Решение № 5016 от 29.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5016

Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20267180700208 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И. А. К., [ЕГН], чрез адв. Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000047 от 19.01.2026г., издадена от Р. К. П. – началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която спрямо оспорващия на основание чл.171, т.1 б.“з“, гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят излага съображения, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно ответния орган е приравнил липсата на застраховка ГО с липса на регистрация по надлежния ред. Посочва, че е не е получавал писма от Гаранционния фонд, нито от органите на реда, че автомобилът е с прекратена регистрация. Иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание, жалбоподателят чрез адв. Б., поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив – Р. К. П., чрез процесуалния си представител юрк. М. в писмено становище оспорва жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възражение.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4981769/18.01.2026 г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: на 18.01.2026 година, около 11:52 часа в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица], И. А. К. управлява личния си лек автомобил Ситроен Берлинго с рег. № [рег. номер], което не е регистрирано по надлежния ред/ служебно прекратена от 28.10.2025г. регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП.

В съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети: 2 броя рег. табели с № [рег. номер].

На 19.01.2026г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „з“ гг) от ЗДвП, началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив е наложил на И. А. К. мярка „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът К. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред/ служебно прекратена регистрация на 28.10.2025г., във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Като част от административната преписка са представени: Мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 4981769/18.01.2026 г.; Сведение на И. А. К.; Застрахователна полица от 19.01.2026г.; Докладна записка на мл. автоконтрольор Д.; справка данни за рег. № [рег. номер]; справка „АИС-КАТ-Регистрация“ на МПС Ситроен Берлинго с рег. № [рег. номер]; справка за нарушител/водач; Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директор на ОДМВР Пловдив; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121К-28360/11.03.2024г. на главен секретар на МВР за за преназначаване на Р. К. П. на ръководна длъжност Началник на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив; Наказателно постановление № 26-1030-000221 от 02.02.2026г.; Наказателно постановление № 26-1030-000284 от 04.02.2026г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган – началник група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия (точка 1. 3. от заповедта). По делото е приложена Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Пловдив да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които началници на групи в сектор „Пътна полиция“. Според приетата по делото Заповед № 8121К-28360/11.03.2024г. на главен секретар на МВР, старши инспектор Р. К. П. е преназначен на ръководна длъжност Началник на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Като правно основание за издаването в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „з“ гг) от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), в която е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че водачът И. А. К. управлява МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Извършено е нормативно препращане към една от нормите, изброени в буква „з“, гг) на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, а именно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (в редакцията изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се съдържа изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила, но разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) поставя задължение за Информационния център да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да им предоставя 14 – дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство.

По аргумент от чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към прилагане на реда за служебна дерегистрация първо следва да е била осигурена възможност на собственика на автомобила в 14- дневен срок да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и едва след това Гаранционният фонд следва да уведоми компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство. С оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава нарочен административен акт, засегнатото лице би могло да защити правата си едва в производството по прилагане на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във вр. чл. 574, ал. 11 от КЗ.

По делото не са представени доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване на собственика на автомобила и същият в предоставения му срок да не е представил доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за да се приеме, че е възникнало правомощието и задължението на Гаранционния фонд да уведоми органите за контрол по Закона за движение по пътищата да прекратят регистрацията на превозното средство.

Административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му. В тази връзка с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът изрично е указал на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването. В случая е недоказан субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ.

В справката на лист 31 гръб по делото за отразените данни по регистрация на МПС Ситроен Берлинго с рег. № [рег. номер] е посочено, че на 28.10.2025г. е прекратена регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП – при уведомление от ГФ без ГО, като е служебно възстановена на 19.01.2026г. – при уведомление от ГФ за валидна ГО. От представената по преписката Застрахователна полица от 19.01.2026г. се установява, че на датата на издаване на оспорената заповед е преустановено противоправното деяние и е изпълнена целта на ЗППАМ, поради което действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.