка ответникът, който се мъчи да доказва неизпълнение на задълженията на насрещната страна да изпълни престацията си в срок и да очаква плащане на възнаграждение. Оспорва като прекомерно претендираното възнаграждение за адвокатска защита.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 609 от 09.05.2023 г., постановено по т. д. № 1 269/22 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, че съдът е признал за установено по предявените от „Дирекция ..Управление на собствеността и социални дейности" - МВР cpeщу „Давит ЕК" ЕООД, с правно основание чл. 422. ал. 1 ГПК, във вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, че ответникът „Давит ЕК" ЕООД дължи на ищеца по договор № 5785опд - 78 от 16.09.2020 г., сумата 51 400 лв. - неустойка за забава по възложен ремонт на автомобил с per. № ********, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Софийски районен съд - 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 613.94 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата от 51 400 лв. за периода 22.12.2021 г. до 02.02.2022 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 5 497/22 г. по описа на Софийски районен съд, 174 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 27.03.2022 г. и е осъдил „Давит ЕК" ЕООД да заплати на „Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности" - МВР сумата 1 340.28 лв. разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 1 090.28 лв. разноски в заповедното производство.
Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото договор 5785опд-78 от 16.09.2020 г., че между Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности”, в качеството на възложител и „Давит ЕК" ЕООД, в качеството на изпълнител е възникнало правоотношение, по силата на което изпълнителят е поел задължението за извършване на следгаранционно обслужване на леки автомобили от марките: Пежо, Ситроен, Форд и Рено, посочени в Техническа спецификация на възложителя. Видно от Раздел II от договора, страните са постигнали съгласие срокът за приемането на превозното средство в сервиз на изпълнителя да е 24 часа, считано от датата на приемането на заявката. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 страните са постигнали съгласие, в зависимост от това дали се налага демонтаж на основни агрегати, срокът за ремонт е съответно 7 и 20 работни дни от приемането на МПС в сервиза, както и че за предаването на автомобила след ремонта е необходимо подписване на протокол за това (ал. 6). Не се спори, а се установява и от съдържанието на цитирания договор, че в Раздел VII страните са постигнали договореност по отношение на дължимите неустойки, а от разпоредбата на чл. 14 е предвидено, че при забава изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.05% от общата цена за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от общата цена. За размера на неустойката изправната страна дължи съставянето на протокол, като плащането е дължимо в 10-дневен срок, считано от датата на протокола.
Не се спори между страните, а се установява и от представената по делото Заявка № 14 на основание чл. 1, ал. 4 от договора, че по отношение на процесния автомобил 3 ищецът е направил заявка за ремонт, получена от ответника на 15.02.2021 г.. Видно от съдържанието на заявката ремонтът е за извършване на „смяна на ABS модул", като документът е двустранно подписан от името на заявителя и приелия заявката. Не се спори, а се установява и от представеният по делото двустранно подписан протокол от същата дата, че автомобилът е предаден за ремонт.
От представения приемо-предавателен протокол от 09.11.2021 г. за приемане на автомобила от възложителя след извършване на заявените авторемонтни дейности по заявка № 14 от 15.02.2021 г. и издадена фактура № 0000047936 от се установява, че автомобила е предаден от служител при „Давит ЕК" ЕООД, като в протокола е вписана констатирана забава при изпълнението на ремонта.
Не се спори, а се установява и от представеното писмо УРИ 578500-9866 02.12.2021 г., че възложителят, във връзка със забавено изпълнение на Договор № 5785опд78 от 16.09.2020 г. е начислил неустойка съгласно чл. 14 в размер на 51 400 лв., за което е съставен протокол, както и е отправена покана за плащането й в 10-дневен срок от получаване на писмото по посочена банкова сметка.
Не се спори между страните, а се установява и от фактура № 0000047936/ 16.11.2021 г., че ответникът е фактурирал извършените ремонтни дейности по процесния автомобил на обща стойност от 1 519 лв. с вкл. ДДС, а от представеното платежно нареждане от 03.12.2021 г. се установява, че фактурата е заплатена от възложителя.
От представените Вътрешни правила за организацията на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на ППС, плавателната и летателната техника на МВР се установява, че в Раздел II се съдържат правилата за извеждане на техниката извън щата, за която са изпълнени условията за подмяна, съгласно списък на пробези и срокове за подмяна в Приложение 19. Видно от разпоредбата на чл. 29 е предвидено отчисляването на техника от структурите на МВР да бъде извършвано със заповед на директора на ДУССД или чрез протокол за бракуване и трансформации. От представената Заповед № з-305/21.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че същите са утвърдени.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по частичните заявки за ремонт на автомобили по процесния договор до 24.02.2021 г. е изплатена сумата от 140 763.40 лв., а към 26.02.2021 г. е изплатена сумата от 146 002.07 лв., както и че наличната по договора сума към 24.02.2021 г. е 259 236.60 лв. и към 26.02.2021 г. е в размер на 253 997.93 лв. Вещото лице е направило изчисления, че неустойката изчислена върху остатъчната стойност от 253 997.93 лв. е сумата от 32 638.73 лв., за периода 24.02.2021 г. - 08.11.2021 г. за 257 дни. Размерът на неустойката върху изплатената по фактура процесната фактура сума за съшия период възлиза на 195.19 лв. В заключението си вещото лице е отразило, че при проверка в счетоводството на ищеца е установило, че отчетната стойност на автомобила към датата на въвеждане в експлоатация през 2019 г. е 8 659 лв., както и че автомобила е заведен в баланса на ГДБОП.
Разпечатката съдържа 22 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99605272-9e27-418c-a528-ddf463d22bce