Решение № 1155 от 03.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. Плевен, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20224430106337 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на предявен от Х. С.

Л., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** срещу Ц. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *** иск с правно основание чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от урегулиран поземлен имот (УПИ), находящ се в гр. П***, целия с площ от 335 кв.м., по нотариален акт, а по скица от 365 кв.м., съставляващ поземлен имот ХІХ-7964, в кв.457 по плана на гр.Плевен, при съседи на имота: ***, заедно със самостоятелно жилище, находящо се в построената в този имот едноетажна жилищна сграда, състоящо се от кухня с дневна и антре с вграждане на санитарен възел, на площ от 28 кв.м., и лятна кухня от стая, коридор и баня с тоалетна на площ 18 кв.м, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 03.09.2004 г. №*** от 2004 г. на нотариус *** на НК, с район на действие ПлРС, поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Излага в обстоятелствената част на исковата молба, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 03.09.2004 г. №*** от 2004 г. на нотариус *** на НК, с район на действие ПлРС дарила на ответника -нейн внук, следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от урегулиран поземлен имот (УПИ), находящ се в гр. П***, целия с площ от 335 кв.м., по нотариален акт, а по скица от 365 кв.м., съставляващ поземлен имот ХІХ-7964, в кв.457 по плана на гр.Плевен, при съседи на имота: ***, заедно със самостоятелно жилище, находящо се в построената в този имот едноетажна жилищна сграда, състоящо се от кухня с дневна и антре с вграждане на санитарен възел, на площ от 28 кв.м., и лятна кухня от стая, коридор и баня с тоалетна на площ 18 1 кв.м. Сочи, че с процесния НА си запазила правото на ползване на дарения имот до края на живота й и безвъзмездно. Излага, че извършила дарението, водена от съображение, че имотът остава при член от семейството и с надеждата, че с напредване на възрастта й ще има близък човек, който да полага макар и минимални грижи и внимание към нея. Твърди, че е възрастна, вдовица и живее сама. Излага, че е с влошено здравословно състояние, като с решение на ТЕЛК й е определена първа група инвалидност с чужда помощ.

Излага, че от няколко години е трудно подвижна и не може да се обслужва сама, поради което и е необходима чужда помощ. Сочи, че това й общо болестно състояние и преклонната й възраст изискват медицинско лечение, системно осигуряване на лекарства, както и ежедневно ползване на чужда помощ. Твърди, че единствените й доходи са тези от получаваната пенсия от нея пенсия в размер на 467 лв. Излага, че след извършеното дарение и през последните няколко години и понастоящем доходите й са крайно недостатъчни за покриване на основните й най-елементарни ежедневни нужди и потребности - за храна, консумативни разходи, лекарства, отопление, лечение и пр. Сочи, че поради влошеното й здравословно състояние, напредналата възраст и инвалидност има нужда от постоянни грижи, от лекарства, ползване на личен асистент. Твърди, че ползва услугите на Общински домашен социален патронаж - Плевен за осигуряване на храна, за което заплаща ежемесечна такса. Излага, че всеки месец закупува множество лекарства за изписаното й задължително лечение. Сочи, че единствените й доходи от получавана от нея пенсия са недостатъчни за покриване на тези разходи. Твърди, че за нея е налице трайна нужда от допълнителни средства за издръжка, които тя самата няма, тъй като не притежава и имущество, от което да се издържа и да получава допълнителни средства за живот. Излага, че във връзка с това поискала от внука си – ответникът по делото да й осигурява средства за издръжка и да й помага, тъй като считала, че след като му е дарила процесния недвижим имот, той ще има моралното задължение да полага грижи за нея и за имотът, като при нужда ще й осигури издръжка за посрещане на основни нейни нужди и потребности и за водене на спокоен и нормален живот. Сочи, че през 2017 г. отправила писмена покана до ответника, с искане за осигуряване на месечна парична издръжка в размер на 100 лв., каквато обаче не получила. Твърди и, че през 2022 г. с покана с нотариално удостоверяване на подпис рег. №3046 от 05.08.2022 г. и нотариално удостоверяване на съдържание рег. №3047/ 05.08.2022 г., връчена на 24.08.2022 г., отново поискала от ответника да й заплаща материална издръжка в размер на 250 лв. месечно, както и сумата 2500 лв. явяваща се разходи за неотложен ремонт на покрива на дарения имот. Излага, че ответникът от своя страна е трудоспособен и работи, като получава ежемесечни доходи от заплата над средните за страната, което счита, че обуславя наличието на финансова възможност същия да заплаща исканата от нея издръжка в размер на 250 лв. месечно. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

2

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Счита, че от събраните по делото доказателства се е установило наличието на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за уважаване на предявения иск за отмяна на процесното дарение. Навежда доводи, че по делото е установено, че: е бил сключен договор за дарение, по силата на който ищцата е дарила на ответника процесния имот; че ищцата е възрастна жена в напреднала възраст и във влошено здравословно състояние; че многократно е търсила ответника, за да поиска от него грижи, помощ и преди всичко финансова помощ, тъй като получаваните от нея средства са недостатъчни за ежедневната й издръжка и нужди. Твърди, че ищцата получава доходи единствено от пенсията си, която е по-ниска от месечната сума, необходима за издръжката й. Сочи, че за ответника е налице материална възможност да осигурява исканата от ищцата издръжка в размер на по 150 лв. на месец.

Излага, че същият живее в Гърция от дълги години, заедно с родителите си, които живеят в собствено жилище. Твърди, че същият няма задължения към други лица, на които да дължи издръжка, поради което може да се приеме, че за него е налице материална възможност да осигурява поисканата издръжка, която не е осигурил. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В дадения от съда срок особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че ищцата му е дарила притежаваните от нея идеални части от процесния недвижим имот и, че си е запазила правото на ползване на дарения имот до края на живота си и безвъзмездно. Излага, че за да се уважи предявения иск следва да са налице следните обстоятелства: дарителят обективно да се нуждае от издръжка; дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти и дареният да отказва издръжка при липса на обективни причини за това. Сочи, че систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1,6. „в“ ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението. Твърди, че не е справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление, на случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки/най- често ненавършили пълнолетие деца/, на които дължи издръжка по закон. Твърди, че именно в такива случаи е неоправдано от гледна точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на своя дарител пред интереса на своите ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил, ако дарителят има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна възможност да я осигури, освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи. Излага, че ако се 3 приеме, че и в такива случаи дареният дължи издръжка на своя дарител, неминуемо ще се стигне до нарушаване на правната симетрия, а именно хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД да се приравни по последици на несравнимо по-тежките форми на непризнателност, уредени в първите две хипотези на чл. 227, ал. 1. б. „а“ и б „б“ ЗЗД. Сочи, че в процесния случай се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й. Твърди, че в случая не е налице високо укорима непризнателност която ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. Излага, че приеме ли се, че е налице непризнателност от страна на дарения, който не дава издръжка на дарителя поради лошото си финансово състояние, ще бъде скъсана нравствената нишка, с която договорът за дарение винаги се е свързвал е потребностите на обществото. Сочи, че този извод произтича и от общия принцип за равнопоставеност на страните като морално-етичните норми на живот биха важали с еднаква сила и за двете страни по договора и преценката би се свеждала не само до това дали дарителят няма да бъде поставен в положение на рисково оцеляване, поради нужда от средства за издръжка, но и дали при задължаването на дарения с даване на издръжка не би се стигнало до поставяне на последния и неговите близки в същото положение. Твърди, че, ако дарителят е имал опасения, че ще бъде свръх затруднен в бъдеще да се издържа сам, той е имал възможност да използва друг вид договор - да прехвърли имуществото срещу задължение за издръжка и гледане, а не чрез дарение. Излага, че действително, възможно е неочаквано да възникне остра нужда на дарителя от издръжка с траен характер, като в този случай а обаче следва да се преценяват и възможностите на дарения, като противното би създало възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в дарствения акт и на практика дарението да се трансформира впоследствие в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Счита, че не са налице предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че разходите за живот на ищцата са в размер на 858 лв., а получаваните от нея приходи са в размер на 800 лв. Твърди, че по делото не е доказано, че ответникът има собствено жилище. Сочи, че същият не получава възнаграждения, т.е. не е налице основанието да има възможност да дава издръжка, макар и минимална. Излага, че независимо, че не дължи на трети лица издръжка, видно от приложената справка, същия имал две деца и малко или много макар и пълнолетни, следвало да полага грижи и за тях.Моли съда да не кредитира показанията на втората свидетелка, тъй като същата е 4 заинтересована от изхода на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представения по делото НА за дарение на недвижим имот №40, том VІІ, рег. №2537, дело №274 от 2004 на нот. *** на НК София с район на действие ПлРС, че ищцата е дарила на ответника процесния недвижим имот, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно право на ползване на същия.

Установява се от приложената по делото нот. покана с рег. №3407, том І, акт №53 на нот. М. Метин с рег. №777 на НК София с район на действие ПлРС, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, че ищцата е отправила покана до своя внук да й заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева на месец.