Решение № 144 от 29.06.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Добрич, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20263230200368 по описа за 2026 година И за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Х. Г. ЕГН ********** от гр. В. срещу НП № 25-0255-000494 от 10.11.2025 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – гр. Добрич, Второ РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.

483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл. 638, ал. 1, т.

1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв./127,82 евро.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, но не се явява и не се представлява. В писмено становище редовно упълномощеният процесуален представител моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо до съда ведно с преписката, административно-наказващия орган е направил възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

1

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материално-правната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Макар в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля, то това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В този смисъл съдът не споделя възраженията на жалбоподателя в тази насока.

В графа „обяснения/възражения” не са посочени такива от страна на нарушителя.

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формално-правен аспект.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.10.2025 г. около 16.36 ч. жалбоподателката управлявала лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № В 80 81 ХА в община Добричка след с.

Житница по път III-ти клас № 7105, когато била спряна за проверка от свидетелите М. Р. М. и Й. С. Й. – п. сл. във Второ РУ към ОД на МВР – Д..

След проверка нa документите на автомобила и нa водача се установило, че жалбоподателят управлявал автомобила без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към часа и датата на проверката.

Предвид констатираното по време на проверката, св. М. образувал административно-наказателно производство срещу жалбоподателката, като в нейно присъствие и на св. Й. му съставил АУАН Серия GA, бл. № 3363447 за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

2

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на 10.11.2025 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 25-0255-000494 от Началника на Второ РУ към ОД на МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, жалбоподателят бил санкциониран, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ с административно наказание „глоба” в размер на 250 лв./127,82 евро.

От изисканата и приложена по делото справка за собственост на процесния автомобил /л. 44/ е видно, че негов собственик е В. Х. Г. ЕГН **********.

По делото беше приложена справка от интернет-сайта на Гаранционен фонд /л. 37/, видно от която управляваният от жалбоподателя автомобил не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към 16,36 ч. на 22.10.2025 г.

Видно от приложената на л. 45 справка за лекия автомобил, след Уведомление от 06.07.2025г., на 05.08.2025 г. е била прекратена регистрацията на автомобила поради липса на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност.

От същата справка е видно, че след първоначалната регистрация на автомобила няма отбелязване в историята автомобилът да е бил спиран от движение, респ. регистрацията му да е била прекратявана на друго основание.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а именно: показанията на свидетелите М. и Й., кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви на писмените доказателства по делото - Писмо с рег. № 8455/14.04.2026 г., ведно с Жалба с рег. № 851000-4980/06.04.2026 г. – 4 л.; НП № 25-0255000494/10.11.2025 г.; Копие на платена застрахователна полица № BG/22/125003555198/22.10.2025 г. - 2 л.; Копие на Решение № 177/04.12.2025 г. по АНД № 840/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол – 3 л.; Копие на Решение № 443/08.04.2025 г. по АНД № 840/2025 г. по описа на Районен съд Варна – 4 л.; Копие на плик на получената жалба по Български пощи; АУАН, Серия GA, Акт № 3363447/22.10.2025 г.; Справка за нарушител водач – 2 л.;

Справка по история на МПС с рег. № В 8081 ХА; Копие на ЗППАМ № 25****/23.10.2025 г.; Копие на „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/22/125003555198/22.10.2025 г. – 3 л.; Писмо с рег. № 436р-7190/10.03.2026 г.; Писмо с рег. № 255р-10918/12.11.2025 г.; Писмо с рег.

№ 255р-10918/12.11.2026 г.; Докладна записка с рег. № 255р-10918/04.03.2026 г.; Заверено копие на Заповед № 357з-2522/02.09.2025 г.; Заверено копие на Заповед № 357з-761/24.03.2026 г.; Справка Гаранционен фонд с вх. рег. № 9876/29.04.2026 г.; Писмо с рег. № 11122/14.05.2026 г., ведно със справка за служебна промяна на регистрацията на МПС към 22.10.2025 г. и справка по 3 история за ПС с рег. № В 8081 ХА, към 08.05.2026 г. – 3 л.

Така описаната фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства навеждат съда на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 22.10.2025 г. около 16.36 часа в община Добричка на път Трети клас № 7105 управлява личния си лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № В 80 81 ХА, като няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите.

Съобразно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ „Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;”

Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице;”

В хода на проведеното съдебно производство по делото не се установи различна фактическа обстановка от описаната в процесния АУАН и НП.

Безспорно се установи чрез гласни доказателства, че именно жалбоподателката е управлявала процесното МПС на 22.10.2022 г. По безспорен начин се установи, посредством събраните писмени доказателства, че към датата на проверката управляваното от жалбоподателя МПС е негова собственост, регистрирано е на територията на Република България и не е спряно от движение, но жалбоподателят не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, Районен съд Добрич установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение.

Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението не е изложил съображения за възможността за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

4

При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се отличава от другите случаи на извършено такова административно нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От фактите по делото не се установява липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства деянието да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Нарушението е на формално извършване и за реализация на състава не е необходимо настъпването на определен резултат. Формалния характер на нарушението сочи, че законодателят е окачествил обществените отношения, свързани с уреждането на гражданската отговорност при пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се от особена закрила.

В този смисъл съдът не споделя доводите на процесуалния представител, че са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, защото гражданската отговорност е била сключена още на 22.10.2025 г. в 20,30 ч.

Напротив, видно от цитираните справки и след допълнителна справка в сайта на ГФ, който е общодостъпен, регистрацията на автомобила е била прекратена на 06.07.2025 г., като практиката е това да става след около месец след изтичане на срока на платената гражданска отговорност. Следователно, можем съвсем обосновано да приемем, че за автомобила е нямало сключена застраховка ГО от началото на м. юни 2025 г. до датата на нарушението – 22.10.2025 г., което е близо пет месеца.

Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание по чл.

638 ал. 1, т. 1 от КЗ за водача, който притежава моторно превозно средство и няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в предвиденото от закона за извършеното нарушение наказание в абсолютен размер, тъй като за това нарушение е предвидено наказание глоба от 250 лева или равностойността в евро - 127,82 евро.

Разпечатката съдържа 49 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99601b39-fdca-423e-a98f-de6999a94a1f