Определение № 15815 от 13.11.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12026/2025
- Вид
- Определение № 15815
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 28.11.2025
- Състав
- Мартин Стаматов
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15815 гр. Варна, 13.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20253110112026 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от
„Електроразпределение Север“ АД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на З. Р. М. съществуването на вземане присъдено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1535/2025г. на РС Търговище.
Искът е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл.103 от ГПК.
Съгласно чл. 113 от ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния.
Нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т.1 ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
„Търговец“, според разпоредбата на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП е всяко физическо или 1 юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. „Услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. - на § 13, т. 14 ДР на ЗЗП.
Имайки предвид характера на настоящия спор – парично вземане претендирано на основание договор за доставка на ел. енергия, по който ответникът е купувач – физическо лице, а ищецът е доставчик в качеството си на търговец извършващ такава дейност по занятие, настоящият състав преценява, че в случая ответникът има качеството на потребител по см. на § 13, т.1 ДР на ЗЗП и чл. 113 от ГПК.
Видно от изготвената от съда служебно справка в НБД „Население“, адресите на ответника /постоянен и настоящ/ към датата на подаване на процесния иск, както и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, са в гр. Балчик.
Нормата на чл.113 от ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност - общата по чл. 105 от ГПК. Принципно за местната подсъдност, извън хипотезите на искове за вещни права върху недвижим имот, съдът не беше длъжен да следи служебно.
С последното изменение на чл. 119, ал. 3 от ГПК приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдността е разширено и в него са включени и т.нар потребителски искове по чл. 113 от ГПК.
Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият и постоянният адрес на ответникът – потребител към датата на подаване на исковата молба /и заявлението по чл. 410 ГПК/ е бил в гр. Балчик, то местно компетентен да разгледа спора е РС Балчик, тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 от ГПК в редакцията й след изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.
Разглеждането на иска в противоречие с императивно уредената местна подсъдност би обусловило постановяването на недопустим съдебен акт.
С оглед на изложеното и на основание чл.119, ал.3 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая – РС Балчик, в съдебния район на който е настоящият адрес на ответника- потребител. В т.см. практиката на съдилищата – пр. определение определение по в.ч.гр.д. № 1702/2023г. на ВОС; определение по в.ч.т.д. № 664/2020г. на ВОС; определение по в.ч.гр.д. № 70/2019г. на ВОС, определение по в.ч.т.д.№ 517/2019г. на ВОС и др.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 119, ал. 3 вр. с чл. 113 о т ГПК производството по гр.д. № 12026/2025 год. по описа на ВРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Балчик.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненският окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3