Решение № 287 от 11.04.2018, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Велико Търново, 11.04.2018 г.

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав в публично заседание на 23.03.2018 г. в състав:

ПРЕДЕСДАТЕЛ:

Диана Радева при секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3835/2017 г. по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД .

Ищецът

„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт И. твърди, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2706/2017 г. на ВТРС. В законоустановения срок длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът депозира иск по реда на чл. 422 от ГПК, с цел да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 620,90 лева главница и 262,64 лева неустойка, представляващи вземания по договор за револвиращ заем № **********/25.02.2013 г. Претендира законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. Вземането си основава на договор за револвиращ заем № **********/ 25.02.2013 г., сключен между ищцовото дружество и солидарните длъжници Д.и П.М.С. за сумата от 1000 лв. със срок на погасяване 48 месеца. Твърди , че на основание т.10.3.1 от Общите условия към договора, договорът е прекратен автоматично и вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 03.11.2015 г., поради неизпълнение на задълженията за заплащане на месечните вноски от страна на длъжниците. За предсрочната изискуемост длъжниците били уведомени с писма, изпратени на 4.11.2015 г. След прекратяване на договора длъжниците направили

11 пълни погасителни вноски и една непълна, с което намалили задължението към дружеството. Съгласно т.10.4 от Общите условия към договора при прекратяването му на някое от основанията посочени в т.10.3 се дължи неустойка, която в случая е в размер на 262,64 лева. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмена молба вх. № 5350/16.03.2018 г. заявява, че поддържа исковата молба. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноски.

Ответникът П.М.С. в срока и по реда на чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не е взел становище по иска.

Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства, както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, намира същото за основателно. Ответникът е бил редовно призован, не е представил в срок отговор на исковата молба; не е взел становище по иска; в първото по делото заседание, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил предупреден за последствията от неподаването на отговор и неявяването си в съдебно заседание без уважителни причини, а именно, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване на неприсъствено решение съобразно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. От приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни, поради което следва да бъдат уважени така, както са предявени, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски възлизащи на 25,00 лева заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените в исковото производство разноски, като размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37,ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В случая съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 100 лева.Ответникът следва да заплати и направените разноски от 75 лева , представляващи внесена държавна такса в исковото производство.

Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът

Р

Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.С. с ЕГН ********** ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В сумата от 883,54

/осемстотин осемдесет и три лева и 54 ст./, от която 620,90 лв. /шестстотин и двадесет лева и 90 ст./, главница и 262,84 лв. / двеста шестдесет и два лева и 84 ст../, неустойка предсрочно прекратяване на договор за револвиращ заем № **********/25.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.08.2017 г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 1577/17.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 2706/2017 г. на ВТРС .

ОСЪЖДА П.М.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“

ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.В сумата от 75,00

/ седемдесет и пет лева/ разноски в заповедното производство и сумата от 175,00 /сто седемдесет и пет лева/ направени разноски в исковото производство.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при наличието на основанията по чл. 240, ал.

1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 2706/2017 г. по описа на ВТРС.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: