Решение № 117 от 01.04.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Монтана, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630100297 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

ПРИЕТ Е ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НАСРЕЩЕН ИСК, предявен от „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. С Т, ул. "З М" № 15, вх.

Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори а в И., в в т и м в л чрез юрисконсулт Х. И. Г. срещу М. С. М., ЕГН **********, на основание: чл. 211 ГПК, във връзка чл. 71 ЗЗД и цена на иска: 1 771.35 лв.

Ищцата, М. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Монтана, жк.

Младост-2, бл. 16, вх. Г, ет. 6, ап. 17, чрез процесуалния си представител адвокат Л. А. Г., е предявила иск срещу: „К К М” ЕАД, ЕИК: 202З76220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,З М", № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Алиса Валериева И. и в в т и „К Г" ЕООД, ЕИК:

***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,М“, № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Лилия И. Богоева – Гърбатова.

В исковата си молба твърди, че доверителят и е сключил с ответника „К К М" ЕАД, ЕИК ********** Договор за потребителски кредит от 21.02.2023г.

В чл. 1, ал. 2 от всеки от договорите за кредит е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя обезпечение относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или две физически лица, или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с гореописаната клауза, между доверителя и и вторият 1 ответник „К Г“ ЕООД, ЕИК ***********, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 21.02.2023г., който е част от договора за кредит.

По силата на договора за поръчителство, на „К Г“ ЕООД се дължи възнаграждение, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „К К М" ЕАД в полза на „К Г” ЕООД.

Клаузата за непредоставяне на гаранция, съдържаща се в от договора за кредит - чл. 1, ал. 2 във всеки от договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. С ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС се прие, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение (в случая, възнаграждение за предоставено обезпечение), уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В разясненията на ТР се посочва, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. В този смисъл са и Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, І т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д.№ 203/2015г. на ВКС, І т.о., Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г., І т.о. на ВКС. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

В тази връзка и самият Договор за предоставяне на поръчителство е недействителен поради противоречие с добрите нрави, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „К К М“ ЕАД. С договорите за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К К М“ ЕАД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К К М“ЕАД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение (така Решение № 260135 от 28.07.2021г. по гр.д.

№ 1995/2020г. на V състав на Районен съд - Ловеч; Решение № 260306 от 05.07.2021г. по гр.д. № 53/2021г. на Х състав на Районен съд - Шумен;

Решение № 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на ХХІІ състав на 2

Районен съд - Пловдив).

Доверителят и не разполага с копия от договора за кредит, общите условия, погасителния план и договора за поръчителство. При поискване на копие от документите, ответниците са му отказали предоставяне. Горното налага да бъдат задължени ответниците да представят по делото гореописаните документи, с цел изясняване на спора от фактическа и правна страна.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за потребителски кредит от 21.02.2023г., сключен между „К К М“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,З М", № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Алиса Валериева И. и в в т, като кредитор и М.

С. М., ЕГН 841228З272, с настоящ адрес: гр. Монтана, ************, ап. 17, като кредитополучател.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да се прогласи за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 21.02.2023г., сключен между „К Г“ ЕООД, ЕИК:

***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,М", № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л И Б Г, като кредитор и М. С. М., ЕГН:

841228З272, с настоящ адрес: гр. Монтана, жк. Младост-2, бл. 16, вх. Г, ет. 6, ап. 17, като кредитополучател.

Ответникът, „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. С Т, ул. "З М" № 15, вх.

Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори а в И., в в т и м в л чрез юрисконсулт Х. И. Г., в срока за отговор взема становище по исковете.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Същите са неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло.

Изложените в исковата молба твърдения са неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с възникналите между страните правоотношения и относимите към правния спор доказателства. Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за потребителски кредит е действителна и е породила своето действие.

На 21.02.2023г. между ищеца и ответника ,,К К М“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия“ - Решение № 3-111765- 284864. На същата дата ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 2 000 лв. с лихвен процент по кредита 36 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42.42%. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на 118.09 лв. Общо заплатената сума до момента по договора за кредит е в размер на 1062.81 лв.

Така посочените обстоятелства са видни от приложената по делото справка от счетоводството на дружеството.

Относно изложените в исковата молба доводи за нищожност, изразява 3 следното становище:

По повод изложените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, счита, че същите не могат да бъдат основания за недействителност на клауза от договор за потребителски кредит, тъй като не са част от законоустановените в чл. 19, ал. 5 и чл. 21 от ЗПК основания за недействителност. В тази връзка следва да се обърне внимание, че уговорените в Закона за потребителския кредит обществени отношения са такива, развиващи се между „Потребител“ и ,,Търговец“, като целта е да бъде осигурена защитата на потребителите.

Именно по тази причина и законът се явява „специален“ спрямо общите норми, включително разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, уговарящи предоставянето на заеми и недействителността. Специална спрямо чл. 26 от ЗЗД се явява и нормата на чл. 19, ал. 5 и чл. 21 от ЗПК, където изчерпателно са изброени основанията за недействителност, сочени от ищцовата страна.

В исковата молба се твърди, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Изложени са твърдения за съдържанието на клауза за непредоставяне на гаранция или за неустойка, каквито не се съдържат в чл. 1, ал 2 от Договора. Напротив, клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора предвижда изискванията за обезпечаване на договора за кредит. Същите са разписани в изпълнение на в чл. 11, ал. 1 т. 18 от ЗПК, който пряко кореспондира с чл. 10, параграф 2 буква ,,о)“ от директивата, е предвидено, че в договора за кредит следва да се съдържат ,,обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива“.

Дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря за пороци на договор за възлагане на поръчителство, тъй като не е сключвало такъв.

Дружеството не е и получавало плащания по договор за възлагане на поръчителство. Считат, че всички, изложени в исковата молба, твърдения в тази връзка са неоснователни и не отговарят на истината.

Становище по доказателствата и доказателствените искания:

По повод направените доказателствени искания счита, че същите не следва да бъдат допускани доколкото изисканите документи са представени с отговора на искова молба и насрещната искова молба.

Моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и недоказани и съответно да бъдат отхвърлени като такива.

Претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лв.

Ответникът „К Г" ЕООД, ЕИК ***********, адрес на управление: гр.

София, р-н Слатина, ЖК „Гео Милев“, ул. ,,М“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л И Б Г, чрез процесуалния си представител адвокат Д. А.

Д., вписан в САК, в срока, предвиден за отговор взема становище.

Оспорва предявените искове по основание и размер, като счита същите са неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.

4

В исковата молба се твърдят пороци за недействителност на договор за кредит. Посочените пороци в документа, с който е сезиран съдът, са изискване на закона, което гарантира в пълен обем правото на защита на ответника.

Дружеството не е сключвало сочения в исковата молба договор за възлагане на поръчителство от 21.02.2023г.

В тази връзка и оспорва както съществуването на сочения договор за възлагане на поръчителство от 21.02.2023г., като в исковата молба не се представят никакви документи, удостоверяващи плащания към дружеството.

Предвид всичко изложено моли съда да приеме, че предявеният иск срещу дружеството е недопустим и съответно производството да бъде прекратено.

От „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. С Т, ул. "З М" № 15, вх.

Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори а в И., в в т и м в л чрез юрисконсулт Х. И. Г. е предявило НАСРЕЩЕН ИСК срещу М. С. М., ЕГН **********, на основание: чл. 211 ГПК във връзка чл. 71 ЗЗД и цена на иска: 1 771.35 лв.

На основание чл. 211 ГПК във връзка с чл. 23 от ЗПК, предявява насрещен иск при условията на евентуалност, по следните съображения:

На 21.02.2023г. между ищеца и ответника „К К М“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия“ - Решение № 3-1-1 1765-284864.

На същата дата ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 2 000 лв. с лихвен процент по кредита 36 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42.42%.