Решение № 260000 от 21.08.2020, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 286/2020
- Вид
- Решение № 260000
- Подписан
- 21.08.2020
- Състав
- КРАСИМИРА ДИМИТРОВА ВАНЧЕВА, НАДЕЖДА ИВАНОВА ЖЕЛЯЗКОВА, СЛАВЕЙКА АТАНАСОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Кодекс за застраховането
- чл.565,ал.1 · Кодекс за застраховането
- §22 · Кодекс за застраховането
- чл.689 · Търговски закон
- чл.690 · Търговски закон
- чл.690,ал.1 · Търговски закон
- чл.692 · Търговски закон
- чл.694 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е № 260000
Гр.Пловдив,21.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№286 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №155 от 17.03.2020 г.,постановено по т.д.№745/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ГК,II-ри състав,са отхвърлени като неоснователни исковете,предявени от Т.Д.М.,
ЕГН ********** против Г.ф., гр. С., ул. „Г.И.”, № *, ет. *,за заплащане на сумата от 39 000лв. и сумата от 1000лв., представляващи заплатени на 01.03.2017г. от ищеца на Ц.С.В., Т.А.В. и К.А.В. обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания, съответно обезщетение за причинените им имуществени вреди, причинени от смъртта на А.Т.В., настъпила на 23.07.2004г. при ПТП, причинено по непредпазливост от ищеца при управлението на л.а.“Фолксваген-Венто“, с рег.№ *****, за което е имал задължителна застраховка гражданска отговорност с полица № *****/01.01.2004г. със ЗК „Ю.“ АД.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Т.Д.М. чрез пълномощника му адв. В.Р.,с която решението се обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Изложени са аргументи,че първоинстанционният съд не е издирил и приложил относимите правни норми към спорното правоотношение,като в тази връзка жалбоподателят счита,че към претендираното от него вземане се явява приложим действащият Кодекс за застраховането,а не както е прието в първоинстанционното решение-отмененият Кодекс за застраховането,действал до началото на 2016 г.Оспорени са и изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание за присъждане на претендираната с исковата молба сума поради това,че същата не е била включена в списък на приети вземания в производството по несъстоятелност на застрахователя ЗК „Х.“АД /с предишно наименование ЗК „Ю.“/.Жалбоподателят развива още и доводи,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че е приложимо единствено националното законодателство и е игнорирал изцяло цитираните в исковата молба европейски директиви.В тази връзка се позовава и на това,че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,като е отказал да приложи относимите съюзни правни норми,на които се е позовал ищеца и е отказал да отправи преюдициално запитване за съответстващото тълкуване на националното законодателство спрямо съюзното.Въз основа на поддържаните в жалбата аргументи е поискано да бъде отменено обжалваното решение изцяло и вместо него да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да се уважат предявените искове,като бъдат присъди на жалбоподателя и направените от него разноски пред въззивната инстанция.
От Г.ф.-С.-ответник по иска и по въззивната жалба,е подаден в законния срок отговор на същата жалба,с който тя е оспорена изцяло като неоснователна.Заявено е,че оплакванията на жалбоподателя са бланкетни,а решението на ОС-Пловдив е правилно.Счита за неоснователни оплакванията на жалбоподателя,че ПОС не е издирил и приложил относимите правни норми,както и намира,че неправилно жалбоподателят свързва факта на сключването на спогодбата между него и пострадалите лица с приложимостта на сега действащия Кодекс за застраховането.Развива и доводи за погрешно от правна страна тълкуване на разпоредбата на чл.435 от КЗ от страна на жалбоподателя,както и за погрешно негово становище,че от момента на плащането е възникнало правото по посочената разпоредба.Позовава се и на вътрешни противоречия във въззивната жалба,а наред с това поддържа и позицията,че е погрешно становището на жалбоподателя,че Г.т ф.е правоприемник на вече заличения застраховател ЗК „Х.“АД.Моли въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна,а обжалваното първоинстанционно решение да се потвърди изцяло.Претендира и направените пред въззивната инстанция разноски.
Във въззивната жалба и в подадения от Г.ф. отговор не са заявени доказателствени искания,не са представени и писмени доказателства.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№745/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,ГК,II-ри състав,са предявени осъдителни искове от Т.Д.М. против Г.ф.-гр.С. за заплащане на сумата от 39 000 лв.,представляваща заплатено на 01.03.2017 г. от ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди-болки и страдания на Ц.С.В.,Т.А.В. и К.А.В.,които са претърпели от смъртта на А.Т.В., настъпила на 23.07.2004г. при ПТП, причинено по непредпазливост от ищеца при управлението на л.а.“Фолксваген-Венто“, с рег.№ *****, за което е имал задължителна застраховка гражданска отговорност с полица № *****/01.01.2004г. със ЗК „Ю.“ АД,а също и за заплащане на сумата от 1000 лв.,представляваща заплатено на 01.03.2017 г. от ищеца на горните три физически лица обезщетение за имуществени вреди,настъпили вследствие на същото ПТП.
Така предявените искове са базирани на следните основни твърдения:
Ищецът Т.Д.М. твърди,че е имал валидно сключена задължителна застраховка гражданска отговорност с полица № ******/01.01.2004г. със ЗК „Ю.“ АД, за л.а.“Фолксваген-Венто“, с рег.№ *****, със срок на действие от 01.01.2004г. до 31.12.2004г. Твърди, че на 23.07.2004г., в срока на действие на застрахователната полица, е настъпило застрахователно събитие, като при управлението на посочения автомобил ищецът по непредпазливост е извършил престъпление с посочената в ИМ правна квалификация,вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия водач на ППС — А.Т.В., за което е било образувано наказателно производство НОХД № ***/2004г. по описа на Окръжен съд – Бургас.В същото производство били предявени срещу ищеца гграждански искове от съпругата и двете деца на починалия при ПТП-Ц.С.В.,Т.А.В. и К.А.В.,които били частично уважени за сумите от по 13000 лв. за всеки от гражданските ищци,представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания, както и за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди,ведно със законната лихва върху тези суми ,начиная от 23.07.2004г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1500 лева, представляваща възнаграждение за адвокатска защита.
Твърди се още,че увредените лица-Ц.С.В., Т.А.В. и К.А.В. са подали искане до застрахователя ЗК „Ю.“ АД за репариране на причинените им имуществени и неимуществени вреди, присъдени по НОХД № ***/2004г. по описа на Окръжен съд – Бургас, и е била образувана при застрахователя щета №0540000104300263, но до изплащане на обезщетение не се е стигнало поради откриване на производство по несъстоятелност срещу застрахователя, в което увредените лица предявили своето вземане до синдика на застрахователя,но синдикът не приел вземането им и увредените лица са били вписани в списъка на неприетите вземания.Този списък бил оспорен от същите лица пред съда по несъстоятелността и съдът със свое определение от 25.07.2008г. по т.д.№665 по описа за 2006г. на СГС е оставил без уважение възражението им.
Ищецът твърди на следващо място,че на 01.03.2017г. между него и увредените лица е била сключена спогодба, по силата на която ищецът заплатил на тези лица общо сумата от 87 000лв.,включваща сумите от по 13 000 лв.-присъдените на същите лица обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП смърт на наследодателя им А.Т.В.,както и сумата от 1000 лв.-присъденото обезщетение общо за тримата за причинените им имуществени вреди,ведно със законната лихва върху тези суми,начиная от 23.07.2004г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1500 лв. общо за тримата, представляваща възнаграждение за адвокатска защита по НОХД № ***/2004г. на Окръжен съд – Бургас,а също и изтеклите до момента на сключване на спогодбата лихви. Твърди, че в резултат на сключената спогодба,всеки от увредените лица е получил по 29 000 лв. на 01.03.2017г., от който момент ищецът счита,че за него е възникнало възникнало правото на иск по чл.435 от КЗ, поради което отправил до ответника с молба вх.№*******/20.03.2017 г. искане за изплащането на сумата,но същото искане не е било уважено. В тази връзка се развиват съображения, че съдът по несъстоятелност и ответника са действали в противоречие с директива 103/2009 и директива 138/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета и са нарушили правата на ищеца,като последният поддържа в исковата молба,че директивите имат пряко действие,на което той се позовава и имат примат над националното законодателство.
Ищецът поддържа още,че правото на застрахования по чл.435 КЗ е вземане по застраховка „гражданска отговорност“,каквото е вземането и на увреденото лице,с тази разлика,че прякото право възниква по силата на закона,а правото на застрахования-въз основа на договора и че докато не бъде погасено чрез плащане прякото право /при това плащане от делинквента/ не възниква правото на застрахования.В тази връзка ищецът се е позовал и на чл.565,ал.1 от КЗ,съгласно който се гарантират вземанията по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при несъстоятелност на застраховател със седалище в Р. Б. или клон на застраховател от трета държава,регистриран в Р. Б. за извършваната от него дейност у нас.Поддържа още и аргумента,че Директива 103 от 2009 г. започва с изречението „Застраховката „Гражданска отговорност“ по отношение на използването на моторни превозни средства /застраховка на автомобилистите/ е особено важна за европейските граждани,независимо дали са застраховани или са пострадали при произшествие“.От това,според ищеца,следва,че директивата не прави разлика в защитата на увредените и застрахованите лица,поради което изключването на вземане на застрахования от гарантираните вземания по застраховката „гражданска отговорност“ е в нарушение на равнопоставеността на гражданите по отношение на тяхната правна защита.
От ответника Г.С.е подаден писмен отговор на исковата молба,с който исковете са оспорени изцяло като неоснователни.Главните поддържани от ответника възражения срещу исковете са,че спрямо ищеца не са налице предпоставките на чл.311п от Кодекса за застраховането /отм./,за да може същият да получи от обезпечителния фонд плащане на претендираните от него суми.Една от тези предпоставки,според ответника,е претендираното вземане да е било включено в списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на застрахователя,а в случая това условие не било изпълнено и вземането на ищеца не е било включено в предоставените на ГФ от синдика първоначални и два допълнителни списъка на приетите вземания по чл.692 от ТЗ,изготвени в производството по несъстоятелност на ЗК „Х.“АД /преди с наименование ЗК„Ю.“ АД/.
Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/995f6e46-54ff-4130-be08-2408966feab7