Решение № 175 от 14.05.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Русе , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20214520200298 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. Г. К. против наказателно постановление № 21-1085000036/21.01.2021г. на Началника на сектор “ПП-КАТ” при ОД на МВР - гр.Русе. Същият моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който взема становище по жалбата, като моли съда да я уважи.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В” и „АМ“.

На 01.01.2021г. около 02.20 часа служители на Второ РУ към ОДМВР-Русе извършват обход по ул.“Братя Обретенови“ в близост до Националния музей на транспорта и 1 съобщенията. Те забелязват движещ се срещу тях по улицата лек автомобил , който спрял спира пред музея на транспорта. Полицейските служители веднага приближили автомобила и установили, че на мястото на водача е жалбоподателят. В колата са били още мъж, жена и дете. Изискали документите на водача и го запитали дали е употребил алкохол, на което той отговорил, че е изпил една бира. Служителите на Второ РУ повикали екип от служители на сектор „Пътна полиция“ с цел извършване на проверка за алкохол с техническо средство.След повикването, на място пристигнали служителите на „Пътна полиция“ – С.И. и А. Н. Те установ или, че жалбоподателят е водач на лекия автомобил по сведения на колегите им от Второ РУ. Извършили тест за употреба на алкохол по отношение на жалбоподателя с „Алкотест дрегер 7510“ ARDN 0010, проба № 1469, с който в 03.04 часа на 01.01.2021г. отчел концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух 0.68 промила На място е издаден АУАН, с който жалбоподателят е обвинен за това, че е нарушил забраната на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП

Издал и талон за изследване № 0038819, връчен на жалбоподателя в 03.10 ч. на 01.01.2021г. (л.8). Последният се е явил в УМБАЛ“ Канев“, където му е взета кръвна проба в 03.45 ч. на 01.01.2021г. В протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби жалбоподателят сочи, че е консумирал бира и ракия (л.9). От протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол №1/04.01.2021г. е видно, че в кръвната проба на жалбоподателя се установява етилов алкохол в концентрация 0,94 на хиляда. Св.С.И. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на АНО издал обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 1 000лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице – то е разбрало в какво е обвинено, не е депозирало възражения срещу АУАН и е упражнило в срок процесуалното си право на жалба срещу НП. Правилно е приложен и материалният закон.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Безспорен факт по делото е употребата на алкохол от жалбоподателя в концентрация над 0.5 на хиляда, установена по 2 надлежен ред (първоначално с техническо средство, а след това и с химическа експертиза).

Това не се оспорва от защитата, вкл. и е посочено и от жалбоподателя в протокола с който ме у взета кръв за изследване.

Единственият спорен въпрос по делото е дали жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, т.е. бил ли е водач на ППС, спрямо който действа забраната на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. Съгласно §6 т.25 от ДР към ЗДвП " водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Съдът приема, че жалбоподателят има такова качество след съвкупната преценка на показанията на свидетелите Г. и М., и твърденията в жалбата. На първо място следва да се посочи, че съдът изцяло изключва от доказателствения материал по делото показанията на св.Киров, защото той не е възприел никакви релевантни факти, касаещи съставомерността на деянието.Показанията на актосъставителя св.И. имат характер на косвено доказателство, защото той не е очевидец на деянието, което в случая е възприето от св.М., чиито показания имат характер вече на първични доказателства.

Св.М. дава показания, които съдът кредитира като дадени от незаинтересовано лице, че лекият автомобил се е движил срещу полицейската кола и в един момент е спрял (вероятно когато е забелязал полицейската кола), а при извършване на проверката жалбоподателят е бил на шофьорското място. В показанията си този свидетел твърди :

„Забелязахме автомобила да се движи ……Автомобилът идваше към нас…..На шофьорското място установихме, че седи жалбоподотелят…“, показанията му на л.37 от делото, гърба. От своя страна св.Г. твърди, че жалбоподателят е бил седнал в колата заедно с членовете на неговото семейство, а също и - „жалбоподателят сигурно е седнал в колата“ (л.29 лице и гръб). Св. Георгиев дава показания, че „колата не е била запалена, не сме шофирали“, но съдът не кредитира показанията в тази част предвид евентуална заинтересованост поради близки приятелски отношения с жалбоподателя. В разрез с това по отношение на св.М. не се констатира никаква заинтересованост от изхода на делото, вкл. пристрастност към обвинителната теза само, защото е полицейски служител. Още повече св.М. изрично заявява, че със своя колега е бил на 20 м. от автомобила когато той е спрял, което по преценка на съда изключва всякаква възможност от грешка, припознаване или предположение. Отделно от това в жалбата до съда също се признава, че жалбоподателят е бил в колата.

По изложените съображения съдът приема, че са доказани по безспорен начин обективните признаци на деянието по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.

Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и размерът им не зависи от волята на АНО и съда.

С оглед изложеното съдът намира ,че административното нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е правилно установено и при налагане на административните наказания не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

3

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-000036/21.01.2021г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на Н. Г. К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-000036/21.01.2021г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на Н. Г. К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4