Решение № 15164 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15164 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110148384 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от В. Г. Ц. срещу Аксес Файнанс АД евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр.2 и пр.

3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за кредит Бяла карта № *******, поради противоречие със закона, под евентуалност поради заобикаляне на закона, под евентуалност прогласяване нищожност на клауза за неустойка в договор за кредит Бяла карта № *******, поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди че между страните е сключен договор за кредит Бяла карта № *******. Подробно се обосновава нищожност на процесния договор на различни правни основания и нищожност на клауза за неустойка, съдържаща се в същия договор. Претендират се разноски.

В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, под евентуалност като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен процесния договор. Развива подробни съображения в насока, че сключеният между страните договор е действителен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира 1 следното от фактическа и правна страна:

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит Бяла карта № *******, като в ГПР не е включена неустойка, предвидена в чл. 20 от договора.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните е сключен Договор със съответното съдържание и клауза за неустойка, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК , въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 ЗЗП– 147б , в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно 2 съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено обезпечение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 3 търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и практиката на ВКС Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС.

Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главният иск с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем за основателен и следва да го уважи.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 66,47 евро (130 лева).

Право на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействия има адв. Елена Иванова в размер на 245,42 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 22 ЗПК по предявения от В. Г. Ц., ЕГН ********** срещу Аксес Файнанс АД, ЕИК 207140327 на Договор за кредит Бяла карта № *******.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Аксес Файнанс АД, ЕИК 207140327 да заплати на В. Г. Ц., ЕГН ********** сумата в размер на 66,47 евро (равностойността на 130 лв.), представляваща съдебни разноски.

.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. ал. 38 ЗАдв. Аксес Файнанс АД, ЕИК 207140327 да заплати на адв. Елена Иванова сумата в размер на 245,42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5