Разпореждане № 2488 от 27.04.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2488 гр. Благоевград, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210100895 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ №, представлявано от законните представители Х. М. М. и П. В., срещу длъжника Х. Б. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: село Р., ул. С., за следните суми: - 153, 39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ - главница, произтичаща от Договор за паричен заем Кредирект № 472422, сключен на 27.11.2020 година между „С.“ , ЕИК **** и Х. Б. Х., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „С.“ на „А.“ по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2022 година, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането; - 67, 10 евро /шестдесет и седем евро и десет евроцента/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 28.04.2021 година до 25.03.2026 година; - 18, 13 евро /осемнадесет евро и тринадесет евроцента/ - договорна лихва за периода от 27.11.2020 година до 27.04.2021 година; - 84, 13 евро /осемдесет и четири евро и тринадесет евроцента/ - начислена неустойка; - 65, 79 евро /шестдесет и пет евро и седемдесет и девет евроцента/ - начислена Такса по Тарифата. Претендират се и сторените в производството разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за паричен заем Кредирект № 472422, сключен на 27.11.2020 година между „С.“ ООД, ЕИК *** и Х. Б. Х., като впоследствие 1 вземането по този договор е прехвърлено от „С.“ на „А.“ по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.03.2022 година, за което длъжникът е уведомен. Към заявлението е представен договорът, договор за продажба и прехвърляне на вземания, общите условия и тарифа.

Съдът с Разпореждане № 2262/17.04.2026 година е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности. В дадения от съда срок е депозирана молба с вх. № 10016/24.04.2026 година, в която заявителят е уточнил, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в размер на 61,36 евро, които са отнесени към погасяване на начислените Такси.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s. Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 2 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovd, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя. От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т. 90 от цитираното решение по дело C377/14 Radlinger и Radlingerov6, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13.

Съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение на чл. 22 ЗПК и прилага последиците на чл. 23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него. С подаденото заявление е представен Договор за паричен заем Кредирект № 472422, сключен на 27.11.2020 година между „С.“ , ЕИК *** и Х. Б. Х., видно от който е, че „С.“ е предоставил на Х. Б. Х., като кредитополучател сумата от 300 лв.; размер на погасителна вноска - 1 х 10,01 лева и 4*81,36 лева; годишен процент разходи 47,96%; Фиксиран лихвен процент 40,05%; обща сума за плащане 335,45 лв. Съгласно чл. 6.1 от договора за кредит страните се споразумяват, че заемателят се задъжлава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда и отговарят на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия - банкова гаранция 3 или поръчител, а съгласно чл. 6.2 - при неизпълнение на чл. 6.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 179,55 лева, която се начислява автоматично. Съгласно чл. 5, ГПР на заемане включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница. При изчислението на ГПР обаче неустойката и претендираната такса не са включени като разход по кредита. Съдът намира, че в ГПР не се включват възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувани на неговата официална интернет страница, следователно, съдът намира, че не са посочени всички разходите, които е трябвало да бъдат взети в предвид, с което се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C448/17. Следва да се добави, че непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.

Всъщност в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат сусловията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на 4 договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.

В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.