Присъда № 28 от 04.07.2023, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 28 от 04.07.2023г. по НЧХД № 1171/2022г. по описа на Н.ския районен съд

Частният тъжител Хатидже Алиева И. с ЕГН **********, с адрес: град Б., квартал С., улица Р. № 30, ап.8, е обвинила подсъдимия А.А.М. с ЕГН **********, с адрес: село К., местност С. № 314, община Н., за това, че на 24.04.2017г. в град Н., противозаконно присвоил движима вещ – лек автомобил марка „М.“, модел „Ц 250 ТД“, с рег.№ А **** **, като част от вещта принадлежала на дееца и същият я е владеел – престъпление по чл.218В, т.2, предл. второ, във връзка с чл.206, ал.2, вр. ал.1 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Х.А.И. срещу А.А.М. за сумата в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и която сума представлява половината от продажната цена на лек автомобил „М. Ц250ТД“ с рег.№ А **** **, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Х.А.И. е конституирана по делото в качеството на граждански ищец срещу подсъдимия А.А.М..

Частният тъжител и граждански ищец И. заедно с повереника си поддържа обвинението и моли съдът да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и да присъди претендираното обезщетение. Намира, че престъплението, предмет на обвинението, е доказано от всички събрани по делото доказателства. Претендират се разноски.

В подадения от подсъдимия А.А.М. писмен отговор, същият потвърждава факта на сключен граждански брак с тъжителката, който брак впоследствие е бил прекратен с развод, и че по време на гражданския им брак е бил закупен автомобил и че същият се е притежавал от двамата в режим на съпружеска имуществена общност. Излага твърдения, че през 2012г. се е уговорил с В.К. да му прехвърли този автомобил и в резултат на тази договорка владението върху автомобила е било предадено от А.М. на В.К. като последният му е заплатил сумата в размер на 3 000 лева, но не са сключили в изискуемата форма договор с нотариална заверка на подписите. През 2017г. В.К. е изявил желание да продаде този автомобил, който считал за свой, и когато вече тъжителката И. и подсъдимият М. са били във фактическа раздяла. М. е поканил И. да се яви пред нотариуса за да сключат договор за покупко-продажба на автомобила, но тя отказала да стори това. По тази причина същият е действал като единствен продавач по сделката с твърдението, че пред нотариуса не е получавал пари от продажната цена. Като причина за неявяването на И. посочва влошени отношения между двамата. Отрича да е имал умисъл да се разпорежда с общата вещ и в частност да е действал против интересите на И., доколкото парите от продажбата са били получени през 2012г. и са изразходвани за нуждите на семейството. Причината за сключването на договора единствено от него въпреки неявяването на И. пред нотариуса, по който начин той е продал целия автомобил, е че се чувствал задължен към В.К. да оформят сделката и същият да придобие изцяло собствеността върху автомобила за да може да се разпореди с него като едно от правомощията по силата на правото му на собственост.

Допуска, че автомобилът, чиято първа регистрация е през 1996г., не се намира понастоящем в пределите на страната. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. При условията на евентуалност счита случая за маловажен. Оспорва предявения от тъжителката граждански иск по основание и размер.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Заявява, че разбира обвинението и че поддържа становището по обвинението, изразено в писмения отговор на тъжбата. Дава обяснения като признава, че автомобилът е закупен по време на брака му с Х. И., заявява, че през 2012г., го е продал на свидетеля К., който му е заплатил изцяло уговорената между двамата продажна цена, но документи за продажбата не са съставяни. Свид. К. е решил през 2017г. също да продаде автомобила, през който петгодишен период той го е обслужвал и го 1 е владял като свой. Счита, че по този начин именно В.К. през този период е бил собственик на автомобила. М. е плащал местните данъци за автомобила през този период, но паричните средства за това са му били предоставяни от В.К.. Заявява, че през 2017г. е присъствал при продажбата, понеже той е продължил да бъде вписан като собственик на автомобила, като тогава е позвънил по телефона на тъжителката И., която му е била все още съпруга, макар двамата да са били разделени от 2014г., а с нея е разговарял и В.К., който я е помолил да дойде при нотариуса, но тя е заявила, че автомобилът е на М. и да прави каквото иска с него.

М. посочва също, че при продажбата през 2017г. не е взимал пари. Подписал е документите пред нотариуса за да може В.К. да продаде автомобила.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.А.М. е роден на **.**.****г. в село В.К., област Т., с постоянен адрес: село К., местност С. № 314, община Н., ж.к. М. № 40, със средно образование, не е осъждан.

На 08.12.2001г. тъжителката Х.А.И. и подсъдимият А.А.М. са сключили граждански брак, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 159/08.12.2001г. на Община Т..

През 2007г., т.е. по време на брака им, А.А.М. е закупил от „Т.К.“ ООД, ЕИК 113547262, лек автомобил „М. Ц 250 ТД“ с рег.№ А ****ВХ, цвят черен металик, рама № WDB2021281F******, двигател № 60596012******, дата на първа регистрация: 11.09.1996г.

Въз основа на подадено заявление пред органите на КАТ към ОДМВР-Б., за автомобила е издадено Свидетелство за регистрация на МПС на 22.01.2007г., и тъй като единствен подсъдимият А.А.М. е имал качеството на купувач по договора за покупко-продажба на МПС, само той е вписан в СРМПС като собственик на закупения лек автомобил.

Този закупен автомобил е бил управляван от А.М., като съпругата му Х. И. е ползвала друг лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“. Подсъдимият е управлявал закупения от него лек автомобил – процесния, до 2012г., когато го е предоставил на свид.

В.А. К., който му е заплатил сумата в размер на 2 000 лева, но не е бил сключван договор за покупко-продажба на МПС в изискуемата се писмена форма с нотариална заверка на подписите, поради което и свид. К. не е заявявал автомобила пред компетентните органи да бъде издавано друго Свидетелство за регистрация на МПС, в което той да бъде вписан като собственик. Свид. В.К. е ползвал и управлявал автомобила в продължение на около 5 години, през което време той го е стопанисвал, заплащал е необходимите разходи за поддържането му в движение и за ползването му по предназначение, като през месец април 2017г. той е решил, че автомобилът следва да бъде продаден. Тъй като в Свидетелството за регистрация на МПС като собственик е бил вписан подс. М., свид. К. го е повикал да се яви пред нотариуса за да участва при продажбата като продавач.

Договорът за покупко-продажба на МПС е сключен на 24.04.2017г. между А.А.М., от една страна в качеството му на продавач, и „С.“ ЕООД, ЕИК 203862033, от друга страна в качеството му на купувач, като дружеството-купувач е било представлявано от пълномощник. Продаваният автомобил, предмет на договора, е описан в договора като: лек автомобил марка М., модел Ц 250 ТД, рег.№ А **** **, рама № WDB2021281F******, двигател № 60596012******, цвят: черен металик, с издадено Свидетелство за регистрация № 001937046/2007г. КАТ Б.. Посочената в договора сума по продажната цена е 200 лева.

Договорът е с нотариална заверка на подписите рег.№ 1645 / 24.04.2017г. на нотариус Е.Б. с рег.№ 342 на НК и район на действие Районен съд – Б.. Едни от приложените към договора документи при подписването на договора е декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД. Между страните не се спори, че за да бъде заверен договора от нотариуса, подсъдимият А.М., е заявил писмено в декларацията, че не е женен, съответно не е бил женен през 2012г., когато е закупен автомобила. По този начин подс. М.

2 е представил себе си, съответно нотариусът е приел, въз основа на заявеното в декларацията, за едноличен собственик на автомобила.

От заключението на извършената по делото съдебна автотехническа оценителна експертиза, която вещото лице заявява в съдебно заседание, че поддържа, се установява, че пазарната цена на лекия автомобил към 2017г. е била в размер на 2 760 лева с включен ДДС.

Въз основа на договора купувачът „С.“ ООД се е снабдил със свидетелство за регистрация на МПС № 008480701 / 24.04.2017г., в който дружеството е вписано като собственик на процесния автомобил.

Четири дни по-късно – на 28.04.2017г., процесният автомобил с рег.№ А **** ** е излязъл от Република България като е бил управляван от украинския гражданин Станислав Русиев, и оттогава не се намира на територията на страната. Впоследствие на основание чл.

143, ал.10 от ЗДвП автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 16.11.2017г.

Гражданският брак между А.А.М. и Х.А.И. е бил прекратен с развод с Решение № 45 от 27.03.2018г., постановено по гр.д.№ 91/2018г. по описа на Н.ския районен съд.

На 03.02.2021г.с постановление на прокурор при РП-Н. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.206, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 24.04.2017г. в град Н. противозаконно е присвоена движима вещ – лек автомобил марка „М.“, модел „С 200“ с рег.№ А **** **, като част от вещта принадлежи на дееца и същият я е владеел. Така образуваното ДП № 304 ЗМ-42/2021г. е било спряно на основание чл.99, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и чл.244, ал.1, т.1, вр. чл.50, вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, с постановление на прокурора от 28.11.2022г. На 01.12.2022г. РП-Б. е изпратила писмо до Х.А.И., с която е била уведомена, че в хода на разследването е установено, че деянието по чл.206, ал.2, вр. ал.1 от НК, в случая попада в особената разпоредба на чл.218в, т.2 от НК и се преследва по тъжба на пострадалия, както и че производството е спряно, като едновременно с това й е било указано, че като пострадала може да упражни правата си като частен тъжител по чл.80 от НПК в 6-месечен срок от деня, в който й е съобщено за спряното производство, да подаде тъжба по реда на чл.81 от НПК. Съобщението с тези указания е получено от Х. И. на 06.12.2022г.

Тъжбата, подадена от Х.Алиева И., въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена на 12.12.2022г., по който начин съдът приема, че тъжбата е допустима като подадена в срока по чл.81, ал.3 от НПК.

Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе, основавайки се на събраните делото писмени доказателства, находящи се в материалите по приложеното досъдебно производство, а именно: Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 159/08.12.2001г. на Община Т., Справки от КАТ ПП при ОДМВР Б. за регистриране на моторни преозни средства и за промяна и прекратяване на регистрацията им, както и за собствениците, Справки от РУ Н. за пътувания на лица – чужди граждани, Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство с нотариална заверка на подписите рег.№ 1645 от 24.04.2017г. на нотариус Е.Б. с рег.№ 342 на НК, Решение № 45 от 27.03.2018г. по гр.д.№ 91/2018г. по описа на Н.ския районен съд, Справка за съдимост рег.№ 613 от 18.03.2022г. на Районен съд – Н., Постановление от 28.11.2022г. на прокурор при РП-Б. за спиране на досъдебно производство и Писмо от 01.12.2022г., ведно с разписка за връчването му от 06.12.2022г.; Заключението по изготвената по делото съдебно автотехническа и оценителна експертиза от вещото лице инж. П.Г.Я. от 26.06.2023г. и постъпилото по делото писмо рег.№ 328200-9582 от 12.05.2023г. от Главна дирекция „Гранична полиция“.

Съдът кредитира показанията на свид. А.В.В., относно относимия за случая факт, че тъжителката И. е узнала за извършената от М. продажба на автомобила едва през 2020г., 3 тъй като именно тогава И. е подала жалбата (сигнал от 23.11.2020г.), въз основа на която е било образувано досъдебното производство. От нейните показания се установи също, че съпрузите М. и И. са се разделили през 2017г., след която раздяла И. е продължила да живее в жилище в град Н. заедно със сина си

По отношение на гласните доказателства следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свид. В.А. К., че докато е разговарял по телефона с тъжителката И., непосредствено преди продажбата (24.04.2017г.), при който разговор той, наред с подс.