Решение № 4044 от 19.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4044 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110103232 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от *** ООД срещу Л. И. Р. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал.

1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 7038/14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17700/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 св, за следните суми: 831,30 лв. (осемстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен № ***, за обект находящ се в гр. *** ПИ-***, дължима за периода от 23.03.2020 г. до 23.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.12.2021г., до окончателното изплащане, сумата от 53,39 лв.

(петдесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 831,30 лв., дължима за периода от 04.04.2021г. до 07.12.2021г Ищцовото дружество **** твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се на адрес к.к.

„***, с абонатен номер ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил.

Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предвид подадено възражение от длъжника. В уточнителна искова молба се сочи, че пртендираната сума за главница представлява реално доставени и отчетени ВиК услуги в имота /л.26/ чрез използването на ел. карнет. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата, с който я оспорва. Поддържа се, че ответникът не е единствен собственик на правото на собственост върху имота, като пълномощно, дадено от другите съсобственици се отнася само за смяна на партидата и подаване на възражение за давност пред дружеството, но не ангажира отговорността на ответника изцяло, поради което излага, че до 01.12.2021 г. всички съсобственици следва да отговарят за задължения по партидата. Ответникът сочи, че от март 2020 г. многократно е посещавал каси на ищеца, като са му предоставяли информация, че няма задължения за заплащане. Впоследствие открила, че абонатния номер на имота е свързан с името на ****, за която излага, че е грешка, поправянето на която е поискала, за да може своевременно да заплаща задълженията си за ***услуги. Подала и заявлението за 1 промяна на титуляра на партидата на 01.12.2021 г., след което разбрала, че за периода от 16.12.2013 г.-05.03.2021 г. било начислено голямо количество потребена вода и подала заявление със възражения за погасяване на част от сумата по давност, което не било уважено от ищеца. При извънсъдебна комуникация с ищеца, получила информация, че във фактурата е посочена цена за реално доставена и отчетена услуга, която е констатирана на 25.02.2021 г. при смяна на водомера с отчетено показания 1297 куб.м. и е прието, че изразходеното количество пода за една година е 333куб.м. при приложение на чл.24, ал.3 от ОУ на ищеца.

Наведени са възражение, че не са спазени чл.23, ал.2 и чл.23, ал.5 ОУ. Излага, че начислената сума не е за реално потребена и изразходена за период от 1 година вода, тъй като последното засичане е от 16.12.2013 г., с оглед на което начисленото количество вода е за целия период след тази дата. Направено е възражение за погасяване по давност на всички дължими до 01.12.2018 г. суми. Оспорва, начислените на 23.03.2020 г. 339 кум.м. вода, да са реално изразходвани, оспорва основанието за начисляване, като сочи не че е спазен реда на ОУ- не са отчетени от представител на реда, а са служебно начислени. Иска се отхвърляне на исковата претенция.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен номер ***за обект, находящ се на адрес к.к.„*** 2) ищецът е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребители от *** оператор, размера на претендираните задължения за заплащане на продажна цена за предоставени ВиК услуги, настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и размера на мораторната лихва върху главницата.

Ответникът следва да установи, че дължимите суми за потреблението на ВиК услуги за посочения в исковата молба период са изплащани редовно и в срок.

С определението по чл.140 ГПК е указано на ищеца, че за наличието на облигационна връзка между страните и за изпълнение на задължението си за доставка на *** услуги ищецът не сочи доказателства.

Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на *** услуги на територията на гр. Варна и операторът „*** гр. Варна са обвързани и от Общите условия на дружеството, приложени по делото.

Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ на „***. Според чл.3, ал.1, от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т.1 -собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В конкретния случай от ответника е оспорено той да има качеството на потребител за процесния период.

Подаденото на 01.12.2021 г. заявление /л.38/ от ответника за смяна на партидата за 2 аб.номер ***на негово име е неотносимо към спора, тъй като се отнася за период след процесния.

От представения по делото договор за дарение, обективиран с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 01.08.2014 г. се установява, че ½ ид.ч. от процесния имот – ПИ с идент.***ведно с построена в имота вилна сграда с идентификатор ***са дарени от *** на ответника Л. И. Р..

От справката от Агенция по вписванията на л.85 се установява, че на същата дата по отношение на имота е извършена продажба от *** на *** и ***. На л.139 от делото е представен нотариален акт от 04.08.2012 г., видно от който *** е продал своята 1/12 ид.ч. от процесния имот, като на ***е продал 1/24 ид.ч. и на*** – 1/24 ид.ч.

От така събраните писмени доказателства, съдът намира, че в условията на пълно и главно доказване е установя, че за процесния имот ответникът е клиент на *** услуги, като собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост, поради което може да отговаря за задълженията за ***услуги потребени в имота до ½ част от същите. Само на това основание претенцията за ½ част следва да бъде отхвърлена.

По отношение на доставката на ВиК услуги и извършените отчети

По делото е представена справка за недобора на частен абонат по партида за имот аб.номер ***, с клиентски номер на Л. Р. и посочен абонат *** от която е видно, че за периода от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г. е начислена стойност на потребени ВиК услуги в размер на 742,72 лв. – главница; за 25.02.2021 г.-14.04.2021 г.-13,28 лв.; за 14.04.2021 г.21.05.2021 г.-11.08 лв.; 21.05.2021 г.-20.07.2021 г.-24,36 лв.; 20.07.2021 г.-23.08.2021 г.- 13,28 лв.; 23.08.2021 г.-27.09.2021 г.-13,28 лв.; 27.09.2021 г.-26.10.2021 г.-6,65 лв. и 26.10.2021 г.23.11.2021 г.-6,65 лв.

На л.44 от делото е представено приложение към фактура 1154188761/05.03.2021 г. видно от която стойността 618,93 лв. без ДДС или 742,72 лв. с ДДС се отнасяне за начислени 339 куб.м. вода. за периода 23.03.2020 г.-25.02.2021 г.

Към отговора на исковата молба е приложено писмо от ищеца до ответника, в което се сочи, че фактура 1154188761/05.03.2021 г. обхваща период от 23.03.2020 г.-23.11.2021 г., като са приложени изискванията на чл.24, ал.2 от ОУ при издаване на фактурата, поради невъзможност за отчитане и отсъствие на потребителя, като по този начин е определен периода на фактуриране – 1 година. На 25.02.2021 г.е извършена смята на водомер 007453 на показание 1297 куб.м. с протокол 018282, подписан от потребител и е издадена фактура 1154188761/05.03.2021 г. с отчетено количество 339 куб.м. на стойност 795,74 лв. /л.35/ Ответникът е представил платежно нареждане от 19.04.2022 г. / след образуване на исковото производство/, видно от което на същата дата е заплатена сума от 127,41 лв. на ищеца, като в основание е посочено „ от 16.04.2021 г.-24.04.2022 г.- гл.121,81 и лихва 5,60 аб. ***“.

Представен е протокол за подмяна на водомер ***с водомер 027636 за имота на 25.02.2021 г., подписан за потребител от ***в. В протокола е посочено, че показанието на демонтирания водомер е 1297 куб.м.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че общата стойност на задълженията по фактури, издадени в периода 05.03.2021 г.-24.11.2021 г. за ползвани в периода от 23.03.2021 г.-23.11.2021 г. е в размер на 831,30 лв. главница.

Експертизата е констатирала, че лихвата за забава върху всяко от посочените в таблицата към т.1 задължения за ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 07.12.2021 г. е в размер на 53,39 лв. Вещото лице е посочило. Че към 10.12.2021 г. н е било налице плащане по фактурите, но на 19.04.2022 г. са заплатени сумите за периодите 25.02.2021 г.-14.04.2021 г.-13,28 лв.; за 14.04.2021 г.-21.05.2021 г.-11.08 лв.; 21.05.2021 г.-20.07.2021 г.-24,36 лв.;

20.07.2021 г.-23.08.2021 г.- 13,28 лв.; 23.08.2021 г.-27.09.2021 г.-13,28 лв.; 27.09.2021 г.26.10.2021 г.-6,65 лв. и 26.10.2021 г.-23.11.2021 г.-6,65 лв. и е останал незаплатена главница от 742,72 лв. За последната е посочено, че е формирана като остойностяване на количество вода от 339куб.м., които по фактура 1154188761/05.03.2021 г. са ползвани за периода от 23.03.2020 г.-25.02.2021 г. По отношение на извършването на отчитането в имота вещото лице е посочило, че на 16.12.2013 г. е засечено количество от 958 куб.м.; на 25.02.2021 г. е засечено 1297 куб.м., а на 14.04.2021 г. е засечено 6куб.м. вода. Съдът дава вяра на експертизата, доколкото същата е компетентно изготвена.

От ответника са представени доказателства за отчитане на вода в имота за периода от 3 м.06.2011 г.- м.03.2018 г. на хартия –л.130-131 от делото, както и за отчитане с електронен карнет от 05.03.2021 г. до 28.09.2022 г. /л.132/.