Решение № 506 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора А. Хюсм. К. като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600344 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 20032482 от 27.04.2022 г., постановена по НОХД № 21868/17 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия П. К. К. за невиновен, като го е оправдал по обвинението за извършване на престъпление по чл. 209, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал Д. Н. Г. за невиновна, като я е оправдал по обвинението за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Против присъдата в законоустановeния срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с която се оспорва правилността на съдебния акт. По така подадения протест първоначално е било образувано ВНОХД № 5952/24 г. по описа на СГС, НО XIV въззивен състав, като след проверка по реда на чл. 325 от НПК с Определение № 3286 от 16.10.2024 г. въззивният състав е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРС, НО, 16 състав, за администриране на протеста на СРП – първоинстанционният съд да укаже на прокурора да приведе протеста си в съответствие с изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК, като му предостави 7-дневен срок от получаване на съобщението за отстраняване 1 недостатъците на протеста и с разясняване на обстоятелството, че ако в този срок недостатъците не бъдат отстранени, протестът ще бъде върнат, съобразно разпоредбата на чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК.

В изпълнение на указанията на въззивния състав и на СРС СРП е привела протеста си съгласно изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК, като в допълнително изложение се твърди, че мотивите на съда били противоречиви досежно имало ли е осъществени срещи между подсъдимите и пострадалата Р. Г., както и неяснота въз основа на какви доказателствени източници съдът бил възприел описаната от него фактическа обстановка. На подробна критика се подлага решението на съда да не кредитира показанията на пострадалата Г. като заинтересовани, като се обобщава, че съдът неправилно бил пренебрегнал и омаловажил част от свидетелските показания. С оглед така изложените аргументи се моли за отмяна на оправдателната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на вменените им с обвинителния акт деяния и налагане на предвиденото от закона наказание.

В допълнението към протеста не се правят доказателствени искания.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът от СГП заявява, че макар да не го оттегля, не поддържа така подадения от прокурора от СРП протест, като счита, че са налице предпоставки за потвърждаване на присъдата. Макар мотивите на първоинстанционния съд да били вътрешно противоречиви, липсвала възможност за връщане на делото поради съществени процесуални нарушения на предходен процесуален етап. Отделно нямало доказателства за извършено престъпление измама по НК, като се уточнява, че за да е налице измама по повдигнато обвинение, било необходимо безспорно да се докажат активни действия за утвърждаване на вече създадена, формирана заблуда у пострадалия, но по делото нямало такива безспорни доказателства, още по-малко, че подсъдимите били съдействали за два кредита, които били получени от пострадалия.

Безспорно подсъдимите имали възможност да съдействат за отпускането на такъв кредит, поради което липсвало осъществено престъпление измама.

Защитникът на подс. П. К. моли за потвърждаване изцяло на първоинстанционната присъда, като не били налице основания за нейната отмяна или изменение. В рамките на първоинстанционното производство били събрани всички относими към предмета на доказване доказателства и въз основа на извършения от първоинстанционния съд детайлен техен анализ се налагал единствения правен извод, че не било доказано по безспорен начин извършване на инкриминираното деяние, за което бил обвинен подс. К.. Съдът бил възприел правилна фактическа обстановка и не се констатирали съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния закон, както и необоснованост на съдебния акт. На практика повдигнатото на подсъдимите обвинение се основавало само и единствено на показанията и твърденията на пострадалата Р. Г., които обаче не се потвърждавали от останалия доказателствен материал. Заключава се, че първоинстанционната присъда била правилна, обоснована и справедлива.

Служебният защитник на подс. Д. Г. поддържа казаното от защитника на подсъдимия К., като счита, че държавното обвинение оставало недоказано, поради което първоинстанционният акт следвало да бъде потвърден изцяло като законосъобразен и постановен в съответствие с процесуалния закон и материалните правила.

2

В правото си на лична защита подс. К. поддържа изложеното от своя защитник, а в последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като не бил извършил престъплението.

В правото си на лична защита подс. Г. поддържа изложеното от своя защитник, а в последната си дума обявява, че не била виновна и оставяла на съда да реши.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е процесуално-допустим, доколкото е депозиран в срок и то от активно легитимирана страна – наблюдаващ прокурор от СРП.

Разгледан по същество, съдът намира протеста на прокурора от СРП за неоснователен.

Съображенията на състава са следните:

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 20.08.2015 г., посредством въвеждането на личните данни на св. Р. Г. в интернет страниците на дружествата „Нет Кредит“ ООД и „Фератум България“ ЕООД, били попълнени заявки за отпускането на кредити, в следствие на което на св. Г. били отпуснати два кредита – сумата от 250.00 лева от „Нет Кредит“ ООД и сумата от 350.00 лева от „Фератум България“ ЕООД, или общо 600 (шестстотин) лева. В заявките били посочени за контакт електронна поща ************* и телефонен номер *********, регистриран на св.

П.а-М.С.Л., с отбелязването, че така отпуснатите парични суми следвало да бъдат изплатени чрез системата „Easy Pay“.

На 21.08.2015 г. св. Г. посетила офис на „Easy Pay“, находящ се в гр. София, бул.

„*********, където на същата били изплатени сумите по така отпуснатите два кредита в общ размер от 600 лева.

Впоследствие подс. К. заявил на св. Г., че последната следвало да му предостави така отпуснатата й сума от 600 лева, за да бъдат обработени документите, във връзка с отпускането на друг кредит в размер на 2000.00 (две хиляди) лева, които св. Г. желаела да получи, с уверението, че на по-късен етап тези задължения щели да бъдат погасени.

Св. Г. се свързала с дружествата „Нет Кредит“ ООД и „Фератум България“ ЕООД, уведомявайки ги, че тя не била подавала искания за отпускане на кредити. От „Нет Кредит“ ООД й предложили да върне заетата сума без дължимите лихви, което св. Г. сторила на 15.10.2015 г., съгласно приложена по делото справка.

На 21.10.2015 г., с две отделни плащания на каса в „Пощенска банка“, св. Г. превела по сметка на „Фератум България“ ЕООД сумите от 350.00 и 230.50 лева, и двете с основание „задължение по кредит“.

После св. Г. подала жалба в полицията, в която твърдяла, че била измамена, което дало повод за образуване на настоящото наказателно производство.

След проведено досъдебно производство СРП внесла обвинителен акт среду подс. Д.

Н. Г. за извършено от нея престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно в това, че в съучастие като извършител с П. К. К., като съизвършител, с цел да набави за себе и другиго - П. К. К. - имотна облага, в гр. София, на неустановена дата в началото на месец август 2015 г. възбудила и до 21.08.2015 г. поддържала заблуждение у Р.

Н. Г., че ще уреди отпускането на кредит на Г., и с това й причинила имотна вреда в размер на 600 (шестстотин) лева.

Със същия обвинителен акт СРП е повдигнала обвинение и срещу подс. П. К. К. с обвинение за извършено от същия престъпление по чл. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

3

1 от НК, а именно в това, че в съучастие като извършител с Д. Н. Г., като съизвършител, с цел да набави за себе и другиго - Д. Н. Г. - имотна облага, в гр. София, на 21.08.2015 г. поддържал заблуждение у Р. Н. Г., че ще уреди отпускането на кредит на Г., и с това й причинил имотна вреда в размер на 600 (шестстотин) лева.

Макар и пестеливо описана, гореизложената фактическа обстановка съотвества на фактите, които първоинстанционният съд е приел за установени по безспорен начин и в тази връзка въззивната инстанция се съгласява, че изложените в мотивите на първия съд факти са именно тези, за които може да се каже с категоричност, че почиват на неоспорени и устойчиви доказателства.

За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно гласните доказателства, изхождащи от показанията на св. Р. Г. (с уточнението, че нейните показания следва да бъдат кредитирани частично), Т. К.а, Ц.М., Н. Г.-П., Г.К., П.а-М.Л., Е.К. и Д. И., както и от писмените доказателствени средства във вид на справки и извлечения от „Нет Кредит“ ООД, „Фератум България“ ЕООД, „Easy Pay“ и „Пощенска банка“.

Въззивният съд счита, че в противовес на лаконично поднесената (но безспорно вярно интерпретирана) фактическа обстановка, първоинстанционният съд е предложил обстоен и задълбочен анализ на гласните доказателствени средства, които имат първостепенно значение за предмета на доказване, съобразно и вменените на двамата подсъдими обвинения. Отделно вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на принципно правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Следва да се има предвид, че критерият за правилен и задълбочен анализ на доказателствата по делото не е количествен, а качествен, изискващ, съобразно чл. 305, ал. 3 от НПК, посочване в мотивите на установените обстоятелства, доказателствените материали, които ги подкрепят и правните съображения за взетото решение, като при наличие на противоречия на доказателствените материали следва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Последното предполага позоваване и аргументация преимуществено на тези доказателства, които са от пряк характер и акцентирането на тези от косвен характер, при положение, че имат съществен принос. В случая първият съд е сторил именно това, като изчерпателно е отдал приоритет и обсъдил гласните доказателствени средства, на които се осланя, аргументирал се кои и защо кредитира, както и какви противоречия установява. В тази връзка съображенията на първия съд относно показанията на разпитаните свидетели и тяхното кредитиране следва да бъдат споделени от въззивната инстанция, без формалната необходимост излишно да бъдат дословно преповтаряни.

Не може да бъде споделено оплакването в протеста на СРП, че първоинстанционният съд неправилно е изключил показанията на Г. като заинтересовани, предвид качеството й на пострадала. Това твърдение на прокуратурата е избирателно извадено от контекста на мотивите. Първоинстанционният съд не е игнорирал показанията на Г., а съвсем закономерно е отчел, че в качеството си на пострадала съгласно обвинителния акт, тя неизбежно се явява заинтересовано лице, което логично предполага по-задълбочен анализ на изложеното от нея. Точно така се е мотивирал и първия съд, който не е прогласил заинтересоваността на Г. по декларативен начин, а внимателно е съпоставил показанията й с останалите доказателствени средства, вследствие на което правилно е кредитирал изложеното от нея в частта относно получените суми по отпуснатите й два кредита от офис на „Easy Pay“ и последващото им погасяване.