Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 536 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1703/2025
Вид
Решение № 536
Подписан
13.07.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Димитър Георгиев Христов, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Д. Г. Христов като разгледа докладваното от Д. Г. Христов Въззивно гражданско дело № 20252100501703 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 436 и чл.

437 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 26054/16.09.2025 г., подадена от длъжника Д. Д. М., чрез адв. Караджова, срещу Разпореждане изх. № 26308 от 28.07.2025 г. по изпълнително дело № 463/2024 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ, с което е отказано спиране на изпълнителното производство.

В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че е поискал спиране от частния съдебен изпълнител след подаване на частна жалба с посочено правно основание чл. 423, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 419, ал. 1 ГПК, към която е било приложено и възражение по чл. 414 ГПК. Сочи, че заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т.

10, поради което подаденото възражение срещу заповедта спира изпълнението по силата на закона. Според жалбоподателя в такава хипотеза съдебният изпълнител не постановява спиране, а единствено следва да зачете вече настъпилата законова последица. Излага още, че пред въззивния съд е направено и искане за спиране. Иска се отмяна на отказа на частния изпълнител и спиране на изпълнителното производство до произнасяне по подадените от длъжника книжа.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят „БЛЕК ПЪРЛ“ ЕООД е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че основанията за спиране на изпълнителното производство са изчерпателно 1 предвидени в закона и че съдебният изпълнител не разполага с правомощие да спре изпълнението извън тези хипотези. Поддържа, че при подадено възражение по чл. 423 ГПК преценката за неговото приемане, както и за наличието на основание за спиране на изпълнението, принадлежи на компетентния съд, пред който производството е висящо. Посочва, че към момента на постановяване на обжалваното разпореждане не е имало произнасяне нито по приемането на възражението, нито по искането за спиране. Поради това моли жалбата да бъде оставена без уважение, като счита отказа на ЧСИ за правилен и законосъобразен.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител поддържа законосъобразността на отказа. Посочва, че представените от длъжника книжа съдържат частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и възражение по чл. 423 ГПК, които съгласно чл. 419, ал. 2 ГПК и чл. 423, ал. 2 ГПК не спират изпълнението. Позовава се на отговор от заповедния съд, според който по делото не е предявено възражение по чл. 414 ГПК, не е подадено искане по чл. 420 ГПК и не е постановен съдебен акт за спиране.

Излага, че съдебният изпълнител не може сам да установява предпоставките за настъпване на спиране по силата на закона, а е длъжен да се съобразява с издадения изпълнителен лист до представяне на съдебен акт или надлежно удостоверяване от компетентния съд.

Окръжният съд, след като обсъди доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и приложените доказателства, приема следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от длъжника срещу отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение - действие, което подлежи на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Отказът е съобщен на пълномощника на длъжника на 09.09.2025 г., а жалбата е постъпила на 16.09.2025 г., поради което е спазен срокът по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От приложеното изпълнително дело се установява, че изпълнително дело № 20248040400463 е образувано за събиране на вземане на „БЛЕК ПЪРЛ“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист № 24784/03.11.2023 г., издаден по ч. гр. д. № 55504/2023 г. на Софийския районен съд, 68 състав. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 33189/03.11.2023 г. по чл. 417 ГПК за вземане, произтичащо от запис на заповед.

С молба от 26.06.2025 г. длъжникът е поискал от ЧСИ спиране на изпълнението. Към молбата са представени книжа срещу заповедта и разпореждането за незабавно изпълнение, както и формуляр от 23.06.2025 г., озаглавен като възражение по чл. 414 ГПК. По направено от частния съдебен изпълнител запитване Софийският районен съд е уведомил с писмо изх. № 77535/22.07.2025 г., че по заповедното дело не е постановено спиране по чл.

420 ГПК, не е предявено възражение по чл. 414 ГПК, не е подадена молба по чл. 420 ГПК, а е постъпила нередовна частна жалба.

При установената фактическа обстановка съдът намира следното:

Подадената частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение не представлява основание за спиране на принудителното изпълнение.

2

Съгласно чл. 419, ал. 2 ГПК обжалването на разпореждането не спира изпълнението, поради което самата висящност на производството по частната жалба не поражда задължение за съдебния изпълнител да преустанови действията по изпълнителното дело.

Не води до спиране и самото подаване на възражение по чл. 423 ГПК.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 2 ГПК изрично предвижда, че възражението пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. Спирането може да бъде постановено от съда по искане на длъжника и при условията на чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което нито подаването на възражението, нито съдържащото се в него искане за спиране пораждат сами по себе си суспензивно действие.

Основният довод на жалбоподателя е, че заповедта е издадена въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК и че представеното възражение по чл.

414 ГПК е довело до спиране на изпълнението по силата на закона.

Действително, по аргумент от чл. 420, ал. 1 ГПК надлежно подаденото в срока по чл. 414 ГПК възражение срещу заповед, издадена въз основа на запис на заповед, спира принудителното изпълнение, без да е необходимо предоставянето на обезпечение. Настъпването на тази последица обаче предполага възражението да е редовно и своевременно подадено по заповедното дело.

В случая това обстоятелство не е установено. По отправеното от съдебния изпълнител запитване заповедният съд изрично е уведомил, че по делото не е предявено възражение по чл. 414 ГПК, не е подадено искане по чл.

420 ГПК и не е постановен акт за спиране. Представянето пред съдебния изпълнител на формуляр по чл. 414 ГПК към книжата по чл. 423 ГПК не установява, че същият е бил надлежно и своевременно подаден по заповедното дело, и поради това не обуславя спиране по чл. 420, ал. 1 ГПК.

Преценката дали са налице предпоставките за приемане на възражението по чл. 423 ГПК принадлежи на компетентния съд, а не на съдебния изпълнител.

В този смисъл е и Решение № 118 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 706/2019 г. на ВКС, III г. о., в което е прието, че и когато спирането настъпва по силата на закона, е необходим изричен съдебен акт, който да констатира и прогласи настъпването му, за да бъде то противопоставено в изпълнителното производство. При липсата на такъв акт съдебният изпълнител не може сам да установява предпоставките за спиране, а е длъжен да се съобразява с издадения изпълнителен лист.

Следователно към датата на постановяване на обжалваното разпореждане не е било установено надлежно и своевременно възражение по чл. 414 ГПК, породило спиране по чл. 420, ал. 1 ГПК, нито е бил представен съдебен акт за спиране. Поради това съдебният изпълнител законосъобразно е отказал да спре изпълнителното производство, а жалбата срещу отказа следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Д. М., подадена чрез адв.

Караджова, срещу Разпореждане изх. № 26308/28.07.2025 г. по изпълнително дело № 463/2024 г.по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ, с което е отказано спиране на изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4