Присъда № 17 от 17.03.2026, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към Присъда рег. № 17/17.03.2026 г. по НОХД № 1194 по описа на Д.кия районен съд за 2024 г.

Районна прокуратура – гр. Д. е внесла за разглеждане в Д.кия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 210/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Д. против М.С.С., ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер, като в диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:

В за периода м. 10.2022 г.- м. 10.2024 г. в гр. Д., след като е осъдена с Определение № 2107/26.07.2019 г. по гр. д. № 2180/2019 г. на РС - Д., влязло в законна сила на 03.08.2019 г. и Решение № 290/18.04.2023 г. по гр. д.

3035/2022 г. по описа на P C Д., влязло в законна сила на 03.05.2023 г. да издържа свой низходящ: С.М.Р., роден на 05.09.2016 г., чрез неговия законен представител М.М.Р, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече вноски - 24 /двадесет и четири/ месечни вноски - 6/ шест/ месечни вноски по 140 лв. и 18 /осемнадесет/ месечни вноски по 195 лв., общо в размер на 4 350 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Преди даване ход на разпоредителното заседание М.М.Р, в качеството на законен представител на пострадалия С.М.Р., е заявил, че синът му желае да бъде конституиран в качеството на частен обвинител в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша страните , се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което прие, че: Делото е подсъдно на Районен съд - Д.. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия; Не са налице са основания за разглеждане на делото по особените правила. Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;

Не са налице основания за вземане спрямо подсъдимите на мярка за неотклонение, както и на други мерки за процесуална принуда. Приема и приобщава към материалите по делото представените писмени доказателства за платени суми за дължима издръжка. След това с отделно определение съдът е конституирал пострадалото лице чрез законния му представител в качеството на частен обвинител по делото.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът отложи разглеждането на делото в законоустановения срок.

В съдебно заседание по пренията представителят на Д.ка районна прокуратура пледира подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване 1 на престъплението, за което й е повдигнато обвинение и с оглед обстоятелството, че подсъдимата е с чисто съдебно минало да й бъде наложено наказание „Пробация“, като спрямо същата се определят пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред длъжностно лице два пъти седмично. Също и задължителни срещи с пробационен служител, които да бъдат постановени за срок от една година.

Законният представител на частния обвинител заявил, че се придържа към казаното от прокурора.

Подсъдимата лично и чрез защитника си пледира да бъде взето предвид обстоятелството, че тя не е спряла да плаща дължимата издръжка.

В последната си дума С. изтъкнала влошеното си здравословно състояние.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

До м. май 2019 г. подсъдимата и св. М.М. живели на семейни начала. От съвместното им съжителство на 05.09.2016 г. се родило С.М.Р..

След това двамата се разделили, а св. М. завел иск в PC - Д. за упражняването на родителските права по отношение на детето им, местоживеенето му, личните отношения с него и издръжката му, като било образувано гр. дело № 2180/2019 г. по описа на PC - Д..

В хода на производството била постигната спогодба по смисъла на чл.

127, ал. 1 СК, която била одобрена с протоколно определение № 2107/26.07.2019 г., влязло в сила на 03.08.2019 г.

Съгласно одобрената спогодба, родителските права върху С.М.Р., ЕГН ********** били предоставени за упражняване на - св. М., местоживеенето на детето било определено да бъде в дома, находящ се в гр. Д., жк. „....“, бл. ......, а - подс. М.С. била осъдена да заплаща на детето си чрез неговия законен представител ежемесечна издръжка в размер на 140 лв., считано от 01.07.2019 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. Издръжката следвало да се заплаща до 30-то число на съответния месец.

След влизане на решението в сила - 03.08.2019 г. бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 3130/2019 год. по описа на СИС, PC - Д.. Подс. С. осъществявала плащания във връзка с дължимите издръжки единствено по образуваното изпълнително дело /не заплащала по друг начин дължимата на детето си издръжка/.

След м. август 2020 г., обаче, последвали няколко месеца, в които подс.

С. не била превеждала никакви суми за издръжка на детето си, поради което св. М. депозирал жалба в РП - Д., по повод на която било образувано НОХД № 920/2021 г. по описа на Районен съд Д., в хода на което С. заплатила 2 дължимата за периода издръжка и съдът я признал за виновна, но я освободил от наказване на основание чл. 183, ал. 3 от НК.

От м. октомври 2022 г. обаче подсъдимата преустановила плащанията.

Междувременно с Решение № 290/18.04.2023 г. по гр. д. 3035/2022 г. по описа на P C Д., влязло в законна сила на 03.05.2023 г. месечната вноска за издръжка била увеличена от 140 лв. на 195 лева, но подсъдимата отново не е погасявала задълженията си.

Така в периода от м. октомври 2022 г. до м. октомври 2024 г. подс. незаплатена останала издръжката за общо 24 /двадесет и четири/ месечни вноски – 6 /шест/ месечни вноски по 140 лв. и 18 /осемнадесет/ месечни вноски по 195 лв., общо в размер на 4 350 лв.

До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд подс. С. погасила част от задължението си, обстоятелство, обективирано в представените по делото вносни бележки и справки от СИС при ДРС.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, както и приложените по делото писмени доказателства: приложените документи по ДП № 210/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Д., приобщени по надлежния ред към доказателствената маса в хода на проведеното съдебно следствие по делото.

С оглед установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствения материал съдът намира следното от ПРАВНА СТРАНА:

При гореописаната фактическа обстановка, като за периода м. 10.2022 г.м. 10.2024 г. в гр. Д., след като е осъдена с Определение № 2107/26.07.2019 г. по гр. д. № 2180/2019 г. на РС - Д., влязло в законна сила на 03.08.2019 г. и Решение № 290/18.04.2023 г. по гр. д. 3035/2022 г. по описа на PC Д., влязло в законна сила на 03.05.2023 г. да издържа свой низходящ: С.М.Р., роден на 05.09.2016 г., чрез неговия законен представител М.М.Р, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две и повече вноски - 24 /двадесет и четири/ месечни вноски - 6/ шест/ месечни вноски по 140 лв. и 18 /осемнадесет/ месечни вноски по 195 лв., общо в размер на 4 350 лв., подс. С. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за даване на издръжка на детето С.М.Р., роден на 05.09.2016 г., установено с влязло в сила Определение № 2107/27.07.2019 г. постановено по гр. дело № 2180/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Д., влязло в законна сила на 03.08.2019 г. и Решение № 290/18.04.2023 г. по гр. д. 3035/2022 г. по описа н а P C Д., влязло в законна сила на 03.05.2023 г. в размер на повече от две месечни вноски.

Безспорно установено е, че с Определение № 2107/27.07.2019 г.

3 постановено по гр. дело № 2180/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Д., влязло в сила на 03.08.2019 г., подсъдимата е осъдена да издържа свой низходящ, като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лева за сина си чрез неговия законен представител, като с Решение № 290/18.04.2023 г. по гр. д. 3035/2022 г. по описа на PC Д., влязло в законна сила на 03.05.2023 г. сумата за издръжка е била увеличена на 195 лв.

От събраните по делото доказателства – свидетелските показания на бащата на детето, обясненията на подсъдимата и приобщените писмени доказателства – справки от СИС при ДРС, безспорно се установява, че подс. С. не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 24 /двадесет и четири/ месечни вноски – 6 /шест/ месечни вноски по 140 лв. и 18 /осемнадесет/ месечни вноски по 195 лв., общо в размер на 4 350 лв.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им.

Причините за извършване на деянието следва да се търсят в ниската правна култура на подсъдимата и дезинтересираността от съдбата на сина си.

За да определи наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от нея деяние и данните за личността и установи следните обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимата:

М.С.С. е ....., ЕГН **********.

Деянието е извършено от подсъдимата при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства - осъждана, макар и освободен от наказание за същото по вид престъпление, както и високия размер на дължимата сума за издръжка в резултат на големия период от време, през който подсъдимата съзнателно не е плащала дължимата издръжка.

От друга страна, е липсата на образувани други наказателни производства и добри характеристични данни, които съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства.

Относно вида и размера на наказанието:

Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимата престъпление 4 по чл. 183, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до една година или пробация.

В нормата на чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил две алтернативни наказания, за да се даде възможност на съда да наложи на подсъдимия онова от алтернативно предвидените наказания, което най-добре би го поправило и превъзпитало и което би съдействало да се постигнат целите на наказанието.

При определяне на наказанието при условията на чл. 57, ал. 1 от НК съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ мисловно оценъчен процес както видът, така и размерът на наказанието, като се ръководи от изискванията по чл. 36 от НК. Алтернативните наказания са елементи от една комплексна санкция, чиито минимален размер съвпада с минимума на най-лекото алтернативно наказание, а максималният размер с максимума на най-тежкото алтернативно предвидено наказание.

В настоящия случай, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства съдът намира, че целите на генералната и специалната превенция биха се постигнали с налагане на по-лекото от предвидените алтернативни наказания, а именно – наказание „пробация“, поради което не следва да наложи наказание „лишаване от свобода“.

Смекчаващите отговорността обстоятелства мотивираха съда да приеме, че за извършеното от подсъдимата деяние, относимо и справедливо ще бъде налагането на наказание от вида „пробация“ като съвкупност от задължителните пробационни мерки по т. 1 и т. 2 на чл. 42а, ал. 2 от НК. При определяне на срока на наказанието „пробация“, съобразявайки отегчаващите отговорността обстоятелства съдът определи наложеното наказание „пробация“ в размер над минималния, визиран в санкцията на правната норма, а именно – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.