Решение № 386 от 07.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Велико Търново, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110102307 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - град София срещу В. М. С.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и ответникът е сключен Договор за потребителски кредит № 7000362432 от 08.12.2017 година, съгласно който, дружеството е отпуснало кредит в размер на 5 435.64 лева, която сума представлява потребителски кредит в размер на 4000.00 лева, застраховка в размер на 853.25, която е финансирана от кредитора и такса в размер на 582.39 лева, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски. Твърди, че с подписване на договора за кредит кредитополучателят се е задължил да върне горепосочената сума, ведно с уговорените лихви, в срок до 15.08.2020 година на 32 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 250.19 лева, от които последната изравнителна в размер на 249.99 лева, съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит. Посочва, че така страните са договорили плащане от страна на кредитополучателя общо в размер на 8 005.88 лева, съответно уговорената между страните договорна лихва е в размер на 2 570.24 лева. Уговорения между страните годишен лихвен процент е в размер на 30.48 %, а в случай на просрочие в чл. 9.4 от договор страните са договорили и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочието. Твърди, че на 29.10.2021г. е подписано Приложение № 1 към рамков 1 договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., по силата на което, кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу ответника по процесния договор за кредит, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента е уведомил длъжника за извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чрез изпращане на уведомително писмо от 29.10.2021г., което се е върнало като непотърсено. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 7 951.62 лева, се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1646/2022г. на ВТРС, срещу която длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на В. М. С., че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - град София сумата в размер на 4 454.76 лева - главница п о Договор за потребителски кредит № 7000362432 от 08.12.2017 година; сумата в размер на 1 491.23 лева - договорна лихва за периода от 12.09.2018 година до 15.08.2020 година; сумата в размер на 2 005.63 лева - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 13.09.2018 година до 27.06.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2022 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 665 за изпълнение на парично задължение от 30.06.2022 година по Ч.гр.д.

№ 1646/2022 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развива съображения, че предявените искове макар да са процесуално допустими, по същество са неоснователни и недоказани. Посочва, че не е уведомен за извършената цесия. Оспорва да е усвоил сумата в размер на 4 000.00 лева, като твърди, че е получил сумата в размер на 2 730.00 лева, като е извършила плащания по договора за кредит общо в размер на 2 155.00 лева. Навежда доводи за нищожност на договора за кредит във връзка с уговорените лихви и допълнителни такси, доколкото договореният лихвен процент в размер на 30.48 % нарушава добрите нрави и внася неравнопоставеност между страните, включително и уговорения годишен процент на разходите в размер на 47.79 %. Посочва, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на императивните изисквания, регламентирани в ЗПК. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и от представения заверен препис на Договор за потребителски кредит № 7000362432 от 08.12.2017 година /л. 5-7 от делото/ се установява, че "Ти Би Ай Банк" ЕАД и ответникът са сключили договор, по силата на 2 който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 4 000.00 лева, като последният се задължил да я върне ведно с уговорената договорна лихва. Страните по договора са уговорили и застраховки BANK Комбо живот с премия в размер на 422.40 лева и BANK Комбо безработица с премия в размер на 430.85 лева, като съгласно чл.

7.2.2 от договора частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретните застраховки, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на застрахователя или застрахователния посредник. С договора страните са уговорили и еднократна такса за оценка на риска в размер на 582.39 лева, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски. Общата стойност на договорените плащания е в размер на 8 005.88 лева, която сума страните са постигнали договорка да бъде платена на 32 броя месечни вноски, всяка в размер на 250.19 лева и последна в размер на 249.99 лева с падеж на първата – на 15.01.2018 година и падеж на последната – на 15.08.2020 година. Посоченият в договора Годишният процент на разходите е 47.87 % . Изрично в чл. 19 от договора е предвидено, че при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор.

Видно от Застрахователно удостоверение № 70003624322017 /л. 8 от делото и л.

12-13 от Ч.гр.д. № 1646/2022 година на ВТРС/, на датата на сключване на договора за потребителски кредит са сключени и застраховки по отношение на застрахования кредитополучател В. М. С., включени в групова застрахователна полица, сключена между ЗК „Уника Живот“ АД и застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с покрити рискове: „Смърт. Трайна пълна неработоспособност. Временна пълна неработоспособност вследствие на заболяване или злополука“, както и „Неплащане на погасителни вноски вследствие на недоброволна загуба на работа“, срещу обща застрахователна премия в размер на 853.25 лева.

По делото е приложено и заверено копие на Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 08.12.2017 година /л. 9-10/, както и Заявление за рефинансиране на задължение от 08.12.2017 година /л. 82 и л. 14 от Ч.гр.д. № 1646/2022 година на ВТРС/.

От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 година /л. 11-15/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД всички вземания, дължими на продавача по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица и които се индивидуализират в отделно Приложение № 1 към договора, със съответната нова дата. С Приложение № 2 към договора - писмено потвърждение от 29.10.2021 година /л. 16/ цедентът е 3 потвърдил на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, прехвърлянето на всички вземания по рамковия договор от 31.08.2018 година, изменен и допълнен с Анекс от 29.10.2021 година, индивидуализирани в Приложение № 1 от 29.10.2021 година. В представеното по делото заверено копие на извлечение от Приложение № 1 от 29.10.2021 година са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата на договора и остатъкът от него. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 24/.

Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента по договора за цесия е изпратил до ответника уведомително писмо от 29.10.2021г. /л. 25/ за извършеното прехвърляне на задълженията му по процесния договор за кредит, както и за размера на цялото задължение по договора за кредит. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена. Препис от уведомителното писмо и посоченото по-горе пълномощно са връчени на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.

Видно от приложените по делото 5 броя вносни бележки за периода от 0812.2017 година до 20.09.2018 година /л. 51-55/, ответникът по делото е внесъл по сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата в размер общо на 2 155.20 лева.

Съгласно заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 92-100/ заемната сума е усвоена от В. М. С. на 08.12.2017 година, на която дата „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД заверява сметката за обслужване на кредита с IBAN:

BG65 TBIB 9310 1053 7996 02 със сумата в общ размер на 5 435.64 лева, като на същата дата от банката са удържани 853.25 лв. - общата стойност на двете застраховки /BANK КОМБО ЖИВОТ – 422.40 лв. и BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА – 430.85 лв./ и 582.39 лв. - автоматична такса за отпускане /усвояване/ одобрение на кредита; с вътрешнобанков превод на обща стойност 1 262.99 лв. по сметка с IBAN: BG97 TBIB 9310 1000 0001 10 е извършено рефинансиране на два кредита, съответно: кредит № 4000467475 за сумата от 782.36 лв. и кредит № 7000231835 за сумата от 480.63 лева; от банката е удържан 1.00 лв. - автоматична такса комисионна - вътрешнобанков превод; и на каса изплатени са 2 730.00 лв. с получател В. М. С.. След извършването на гореописаните транзакции, наличността по сметката в края на деня е в размер на 6.01 лева. Остатъчното задължение по кредита е в размер на 5 915.99 лв., от които главница в размер на 4 454.76 лв. и договорна лихва в размер на 1 461.23 лв. Лихвата за забава, която ищцата дължи, вследствие на забавено плащане по договора за кредит, от датата на изпадане в забава до датата на депозиране на ЗИЗИ по реда на чл. 410 ГПК е: в общ размер на 1 106.95 лв. /върху размерът на неплатената главница/ и в общ размер на 1 513.53 лв. /върху целият размер на неплатеното задължение - главница и договорна лихва/. Оскъпяването на кредита с уговорената клауза за възнаграждение за оценка на риска е в общ размер на 857.87 лв., в това число 582.39 лв. такса (главница) и 275.48 лв. начислената върху нея договорна лихва за целия срок на кредита. За погасяване на 4 задълженията по кредита са отчетени плащания в общ размер на 2 161.66 лв.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1646 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.06.2022 година е издадена Заповед № 665 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. М. С. за сумата в размер на 4 454.76 лева – главница; 1 491.23 лв. - договорна лихва за периода от 12.09.2018г. до 15.08.2020г. ; 2 005.63 лв. – мораторна лихва за периода от 13.09.2018г. до 27.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.06.2022 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 209.03 лв., представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл.

Разпечатката съдържа 22 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/995f1c84-49ce-4730-9f6f-7f3b4f3b9f3b